На върха на буркан със зърна е оставена мишка.

 Тя била толкова щастлива, да намери толкова много храна около нея, че вече не изпитвала нужда да обикаля в търсене на храна. Сега вече можела да живее щастлив живот. След няколко дни наслада на зърната, мишката стигнала до дъното на буркана.

Внезапно осъзнала, че е в капан на дъното на буркана. От този момент нейният живот зависел само от това дали някой ще пусне храна в буркана. Тя нямала избор освен да живее така!

Няколко поуки, които можем да вземем от тази история :

  1. Краткосрочните удоволствия могат да доведат до дългосрочни капани.
  2. Ако нещата станат лесни и ви е удобно, значи сте в капана на зависимостите.
  3. Когато не използвате уменията си, не губите само тях. Губите своите свобода и независимост.
  4. Свободата не идва лесно и може да бъде загубена бързо. Нищо не идва лесно в живота, а ако идва лесно, може би не си струва.

Комфортът в много случаи е капан. Ние израстваме истински - не тогава, когато ни е леко, а тогава, когато преодоляваме трудности.

Кое тежи повече - 1 тон камъни или 1 тон памук?

Бъди нащрек! Спри да изричаш "утре". Много "утре" са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.

Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!

Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.

Това, което търсиш, търси теб.

Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?

За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.

Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.

Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.

Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.

Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.

Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.

Когато правиш нещата от душа, чувстваш една река да тече през теб, една радост.

Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.

Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.

Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.

Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

Там, където има руини, има и надежда за съкровище.

Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.

Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.

Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.

Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.

Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.

Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.

Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.

Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.

Лъкът се зарежда само с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, напротив, има криви стрели.

Когато себичността дойде, Бог си отива.

Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.

Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.

Търси лекарството за болестта в привичките на болния.

Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.

Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното... Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.

Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.

Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.

Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.

Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.

Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.

Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.

Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.

Светът е планина и нашите действия са викове, които ехото връща към нас.

Животът поставя пред нас различни видове храна, за да се види какви животни сме.

***

Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207- 1273) е персийски поет и суфистки мистик.

Роден е през 1207 г. в град Балх, днешен Афганистан, тогава Източна Персия. Баща му е известен за времето си учен и мистик и преподава на сина си всички натрупани от него знания. Заради нашествията на Чингиз хан, семейството напуска родния град и се отправя на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. Навсякъде бащата е посрещан и акламиран от свои последователи. След 10-годишно странстване семейството се установява в днешна Анадола, наричана тогава Рум, оттук и името „Руми“, с което по-късно синът Джалал ад-Дин Мохамед Балх ще стане известен не само в мюсюлманския свят. Установяват се в Кония, където бащата създава медресе – мюсюлманско духовно училище. Градът тогава е един от големите духовни центрове на мюсюлманството, а не само столица на селджукските турци. Едва навършил 18 години Руми се жени по настояване на баща си и година по-късно има син. На 40 години достига върха на живота си и има всичко – пари, голям дом, богатство и слава. Заради авторитета си Руми е наречен Мевляна – водач, господар на своите ученици. Той преподава философия, религия и право, пише стихове.

„Легенда разказва ,че един ден истината и лъжата се срещат.

- Добро утро, казала лъжата.

- Добро утро, отговорила истината.

- Красив ден, казала лъжата.

Тогава истината се огледала, за да види дали е вярно.

- Красив ден, отговорила тя.

- Дори езерото е хубаво, казала лъжата.

Тогава истината погледнала към езерото и видяла, че лъжата казва истината и кимнала в знак на съгласие.

Лъжата изтичала до водата и казала ...

- Водата е също хубава. Нека поплуваме.

Истината докоснала водата с пръсти, а тя наистина била хубава.

Двете свалили дрехите си и заплували спокойно.

След известно време лъжата излезнала, облякла дрехите на истината и си тръгнала.

Истината, неспособна да се облече в дрехите на лъжата, започнала да върви без дрехи и всички се ужасили да я видят гола.

Ето как и днес хората предпочитат да приемат лъжата, прикрита като истина, а не истината в своята голота."

 

Жан-Леон Гером,

1896г.

Живял някога много жесток крал, който отглеждал десет полудиви кучета, на които хвърлял всеки провинил се човек в кралството му.

Един ден, най-верния му слуга, който 30 години му служил вярно, нещо не се понравил на краля и той му казал:

- Утре те хвърлям на кучетата.

Слугата го помолил да отложи решението си и да му позволи десет дни да живее при кучетата и да се грижи за тях.

Краля го изгледал навъсено:

- Добре, но това няма да отмени заповедта ми.

Слугата се преместил при кучетата като отпратил пазача да си почива, а той изцяло поел грижата за тях.

Така десет дни той, освен че ги хранил, започнал да ги къпе, да ги реши, да ги милва...посветил им времето си и не се отделял от тях.

Десетте дни минали и кралят наредил да вържат слугата, и да го хвърлят на кучетата.

Щом се озовал при тях, кучетата го наобиколили и започнали нежно да го близват, да махат с опашка и да му се радват. Колкото и да се опитвали кралят и пазачът на кучетата да ги насъскват срещу слугата, те продължавали да му се радват.

Ядосан от гледката краля се обърнал към слугата си:

- Какво направи на кучетата, та от зли станаха милостиви?

- Служих им вярно само десет дни и те го оцениха, на теб служих вярно 30 години, но ти не го оцени!

Това е един от многото примери за признателност, обич и вярност на кучето към човека.

"Ако дадеш веднъж филия хляб на куче и сто пъти не му дадеш, ще те запомни, че си го нахранил.

Ако помогнеш сто пъти на човек, а един път откажеш ще те забрави." 

Баща води сина си (5 г.) на комисия за прием в Предучилищна група.
Питат детето:
- Колко годишни времена знаеш?
- Показва с една ръка, а после и с един пръст от другата преди да отговори:
- Шест.
- А ако си помислиш малко...
- Шест.
Директорката казва на бащата, че ще се свърже с тях...
В двора бащата пита сина си:
- И сега, какво беше това?
- Тате, ама аз наистина не знам повече "Годишни времена" само на Вивалди, Хайдн, Пиацола, Чайковски, Лусие и Глазунов!
 
ПОУКА: при стандартно тестване съществува риск да изпуснеш най-добрите кандидати.

Смисълът на знанието

Знанието е начинът, по който разбирам реалността. Това определение не изчерпва понятието, но ще задоволи напълно нуждите на настоящата разработка.
Неназована, реалността е всякаква и никаква. Тя бива назовавана по безброй начини и тези названия са знанието. Знанието е начинът и мащабът, по които реалността се е простряла пред очите ми. Думата тоупи е знание. Преди да дойда в Ухан, тази дума за мен не съществуваше, живеех в реалност, в която нямаше тоупи. Когато говоря с майка и й кажа, че съм ял тоупи за обяд, тя не ме разбира. Ние живеем в различни реалности, ограничени по различен начин от множеството назовими знания. Този пример е материален и безкрайно прост. По същия начин функционират и абстрактните знания, менталните идеи, през които ни се е случило да гледаме света.
Съзнанието за такава дефиниция на знанието, както и смисълът на обсъждането й тук са важни за внимателното назоваване на реалността. Моят сбор от знания не е единственият сбор от знания, нито трябва да е единственият, но за мен е важно да подбирам и артикулирам само или предимно красиви и здравословни знания. Струва ли си това знание да бъде споделено? Да обясня ли на майка какво е тоупи? Каква роля и полза ще има такова знание в нейната и в общата реалност?


Смисълът на проучването
Проучването е откриване на нови знания, разширяване на реалността. Ето такива неща имало, ето така правели някои хора, ето така можело да се гледа на света. Проучването дава нови, повече възможности, разширява реалността и прави движението ми в нея по-удобно.
В “О, колко хубаво е в Панама” на Янош Мечо и Тигърчо живеят задружно и безгрижно в малката си къщурка край реката. Тигърчо бере гъби, а Мечо лови риба и готви. Не ги е страх от нищо, защото са заедно. Един ден, докато Мечо лови риба, по реката срещу него се задава празна касетка от банани, на която пише “Панама”. Мечо навива Тигърчо да отидат до Панама, защото в Панама навсякъде мирише на бабани. Понеже и двамата не знаят накъде е Панама, сами си изработват табела и тръгват натам, накъдето сочи тя. По пътя срещат много животни и преживяват много трудности. Срещат и Ежко и Зайо, които ги канят на гости. В къщата на Ежко и Зайо има един страшно удобен червен диван. Тигърчо и Мечо решават, че когато стигнат в Панама, ще си вземат такъв.
На три места двамата питат за Панама, и тримата попитани им отговарят, че Панама е наляво, което в крайна сметка връща Тигърчо и Мечо в тяхната си къща. Тъй като е изминало много време, те не я разпознават. Виждат част от табелата “Панама”, която самите те направиха, и решават, че са стигнали. Това е най-хубавото място на света, казват. Намират си червен диван и заживяват щастливо и задружно в къщичката си в Панама.
Смисълът на проучването е да седнеш на удобен червен диван.


Смисълът на промяната
Промяната ми дава база за сравнение и оценка на натрупаните знания, натрупаната реалност, кара ме да оценя реалността си като чудна конструкция, като смислен сбор от знания, а не като даденост.
В “Къщурката” на Вирджиния Лий Бъртън малката къщурка живее сред просторни ливади, хубави хълмчета и симпатични горички. Всеки сезон около нея се сменят различни картини и винаги е някак естествено и красиво. После идват разни камиони и машини и започват да копаят. Пред къщичката се появява шосе, зад нея - жп линия, около нея се строят още сгради, все повече, все по-високи, къщурката става част от град, в който е завинаги кафяво и сякаш няма сезони. Там тя е все по-малко част от пейзажа, изглежда безполезна, изоставена, не на място. След много години наследниците на човека, построил къщурката, уреждат тя да бъде преместена извън града. Накрая къщурката е отново сред зелени ливади, отново под жълто слънце, отново хармонична част от пейзажа, сякаш възвърнала смисъла си. Тази последна картина на къщурката е идентична с първите картини, но усещането вече е напълно друго. Тя и ние сме изживели промяната на града и накрая имаме съвсем друго, ново, по-богато, по-назовимо разбиране за първоначалната реалност.
Смисълът на промяната е да погледна пак същото нещо.


Смисълът на хаоса
Хаосът е първичен, изначален, естествен. Той е реалността неназована, липсата на каквото и да е знание. Следователно той е безброй възможности, неограничени от каквото и да е нужно или ненужно знание. Хаосът е чистка.
В “При дивите неща” на Морис Сендак Макс е наказан да не яде вечеря и да стои в стаята си заради уникалните пакости, които върши. В стаята му се появява гора, после море и лодка, която го отвежда при дивите неща. Там той е коронясан за крал, дивее в продължение на три страници, след което решава да се върне в стаята си. Там, на масата, го чака вечеря, още топла.
Книгата е съвсем кратка, първата рисунка е малка, заема по-малко от половин страница, всяка следваща пораства с малко, докато думите сякаш намаляват. Трите страници дивеене заемат цялото пространство и до тях няма никакви думи. Обратно в стаята, рисунката е отново смалена и рамкирана.
Това е реалността, тя е непрекъснато ограничавана, назовавана с принципи, правила и логични последствия, които предизвикват желание за чистка, за хаос, за първичност, за неограниченост, за безкрайност, както е в рисунките с дивите неща, където няма дори думи, тоест няма названия, няма знания, няма правила. След три страници дивеене обаче Макс все пак решава да напусне дивите неща и да се върне в рамките на стаята си, където са думите и ограниченията.
Реалността, човешката реалност има нужда да бъде назована и смалена, но названията са в непрекъснат процес на промяна и подмяна. Достъпът до хаоса, до първичното, до безезичното, до незнанието е нужен, защото той дава представа за начините, по които е необходимо и не е необходимо реалността да бъде ограничена. Той изчиства всички смисли и позволява реалността да бъде мислена и назовавана начисто, с безбройните си възможности.
Смисълът на хаоса е в това, че ми позволява и ме принуждава сам да се върна в реда.


Смисълът на разбирането
До една или друга степен реалността е обща. Разбираме и използваме нещата по уникален начин, но и постоянно ги споделяме, език, цвете, стол, автобус, филм, интернет. Да разбираме на първо място предполага да съзнаваме, че много хора виждат съвсем друга реалност. Разбирането, запознаването с чужди гледки носи нови знания и възможности.
В “Разходката на Иън” двете сестри решават да излязат на разходка в хубавия ден. Аутистичното им братче Иън иска да излезе с тях и те неохотно го взимат. Влизат в закусвалня, сестрите зяпат изкусителните манджи по таблите, а Иън не откъсва поглед от вентилатора на тавана. Навън бръмчат пожарникарски сирени, а Иън се ослушва за нещо, което сестрите му не чуват. До цветарницата ухае на хубаво, но Иън е зает да мирише тухлите на къщата наблизо. В парка Иън ляга върху асфалта и блажено опира буза в него. Сестра му е засрамена и непрекъснато го мъмри.
По обяд Иън изчезва, сестрите му се паникьосват, никъде не го намират. Накрая едната се опитва да мисли като Иън и се сеща, че той най-много обича камбаната в парка. Там и го намира. На връщане радостна го оставя да лежи върху асфалта, да души тухлите, да се ослушва за недоловимите звуци, а в закусвалнята двамата заедно дълго-дълго зяпат вентилатора на тавана.
Смисълът на разбирането е приемането на чуждата реалност.


Смисълът на натрупването
И четирите споменати книги завършват със завръщане в първоначална позиция, но винаги с натрупани нови знания. Смисълът на знанието не е в замяната на стари неща с нови, а в натрупването, непрекъснатото разширяване, утилизирането на новите знания и въвеждането им в употреба заедно с вече наличните.


Стефан Русинов 

 

Бях прекарал около час в банката с баща ми, тъй като той трябваше да прехвърли пари. Не можех да устоя и попитах...

„Татко, защо да не ти активираме интернет банкиране?“

„Защо да правя това?“ – попита той.

„Ами тогава няма да се налага да прекарваш един час тук за такива неща като прехвърляне на пари. Може дори да пазаруваш онлайн. Всичко ще е толкова лесно!“

Бях толкова вдъхновен за въвеждането му в света на интернет банкирането.

Той попита: „Ако направя това, няма да се налага да излизам от къщи?“

„Да, да!“ – отвърнах. Казах му как дори хранителните стоки може да се доставят на прага и че „Амазон“ доставя всичко!

Неговият отговор ме остави безмълвен.

Той каза: „Откакто влязох в банката днес, срещнах четирима приятели, поговорих си с един от персонала, който вече ме познава много добре. Знаеш, че аз съм сам...това е компанията, от която имам нужда. Харесва ми да се приготвям, за да изляза и да дойда в банката. Имам достатъчно време. Физическото докосване е това, за което копнея.

Преди две години, когато се разболях, собственикът на магазина, от който си купувам плодове, дойде да ме види, седна до леглото ми и заплака.

Когато майка ти падна по време на сутрешната си разходка, продавачът от местния „Плод и зеленчук“ я видял и незабавно запалил колата си, за да я върне у дома, тъй като знае къде живеем. Ще имам ли това човешко „докосване“, ако всичко стане онлайн? Защо ще искам всичко да ми се доставя на прага и да ме принуждават да взаимодействам единствено с компютъра си? Харесва ми да познавам човека, с когото си имам работа, а не просто с някакъв „продавач“. Това създава връзки и взаимоотношения. „Амазон“ доставя ли и това?“

Технологията не е живот.
Прекарвайте време с хора… а не с устройства.

Автор: Неизвестен

Стив Джобс и речта му в Станфорд

Велика реч на велик Лидер!

1. Учителят прекарва по-голямата част от активното време на детето ни.
2. Учителят винаги знае новия урок преди ученика.
3. Учителят учи детето ни да ни уважава, най-малкото – можем да върнем жеста.
4. Ако не учим детето на уважение и респект към учителят, а учителят е лицето на образованието – няма как да учим детето на уважение към знанията, уменията и образованието.
5. Учителят е част от “системата”, но не е цялата система. Ние, родителите – също сме част от системата, учениците (нашите деца) – също.
6. Защото може да ни даде важна обратна връзка за поведението и знанията на детето ни. Макар, че може би вече се страхува да го прави, защото доста родители са на принципа “за моето или хубаво, или нищо”.
7. Защото учителят е образован човек, учил психология, философия, има експертни знания – неговата експертиза е работата с нашето дете и други деца. Това е достойно за уважение.
8. Защото работата с деца е една от най-трудните и отговорни дейности.
9. Защото с учителят трябва да сме отбор, не врагове, в израстването на детето ни.
10. Учителят не е този, който трябва да държим отговорен за възпитанието на детето си – ние сме отговорни… но учителят ще помогне в този сложен процес.
11. Добрият учител чувства учениците си като приятели. Често ще чуем да ги нарича “моите деца”. Колко от хората, които не са им роднини го казват?
12. Учителят работи не само с нашето дете, но с клас от много деца. Ако нашето дете не иска да се учи от учителя – това е неуважение, което утре е много вероятно да провали това дете в кариерата му (неуважавайки работодател, мениджър или колега). Учителят е неговия първи тренинг, тиймбилдинг и коучинг.
13. Учителят също е ученик – учи се от децата, които учи ежедневно. Ние, родителите, също сме ученици в родителството. Колегите трябва да се подкрепяме ?
14. Учителят работи с детето ни на заплата, която е колкото заплатата на хамалин или чистач. Това не го прави хамалин или чистач. Остава си достоен за уважение специалист, който въпреки системата, в която е – работи съвестно там, където много други се отказаха да искат да работят.
15. Това, че много хора казват, че образованието не струва, без да дават решене – не е нещо, което учителят да не знае, срещу което да търси решения и не е проблем, който трябва да прехвърляме на учителя.
16. Детето ни ще среща много учители в живота си. Ние също сме негови учители. Ако не го учим да ги уважава, да им се доверява и да се вслушва в тях – ние губим това дете безвъзвратно.
17. Ако друг родител не уважава учителите на детето си – това е нещо много хубаво за шансовете на моите деца да се реализират, когато пораснат.
18. Не можем без учители.

ИВО ИЛИЕВ

Уважавай родителите си. Те са завършили училище без Google!

Независимо от възрастта на вашето дете, то може да се чувства разстроено или да има други силни емоции след криза или бедствие. Някои деца реагират веднага, докато други могат да покажат признаци на затруднение много по-късно. Как едно дете реагира на общите признаци на бедствието/ опасността  могат да варират в зависимост от възрастта на детето, предишния опит и как обикновено детето се справя със стреса.

Децата реагират отчасти на това, което виждат от възрастните около тях. Когато родителите или полагащите грижи се справят с бедствието спокойно и уверено, те могат да осигурят най-добрата подкрепа за децата си. Родителите могат да бъдат по-успокояващи за другите около тях, особено за децата си, ако са по-добре подготвени.

Хората могат да се затруднят повече, ако виждат в медиите повтарящи се изображения на бедствието. Отрано помислете за ограничаване на въздействието на отразяването на медиите, за вас и вашите близки.

Фактори, които имат емоционалното въздействие върху децата в кризисни ситуации.

Размерът на щетите, причинени от кризата и опасността, може да бъде огромен. Разрушаването на домовете; заплахата за здравето; отделянето от училище, семейство и приятели може да създаде голямо количество стрес и тревожност за децата.

Емоционалното въздействие на извънредната ситуация върху детето зависи от характеристиките и преживяванията на детето, социалните и икономическите условия на семейството и общността и наличието на местни ресурси. Не всички деца реагират по един и същи начин. Някои може да имат по-тежки и по-продължителни реакции. Следните специфични фактори могат да повлияят на емоционалната реакция на детето:

  • Пряко участие в аварийния случай 
  • Предишно травматично или стресиращо събитие 
  • Вяра, че детето или любим човек може да умре 
  • Загуба на член на семейството, близък приятел или домашен любимец 
  • Раздяла с болногледачи 
  • Физическо нараняване
  • Как родителите и полагащите грижи реагират
  •  Семейни ресурси 
  • Връзки и комуникация между членовете на семейството
  • Повтарящо се излагане на средствата  за масово осведомяване при извънредни ситуации и след това 
  • Продължаващ стрес поради промяната на познатите процедури и условията на живот
  •  Културни различия 
  • Устойчивост на Общността

 

Какво можете да направите, за да помогнете на децата да се справят с бедствието

Даването на добър пример на вашите деца, като управлявате стреса си чрез избор на здравословен начин на живот, като например да се храните здравословно, да спортувате редовно, да спите обилно и да избягвате наркотици и алкохол, е изключително важно. Когато сте подготвени, отпочинали и спокойни, можете да реагирате по-добре на неочаквани събития и да вземате решения в най-добрия интерес на вашето семейство и близки.

Следните съвети могат да помогнат за намаляване на стреса преди, по време и след бедствие или травматично събитие.

Преди 

  • Поговорите с децата си, за да знаят, че сте готови да ги пазите. 
  • Прегледайте плановете за безопасност, преди да се случи бедствие или спешна ситуация. Наличието на план ще повиши доверието на децата ви и ще им помогне да придобият чувство за контрол.

По време на

  • Бъдете спокойни и успокойте децата си. 
  • Говорете с децата за случващото се по начин, който те могат да разберат. Давайте информацията просто и подходящо за възрастта на всяко дете.

След

  • Осигурете на децата възможности да говорят за това, през което са преминали или какво мислят за него. Насърчете ги да споделят притеснения и да задават въпроси.
  • Можете да помогнете на децата си да почувстват контрол и да управляват чувствата си, като ги насърчавате да предприемат действия, пряко свързани с бедствието. Например децата могат да помагат на други хора след бедствие, включително доброволчество за подпомагане на членове на общността или семейството в безопасна среда. Децата НЕ трябва да участват в дейности по почистване при бедствия по причини, свързани със здравето и безопасността.
  • Трудно е да се предвиди как някои деца ще реагират на бедствия и травматични събития. Тъй като родители, учители и други възрастни виждат децата в различни ситуации, за тях е важно да работят заедно, за да споделят информация за това как всяко дете се справя след травматичното събитие.

 

Чести реакции

Честите реакции свързани с бедствието с времето ще избледнеят за повечето деца. Децата, които са били пряко изложени на опасността, могат да се разстроят отново; поведение, свързано със събитието, може да се върне, ако видят или чуят напомняния за случилото се. Ако децата продължават да са много разстроени или ако реакциите им навредят на училищната работа или отношенията им, родителите може да искат да говорят с професионалист или децата им да говорят с някой, който е специализиран в емоционалните нужди на децата. Научете повече за често срещаните реакции на дистрес:

 

За бебета до 2-годишна възраст

Кърмачетата могат да станат по-капризни. Те могат да плачат повече от обикновено или да искат да бъдат задържани и гушкани повече.

 

За деца от 3 до 6 години

Децата в предучилищна и детска градина могат да се върнат към поведение, което са прераснали. Например злополуките в тоалетната, подмокрянето в леглото или страх от раздялата с родителите / полагащите  грижи. Те също могат да имат гневни изблици или трудности със заспиването.

 

За 7 до 10 годишни

По-големите деца могат да се почувстват тъжни, ядосани или да се страхуват, че събитието ще се случи отново. Връстниците им могат да споделят невярна информация; родителите или полагащите грижи обаче е необходимо да поправят дезинформацията. По-големите деца могат да се съсредоточат върху подробности за събитието и да искат да говорят за него през цялото време или изобщо да не искат да говорят за него. Възможно е да имат проблеми с концентрацията.

 

За предтийнейджърска възраст и тийнейджъри

Някои подрастващи и тийнейджъри реагират на травмата, като действат. Това може да включва безразсъдно шофиране и употреба на алкохол или наркотици. Други може да се страхуват да напускат дома. Те могат да намалят  времето прекарвано с приятелите им. Те могат да се почувстват претоварени от интензивните си емоции и да не могат да говорят за тях. Емоциите им могат да доведат до засилено спорене и дори битка с братя и сестри, родители / полагащи грижи или други възрастни.

 

За деца със специални нужди

Децата, които се нуждаят от продължителна употреба на дихателна машина или са ограничени до инвалидна количка или легло, могат да имат по-силни реакции на заплахата или действителното бедствие. Те могат да имат по-интензивен дистрес, притеснение или гняв от децата без специални нужди, тъй като имат по-малък контрол над ежедневното си благосъстояние, отколкото другите хора. Същото важи и за деца с други физически, емоционални или интелектуални увреждания. Децата със специални нужди може да се нуждаят от допълнителни успокояващи думи, повече обяснения за събитието и повече утеха и друг положителен физически контакт, като прегръдки от близки.

 

Източник: CDC Center for Disease Control and Prevention