- Тате, тате...
- Какво има, сине? Казвай, че съм много уморен!
- Тате, а ти колко вземаш на час работа?
- Ами към 10 лева някъде. Защо питаш? Това въобще не е твоя работа!
- Тате, много ми трябват 5 лева. Може ли да ми дадеш?
- Каквооо! Да ти дам 5 лева за да ги похарчиш за някоя тъпа пластмасова играчка! Няма да стане!!!
След два часа семейството си легна да спи. А бащата сън не го хващаше. Все пак се беше разкрещял на сина си и то, без повод. Не че парите бяха без значение за семейството, но...
Бащата стана, взе портфейла и извади от там една омачкана банкнота от пет лева. Влезе в стаята на сина си и светна лампата.
- Спиш ли?
- Не, тате. Какво има?
- Извинявай, че ти се развиках така. Ето ти 5 лева. А за какво са ти?
Момченцето бръкна под възглавницата и извади пет монети по един лев. Събра ги заедно с парите, получени от баща си и му ги протегна.
- Вземи, тате. Купувам те за един час утре вечер. Да излезем на разходка заедно.

1. Учителят прекарва по-голямата част от активното време на детето ни.
2. Учителят винаги знае новия урок преди ученика.
3. Учителят учи детето ни да ни уважава, най-малкото – можем да върнем жеста.
4. Ако не учим детето на уважение и респект към учителят, а учителят е лицето на образованието – няма как да учим детето на уважение към знанията, уменията и образованието.
5. Учителят е част от “системата”, но не е цялата система. Ние, родителите – също сме част от системата, учениците (нашите деца) – също.
6. Защото може да ни даде важна обратна връзка за поведението и знанията на детето ни. Макар, че може би вече се страхува да го прави, защото доста родители са на принципа “за моето или хубаво, или нищо”.
7. Защото учителят е образован човек, учил психология, философия, има експертни знания – неговата експертиза е работата с нашето дете и други деца. Това е достойно за уважение.
8. Защото работата с деца е една от най-трудните и отговорни дейности.
9. Защото с учителят трябва да сме отбор, не врагове, в израстването на детето ни.
10. Учителят не е този, който трябва да държим отговорен за възпитанието на детето си – ние сме отговорни… но учителят ще помогне в този сложен процес.
11. Добрият учител чувства учениците си като приятели. Често ще чуем да ги нарича “моите деца”. Колко от хората, които не са им роднини го казват?
12. Учителят работи не само с нашето дете, но с клас от много деца. Ако нашето дете не иска да се учи от учителя – това е неуважение, което утре е много вероятно да провали това дете в кариерата му (неуважавайки работодател, мениджър или колега). Учителят е неговия първи тренинг, тиймбилдинг и коучинг.
13. Учителят също е ученик – учи се от децата, които учи ежедневно. Ние, родителите, също сме ученици в родителството. Колегите трябва да се подкрепяме ?
14. Учителят работи с детето ни на заплата, която е колкото заплатата на хамалин или чистач. Това не го прави хамалин или чистач. Остава си достоен за уважение специалист, който въпреки системата, в която е – работи съвестно там, където много други се отказаха да искат да работят.
15. Това, че много хора казват, че образованието не струва, без да дават решене – не е нещо, което учителят да не знае, срещу което да търси решения и не е проблем, който трябва да прехвърляме на учителя.
16. Детето ни ще среща много учители в живота си. Ние също сме негови учители. Ако не го учим да ги уважава, да им се доверява и да се вслушва в тях – ние губим това дете безвъзвратно.
17. Ако друг родител не уважава учителите на детето си – това е нещо много хубаво за шансовете на моите деца да се реализират, когато пораснат.
18. Не можем без учители.

ИВО ИЛИЕВ

Изпълнителният директор на Google Сундар Пичай изнася реч, която трае точно 60 секунди.
Той казва:
Представете си, че животът е игра от 5 топки, с които жонглирате във въздуха, опитвайки се да ги задържите да не паднат. Едната от тях е гумена, а всички останали са стъклени.
Петте топки са:
Работа, семейство, здраве, приятели, душа.
Не след дълго ще осъзнаете, че работата е гумената топка. Винаги, когато падне, тя ще отскочи отново, докато останалите топки са от стъкло. Ако някоя от тях падне, тя няма как да се върне в предишната си форма.
Или ще бъде повредена, натъртена или напукана. Дори може да се разпилее на парчета.
Трябва да сте наясно с това и да се стремите да я запазите.
Управлявайте ефективно работата си през работното време, бъдете искрени, отделете необходимото време на семейството и приятелите си, починете си подобаващо и се погрижете за здравето си.
Ако се случи нещо с вас, няма да е лесно да се върнете такива, каквито сте били първоначално…

На върха на буркан със зърна е оставена мишка.

 Тя била толкова щастлива, да намери толкова много храна около нея, че вече не изпитвала нужда да обикаля в търсене на храна. Сега вече можела да живее щастлив живот. След няколко дни наслада на зърната, мишката стигнала до дъното на буркана.

Внезапно осъзнала, че е в капан на дъното на буркана. От този момент нейният живот зависел само от това дали някой ще пусне храна в буркана. Тя нямала избор освен да живее така!

Няколко поуки, които можем да вземем от тази история :

  1. Краткосрочните удоволствия могат да доведат до дългосрочни капани.
  2. Ако нещата станат лесни и ви е удобно, значи сте в капана на зависимостите.
  3. Когато не използвате уменията си, не губите само тях. Губите своите свобода и независимост.
  4. Свободата не идва лесно и може да бъде загубена бързо. Нищо не идва лесно в живота, а ако идва лесно, може би не си струва.

Комфортът в много случаи е капан. Ние израстваме истински - не тогава, когато ни е леко, а тогава, когато преодоляваме трудности.

... Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре.

Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не му вярвайте.

Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте! С това той е спечелил любовта ви.

И понеже сам той не печели кой знае колко, на вашата симпатия ще се радва от сърце.

И още нещо: учителят не е магьосник, а градинар. Той може и ще се грижи за вашия растеж.

Но да растете, ще трябва вие самите!...

 

Ерих Кестнер

Магарето казало на тигъра:

- Тревата е синя.

Тигърът отговорил:

- Не, тревата е зелена.

Дискусията се разгорещила и двамата решили да предадат въпроса на арбитраж и за това се обърнали към лъва, краля на джунглата.

Преди да стигнат до поляната в гората, където лъвът седял на трона си, магарето започнало да крещи:

- Ваше Величество, вярно ли е, че тревата е синя?

Лъвът отговорил:

- Вярно, тревата е синя.

Магарето се втурнало напред и продължило:

- Тигърът не е съгласен с мен и ми противоречи и ме дразни, моля да го накажете!

Кралят заявил:

- Тигърът ще бъде наказан с 5 години мълчание.

Магарето скочило от радост и продължило пътя си, доволно и повтаряйки:

- Тревата е синя...тревата е синя...

Тигърът приел наказанието си, но отново попитал лъва:

- Ваше Величество, защо ме наказахте, все пак тревата е зелена?

Лъвът отговорил:

- Всъщност тревата е зелена.

Тигърът попитал:

- Защо тогава ме наказвате?

Лъвът отговорил:

- Това няма нищо общо с въпроса дали тревата е синя или зелена. Наказанието е, защото не е възможно смело, интелигентно създание като теб да губи време в спор с магаре, а на всичкото отгоре да дойде и да ме притесни с този въпрос.

ПОУКА

Най-лошата загуба на време е да спориш с глупака и фанатика, който не се интересува от истината или реалността, а само от победата на техните вярвания и илюзии.

Никога не губете време за дискусии, които нямат смисъл ...

Има хора, които въпреки всички представени им доказателства нямат способността да разберат.......и други, които са заслепени от его, омраза и негодувание и единственото нещо, което те искат е да са прави дори и да не е така. Когато невежеството крещи, интелигентността млъква. Вашият мир и спокойствие струват повече.

Автор неизвестен

Един баща казал на сина си:

 „Това е часовник, който дядо ти ми даде и е на повече от 100 години, но преди да ти го дам, иди в магазина за часовници и кажи, че искаш да го продадеш, за да видим колко струва“.

Синът отишъл и след като се върнал, казал: „Струва 5 долара, защото е стар!“.

Баша му рекъл: „Иди и в кафенето, питай и там!“

Синът отишъл...

 „И там ми казаха, че може да платят 5 долара за часовника!“

Тогава бащата рекъл: „Отиди в музея и им покажи този часовник!“.

Отишъл сина пак и след като се върнал казал на баща си: „Те ми предложиха един милион долара за този часовник!“

Тогава бащата рекъл: „Исках да ти покажа, че трябва да отидеш на правилното място за да получиш правилната оценка. Много хора стоят на грешното място и се ядосват, че не ги ценят. Който знае стойността ти ще те оценява! Не стой на място, на което не те ценят и те оценяват по-евтино отколкото в действителност струваш!“.

Знайте своята стойност!

Гениална идея на австралийски ресторант.

Без мобилен телефон означава намаляване на сметката с 10%.

Родителите обожават това.

Погледнете децата!

Прибирам се вчера късно, а на детската площадка двама тинейджъри. Разпалено говорят на висок глас и след всяка дума псувня!
Викам им:
- Момчета, по леко с псувните!
А единият ме поглежда нагло и казва:
- Ай си глей работата бе дъртак! Кво ша ми напраиш?
- Кво ли? Ша ти отпера един шамар!
А той скача вади телефона, насочва го към мене, навира ми го в лицето и казва:
- Я повтори пак! Я пак, сега си онлайн и 300 човека те гледат!
Добре, че съм човек с хумор. Казвам:
- Добре повтарям за всички. Младежо, не е прилично да се целувате с приятеля си на обществено място!