Преди около 6 месеца съседът ми ме помоли за паролата на домашният ми интернет.
Дадох му я, защото не струва нищо и защото се разбирам с него.
Вчера се прибирах, а той беше на вратата. Спрях и поговорихме малко, както обикновено, когато той с радост ми каза, че сега има Нетфликс.
После се пошегувах, казах: "Работя здраво, едва имам време да гледам телевизия, но е супер, после ще ми заемаш паролата да гледам някои предавания".
Тогава жена му, която поливаше градината, му каза: "Не можем да му я дадем, защото аз съм тази, която плаща и вие не можете да си я споделяте".
Пълна тишина се възцари!
Мъжът се извини тихо и аз му казах, че няма проблем.
Продължихме да си говорим за други неща и накрая влязох вкъщи.
Малко след това жената на съседа излезе да го търси, гледайки нервна, казвайки, че телевизорът не работи.
След няколко минути той и жена му дойдоха да ми се обадят и казаха, че мрежата не работи, че паролата е сменена!
Погледнах ги и им казах: "Смених паролата, защото аз съм този, който плаща и мрежата не е за споделяне. Обичах ви приятелски, толкова много".
Съпругата стана червена и се опита да спори, казах: "Госпожо, имам си интернет, а вие имате своя Нетфликс, всичко е наред и всички са доволни".
Обърнах се и затворих вратата. Никога повече не ми проговориха.
Урока, който научих от нея:
Приятелството трябва да е реципрочно.
Любовта трябва да е реципрочна.
Привързаността трябва да е реципрочна.
От днес смятам да отвърна на мълчанието с мълчание, на отсъствията със отсъствия, на обич с обич, на приятелство с приятелство и на лоялност с лоялност. Не, на еднопосочните чувства!
Чувствата трябва да са двупосочни!
Стига си бил човекът, който винаги дава и никога не получава!!!
