Педагогическа философия на инж. Христо Терзиев

  • Добрият учител е онзи, който умее да преподава качествено и образно, на достъпен и разбираем език, да усъвършенства постоянно знанията и опита си, да умее да приема съвети, да приема критика.
  • Преподаването е призвание, мисия, голяма отговорност.
  • Децата имат еднакви права и равен достъп до образование.
  • Те трябва да са в центъра на образователния процес.
  • Целта на образованието е заедно със семейството да подготвим учениците за живота, да ги запознаем със заобикалящия ги свят, да ги направим по-успешни и да ги мотивираме да бъдат търсещи и отговорни граждани.
  • Моята задача е да формирам у тях позитивно отношение към ученето, да напътствам техните търсения, да стимулирам развитието на индивидуалните възможности на всяко дете, да му помагам и да го насърчавам.
  • Аз вярвам в равния шанс на всички.
  • Старая се да помагам на учениците в максималната възможна степен.
  • Аз изслушвам, уважавам мнението им и се радвам на техните успехи.
  • Аз съм в училище, за да дам най-доброто от себе си за своите ученици.
  • За мен иновацията е неизбежен процес в образованието. Времето и технологиите се променят постоянно. С тях се променят и интересите на децата. За да им привлека вниманието и интереса и да ги насоча към желаните от мен цели, трябва да ги прилагам постоянно.
  • Аз се гордея, че съм учител-новатор.

 

"... Какви качества трябва да притежава учителят? Ето го едно от основните - честността. "Да живееш честно - казва Толстой, - това е да се дърпаш, да се луташ, да грешиш, да започваш и да зарязваш, и отново да започваш, и отново да зарежеш, и вечно да се бориш и да се луташ." Това е! Вечно да се бориш и да се луташ е нашата учителска съдба. Противопоказни са всякаква мекушавост или самодоволство. Ако ние вложим грижата за детето, грижата за развитието на неговите духовни и физически заложби, в основата на всичките си педагогически постройки. Ако ние вярваме на ученика при всякакви, дори безнадеждни, обстоятелства, ще успеем да го водим по пътя към успеха. 

Ако бъдем честни пред своя народ. Ако всяка стъпка, дума, действие, възглед, усмивка, съобразяваме с целта на възпитанието. Ако се ръководим от нея в нашата съвместна (заедно с ученика) дейност, нашият педагогически талант не ще пресъхне, а напротив, ще укрепва и ще се усъвършенства постоянно. И изведнъж ще ни осени онази удивително проста, но изключително важна истина, че за да си умел водач, трябва първо да си повел себе си неуморно по своя път към собствените си "върхове". ..."      М. Шчетинин

 

Ученето е творчески процес, а не е просто усвояване на предварително подготвена от учебната система информация (правила, определения и кодове) и децата трябва да са активни участници в него, като мислят, разсъждават, прогнозират, изразяват ясно мисълта си. 

Моето убеждение: Добър учител е онзи, който:

  • постоянно усъвършенства своите знания и опит;
  • излиза от дидактическите клишета, като търси и експериментира нови, съвременни идеи и теории; 
  • с личния си пример, вдъхновява и мотивира учениците да усъвършенстват личностните си качества: самостоятелно мислене,инициативност, отговорност, иновативност,креативност, комуникатив-ност, умения за работа в екип, за сътрудни-чество, организационни умения и други;
  • предпоставя свобода в работата на своите ученици, така че, те да могат да станат само-стоятелни в обучението си;
  • работи в непосредствена близост с учениците и е техен коментатор, съветник и партньор в разработването на интересни идеи и проекти;
  • аргументира своите постъпки и се стреми да бъде справедлив.

 

КАЛЪП ЗА УЧИТЕЛИ

Големият български революционер Христо Ботев казва: „Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк“ 

Първо и първо — учителят трябва да знае нещо повече от децата, които ще учи. Второ и второ — когато ги той учи, или не учи, то трябва с очи да гледа долу на земята, а духът му да е издигнат горе на таванът, а сам той да не е в кожата си. Третйо и третйо, понеже децата ги предава на учителят сам Христос, а не родителите им, то най-тежка служба на учителят е: да запази тяхната драгоценна и сладка невинност, дорде остареят, — което е най-главната цел на възпитанието, а сичко друго наоколо (пръчка, книги и др.) са колайлъци, сир. — шарлатанлъци. Четвърто и четвърто най-после — учителят трябва да бъде: търпелив като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски просяк.