Интересно

Смисълът на знанието

Знанието е начинът, по който разбирам реалността. Това определение не изчерпва понятието, но ще задоволи напълно нуждите на настоящата разработка.
Неназована, реалността е всякаква и никаква. Тя бива назовавана по безброй начини и тези названия са знанието. Знанието е начинът и мащабът, по които реалността се е простряла пред очите ми. Думата тоупи е знание. Преди да дойда в Ухан, тази дума за мен не съществуваше, живеех в реалност, в която нямаше тоупи. Когато говоря с майка и й кажа, че съм ял тоупи за обяд, тя не ме разбира. Ние живеем в различни реалности, ограничени по различен начин от множеството назовими знания. Този пример е материален и безкрайно прост. По същия начин функционират и абстрактните знания, менталните идеи, през които ни се е случило да гледаме света.
Съзнанието за такава дефиниция на знанието, както и смисълът на обсъждането й тук са важни за внимателното назоваване на реалността. Моят сбор от знания не е единственият сбор от знания, нито трябва да е единственият, но за мен е важно да подбирам и артикулирам само или предимно красиви и здравословни знания. Струва ли си това знание да бъде споделено? Да обясня ли на майка какво е тоупи? Каква роля и полза ще има такова знание в нейната и в общата реалност?

Смисълът на проучването
Проучването е откриване на нови знания, разширяване на реалността. Ето такива неща имало, ето така правели някои хора, ето така можело да се гледа на света. Проучването дава нови, повече възможности, разширява реалността и прави движението ми в нея по-удобно.
В “О, колко хубаво е в Панама” на Янош Мечо и Тигърчо живеят задружно и безгрижно в малката си къщурка край реката. Тигърчо бере гъби, а Мечо лови риба и готви. Не ги е страх от нищо, защото са заедно. Един ден, докато Мечо лови риба, по реката срещу него се задава празна касетка от банани, на която пише “Панама”. Мечо навива Тигърчо да отидат до Панама, защото в Панама навсякъде мирише на бабани. Понеже и двамата не знаят накъде е Панама, сами си изработват табела и тръгват натам, накъдето сочи тя. По пътя срещат много животни и преживяват много трудности. Срещат и Ежко и Зайо, които ги канят на гости. В къщата на Ежко и Зайо има един страшно удобен червен диван. Тигърчо и Мечо решават, че когато стигнат в Панама, ще си вземат такъв.
На три места двамата питат за Панама, и тримата попитани им отговарят, че Панама е наляво, което в крайна сметка връща Тигърчо и Мечо в тяхната си къща. Тъй като е изминало много време, те не я разпознават. Виждат част от табелата “Панама”, която самите те направиха, и решават, че са стигнали. Това е най-хубавото място на света, казват. Намират си червен диван и заживяват щастливо и задружно в къщичката си в Панама.
Смисълът на проучването е да седнеш на удобен червен диван.

Смисълът на промяната
Промяната ми дава база за сравнение и оценка на натрупаните знания, натрупаната реалност, кара ме да оценя реалността си като чудна конструкция, като смислен сбор от знания, а не като даденост.
В “Къщурката” на Вирджиния Лий Бъртън малката къщурка живее сред просторни ливади, хубави хълмчета и симпатични горички. Всеки сезон около нея се сменят различни картини и винаги е някак естествено и красиво. После идват разни камиони и машини и започват да копаят. Пред къщичката се появява шосе, зад нея - жп линия, около нея се строят още сгради, все повече, все по-високи, къщурката става част от град, в който е завинаги кафяво и сякаш няма сезони. Там тя е все по-малко част от пейзажа, изглежда безполезна, изоставена, не на място. След много години наследниците на човека, построил къщурката, уреждат тя да бъде преместена извън града. Накрая къщурката е отново сред зелени ливади, отново под жълто слънце, отново хармонична част от пейзажа, сякаш възвърнала смисъла си. Тази последна картина на къщурката е идентична с първите картини, но усещането вече е напълно друго. Тя и ние сме изживели промяната на града и накрая имаме съвсем друго, ново, по-богато, по-назовимо разбиране за първоначалната реалност.
Смисълът на промяната е да погледна пак същото нещо.

Смисълът на хаоса
Хаосът е първичен, изначален, естествен. Той е реалността неназована, липсата на каквото и да е знание. Следователно той е безброй възможности, неограничени от каквото и да е нужно или ненужно знание. Хаосът е чистка.
В “При дивите неща” на Морис Сендак Макс е наказан да не яде вечеря и да стои в стаята си заради уникалните пакости, които върши. В стаята му се появява гора, после море и лодка, която го отвежда при дивите неща. Там той е коронясан за крал, дивее в продължение на три страници, след което решава да се върне в стаята си. Там, на масата, го чака вечеря, още топла.
Книгата е съвсем кратка, първата рисунка е малка, заема по-малко от половин страница, всяка следваща пораства с малко, докато думите сякаш намаляват. Трите страници дивеене заемат цялото пространство и до тях няма никакви думи. Обратно в стаята, рисунката е отново смалена и рамкирана.
Това е реалността, тя е непрекъснато ограничавана, назовавана с принципи, правила и логични последствия, които предизвикват желание за чистка, за хаос, за първичност, за неограниченост, за безкрайност, както е в рисунките с дивите неща, където няма дори думи, тоест няма названия, няма знания, няма правила. След три страници дивеене обаче Макс все пак решава да напусне дивите неща и да се върне в рамките на стаята си, където са думите и ограниченията.
Реалността, човешката реалност има нужда да бъде назована и смалена, но названията са в непрекъснат процес на промяна и подмяна. Достъпът до хаоса, до първичното, до безезичното, до незнанието е нужен, защото той дава представа за начините, по които е необходимо и не е необходимо реалността да бъде ограничена. Той изчиства всички смисли и позволява реалността да бъде мислена и назовавана начисто, с безбройните си възможности.
Смисълът на хаоса е в това, че ми позволява и ме принуждава сам да се върна в реда.

Смисълът на разбирането
До една или друга степен реалността е обща. Разбираме и използваме нещата по уникален начин, но и постоянно ги споделяме, език, цвете, стол, автобус, филм, интернет. Да разбираме на първо място предполага да съзнаваме, че много хора виждат съвсем друга реалност. Разбирането, запознаването с чужди гледки носи нови знания и възможности.
В “Разходката на Иън” двете сестри решават да излязат на разходка в хубавия ден. Аутистичното им братче Иън иска да излезе с тях и те неохотно го взимат. Влизат в закусвалня, сестрите зяпат изкусителните манджи по таблите, а Иън не откъсва поглед от вентилатора на тавана. Навън бръмчат пожарникарски сирени, а Иън се ослушва за нещо, което сестрите му не чуват. До цветарницата ухае на хубаво, но Иън е зает да мирише тухлите на къщата наблизо. В парка Иън ляга върху асфалта и блажено опира буза в него. Сестра му е засрамена и непрекъснато го мъмри.
По обяд Иън изчезва, сестрите му се паникьосват, никъде не го намират. Накрая едната се опитва да мисли като Иън и се сеща, че той най-много обича камбаната в парка. Там и го намира. На връщане радостна го оставя да лежи върху асфалта, да души тухлите, да се ослушва за недоловимите звуци, а в закусвалнята двамата заедно дълго-дълго зяпат вентилатора на тавана.
Смисълът на разбирането е приемането на чуждата реалност.

Смисълът на натрупването
И четирите споменати книги завършват със завръщане в първоначална позиция, но винаги с натрупани нови знания. Смисълът на знанието не е в замяната на стари неща с нови, а в натрупването, непрекъснатото разширяване, утилизирането на новите знания и въвеждането им в употреба заедно с вече наличните.

Стефан Русинов 

Задачи, които да свършиш ПРЕДИ да включиш компютъра, смартфона, лаптопа, таблета или телевизора за 60 минути:

СУТРИН:

• Домашни задължения:

- Оправи ли си леглото?

- Облече ли се?

- Изми ли си зъбите?

- Закуси ли?

- Среса ли се? 

СЛЕДОБЕД:

• Подреждане на 1 стая (хола или детската).
• Най-малко 60 минути игра навън.
• Направих или построих нещо – лего, игра с пластилин, конструктор и т.н.
• Помогнах на някой от семейството.

Когато телефонът е бил свързан с жица, хората са били свободни.

Ние сме учениците, които нямат възможността да прекарат последните си учебни дни в класните стаи!

За нас спирането на часовете не е празник.

Това е време, в което няма да можем да прекараме последните учебни дни преди завършването с учителите и съучениците си.

Ние сме ядосани и тъжни, неспокойни, с онзи камък от недоволство, забит в гърдите ни, защото знаем, че може да не минем през коридора на училището за последен път с учителя под символичен цветен мост, че няма да можем да седнем на чина повече, че няма да можем да се посмеем на взаимните си шеги в час...

Тъжни сме, защото знаем, че денят на завършването, който сме чакали толкова дълго, може да бъде отменен или в най-добрия случай отложен.

Не знаем какви ще са изпитите ни, за които някои от нас се подготвят от години.

В този труден момент нашите учители отново са до нас. Те правят всичко по силите си, за да завършим успешно.

Създаде се едно напрежение, което потиска.

Доста от нас са крехки, за да преминат през тези времена сами, именно затова сега трябва да сме единни.

Нека се прегърнем виртуално и всичко ще е наред!

И да не забравяме, че въпреки всичко, здравето е най-важно!

Цветелина Маджарова

Снежанка вече живее само с едно джудже, другите били контактни и ги затворили.
Вълкът записал седемте козлета като домашни любимци, за да ги разхожда, но всъщност тайно се презапасил с храна...
Червената шапчица вече не ходи до баба си, на бабата й носят храна до дома й.
Грозното патенце ще става все по-грозно - козметиците и фризьорите не работят.
Трите прасенца си остават вкъщи при майка им, ще строят къщи като отмине вируса.
Хензел и Гретел се загубили в гората, защото не ги пуснали да вървят заедно. Все пак извадили късмет - вещицата е от рисковата група.
Дядо вади ряпа само между 8,30ч. и 10,30ч.
По същото време и баба Мравка тича за храна, а щурецът е в дълга почивка - сватбите и семейни празненства са забранени.
Крали Марко го спрели на КПП-то, не приели отрязаната глава на ламята за декларация за преминаване и го върнали обратно.
Лъжливото овчарче го глобили 5000 лв за разпространяване на невярна информация, а в дядовата ръкавичка вече се влиза само по един.
Пепеляшка си загубила и втората обувка, докато бързала за брифинга.
В крайна сметка Малкият принц си е най-добре, защото той живее на друга планета.

Живял някога много жесток крал, който отглеждал десет полудиви кучета, на които хвърлял всеки провинил се човек в кралството му.

Един ден, най-верния му слуга, който 30 години му служил вярно, нещо не се понравил на краля и той му казал:

- Утре те хвърлям на кучетата.

Слугата го помолил да отложи решението си и да му позволи десет дни да живее при кучетата и да се грижи за тях.

Краля го изгледал навъсено:

- Добре, но това няма да отмени заповедта ми.

Слугата се преместил при кучетата като отпратил пазача да си почива, а той изцяло поел грижата за тях.

Така десет дни той, освен че ги хранил, започнал да ги къпе, да ги реши, да ги милва...посветил им времето си и не се отделял от тях.

Десетте дни минали и кралят наредил да вържат слугата, и да го хвърлят на кучетата.

Щом се озовал при тях, кучетата го наобиколили и започнали нежно да го близват, да махат с опашка и да му се радват. Колкото и да се опитвали кралят и пазачът на кучетата да ги насъскват срещу слугата, те продължавали да му се радват.

Ядосан от гледката краля се обърнал към слугата си:

- Какво направи на кучетата, та от зли станаха милостиви?

- Служих им вярно само десет дни и те го оцениха, на теб служих вярно 30 години, но ти не го оцени!

Това е един от многото примери за признателност, обич и вярност на кучето към човека.

"Ако дадеш веднъж филия хляб на куче и сто пъти не му дадеш, ще те запомни, че си го нахранил.

Ако помогнеш сто пъти на човек, а един път откажеш ще те забрави." 

Попитали Дзен майстор:
В какво сe крие тайната на успеха?
- Две думи, правилни решения.
-А, коя е тайната за вземането на правилни решения?
- Една дума, опитът.
- А, къде е тайната за добиването на този опит?
- Две думи, неправилни решения!

Преди около 6 месеца съседът ми ме помоли за паролата на домашният ми интернет.

Дадох му я, защото не струва нищо и защото се разбирам с него.

Вчера се прибирах, а той беше на вратата. Спрях и поговорихме малко, както обикновено, когато той с радост ми каза, че сега има Нетфликс.

После се пошегувах, казах: "Работя здраво, едва имам време да гледам телевизия, но е супер, после ще ми заемаш паролата да гледам някои предавания".

Тогава жена му, която поливаше градината, му каза: "Не можем да му я дадем, защото аз съм тази, която плаща и вие не можете да си я споделяте".

Пълна тишина се възцари!

Мъжът се извини тихо и аз му казах, че няма проблем.

Продължихме да си говорим за други неща и накрая влязох вкъщи.

Малко след това жената на съседа излезе да го търси, гледайки нервна, казвайки, че телевизорът не работи.

След няколко минути той и жена му дойдоха да ми се обадят и казаха, че мрежата не работи, че паролата е сменена!

Погледнах ги и им казах: "Смених паролата, защото аз съм този, който плаща и мрежата не е за споделяне. Обичах ви приятелски, толкова много".

Съпругата стана червена и се опита да спори, казах: "Госпожо, имам си интернет, а вие имате своя Нетфликс, всичко е наред и всички са доволни".

Обърнах се и затворих вратата. Никога повече не ми проговориха.

Урока, който научих от нея:

Приятелството трябва да е реципрочно.

Любовта трябва да е реципрочна.

Привързаността трябва да е реципрочна.

От днес смятам да отвърна на мълчанието с мълчание, на отсъствията със отсъствия, на обич с обич, на приятелство с приятелство и на лоялност с лоялност. Не, на еднопосочните чувства!

Чувствата трябва да са двупосочни!

Стига си бил човекът, който винаги дава и никога не получава!!!

Магарето казало на тигъра:

- Тревата е синя.

Тигърът отговорил:

- Не, тревата е зелена.

Дискусията се разгорещила и двамата решили да предадат въпроса на арбитраж и за това се обърнали към лъва, краля на джунглата.

Преди да стигнат до поляната в гората, където лъвът седял на трона си, магарето започнало да крещи:

- Ваше Величество, вярно ли е, че тревата е синя?

Лъвът отговорил:

- Вярно, тревата е синя.

Магарето се втурнало напред и продължило:

- Тигърът не е съгласен с мен и ми противоречи и ме дразни, моля да го накажете!

Кралят заявил:

- Тигърът ще бъде наказан с 5 години мълчание.

Магарето скочило от радост и продължило пътя си, доволно и повтаряйки:

- Тревата е синя...тревата е синя...

Тигърът приел наказанието си, но отново попитал лъва:

- Ваше Величество, защо ме наказахте, все пак тревата е зелена?

Лъвът отговорил:

- Всъщност тревата е зелена.

Тигърът попитал:

- Защо тогава ме наказвате?

Лъвът отговорил:

- Това няма нищо общо с въпроса дали тревата е синя или зелена. Наказанието е, защото не е възможно смело, интелигентно създание като теб да губи време в спор с магаре, а на всичкото отгоре да дойде и да ме притесни с този въпрос.

ПОУКА

Най-лошата загуба на време е да спориш с глупака и фанатика, който не се интересува от истината или реалността, а само от победата на техните вярвания и илюзии.

Никога не губете време за дискусии, които нямат смисъл ...

Има хора, които въпреки всички представени им доказателства нямат способността да разберат.......и други, които са заслепени от его, омраза и негодувание и единственото нещо, което те искат е да са прави дори и да не е така. Когато невежеството крещи, интелигентността млъква. Вашият мир и спокойствие струват повече.

Автор неизвестен

СЪВЕТ ЗА РОДИТЕЛИ

Не съдете децата сурово!

Не натрапвайте своите цели!

Те не искат от Вас наготово

мъдростта на косите Ви бели!

... Оставете ги! - Нека се учат

сам-сами по земята да ходят!

Не ги спирайте в никакъв случай!

Днес, покорството не е на мода!           

Не ги гледайте с немия укор,

който някога мразехте много!

Не ги стреляйте гневно, от упор,

със родителска, сляпа тревога!

И дискретно, без думи излишни,

ги подкрепяйте с нежното рамо...

Тя, тревогата, нека е скришна!

Любовта си показвайте само!

автор Румяна Симова