Интересно

Основни правила за безопасност

Въведение 

Интернет заема все по-трайно място в нашия живот и заедно с него, за нас, неговите ползватели се появяват все нови и нови предизвикателства. В нашия живот се появи нова опасност. Интернет, за приближаването на който от дълги години ни предупреждаваха, се оказа, че не само не е единствения изход от свирепстващия информационен глад, а опасен изкусител, пълен с пороци, способен както да предостави най-новата и полезна информация, така и да излее върху неподготвения ползвател ведро с помия.

И ето, вече не на шега, възрастните са обезпокоени от това, как да опазят децата от вредното влияние, как да ориентират техните търсения в правилна посока.

Най-простият способ е забраната. Именно на това паническо желание, разчитат многочислените компютърни компании, предлагащи всевъзможни филтри – програми, способни за блокират нежеланите сайтове – порнографски, националистически – действащи като пирамиди. Не това е, обаче, изходът.

Използването на филтрите не само противоречи на принципите на свободния достъп до информацията, но е и неефективно. Доставчиците на опасна информация много бързо усвоиха езика на популярните сред децата и полезни за тях сайтове (свързани с образованието, екологията, изкуството), от което последните пострадаха сериозно.

Резултатите от тази дългогодишна борба не са утешителни, дори и за колегите от чужбина. Достигна се до извода, че единственият “заслон” от компютърното “чудовище” е човешкия интелект.

Принципи, регулиращи безопасното ползване на Интернет

Ръководство за родители 

Що е това Интернет ?

Това е световна компютърна мрежа, съдържаща най-разнообразна информация, предоставяща възможности за: обучение, делови контакти, развлечение.

Кой управлява Интернет ?

Никой !!

Всеки, който притежава или има достъп до компютър с необходимото програмно осигуряване, може да предлага в Интернет всякаква информация и идеи.

Родители ! Пътешествието в Интернет е занятие за цялото семейство

Интернет прилича на подобните средства за информация като радиото, видеото, телевизията, книгата. За да могат децата да използват по най-добрия начин Мрежата, са необходими съветите и напътствията на възрастните. Право и задължение на родителите е да определят условията и границите за ползване на Интернет от децата. Интелектуалното, емоционалното и физическото развитие на всяко дете е индивидуално. Родителите най-добре от всички останали са способни да преценят кога техните деца са готови самостоятелно да ползват съдържащата се в Интернет информация.

Ако не сте запознати с Интернет, запишете се на курс, посъветвайте се с приятели ... попитайте собственото си дете ! Прегледайте заедно сайтовете и си набележете тези, които са Ви харесали или заинтересовали. Ако сте попаднали на информация, която, по Ваше мнение, е неподходяща за Вашето дете, постарайте се да го убедите в правотата си.

Родителите винаги трябва да знаят кога децата им са в Интернет. Ако Ви вълнува какво търсят те там, то поставете компютъра в стаята, в която се събира семейството.

Не оставяйте детето си само с компютъра и когато то е още съвсем малко. Регулярно проверявайте с какво се занимава то в момента.

Родители ! Научете своите деца :

резултатно да търсят информация в Интернет

критически да я оценяват

да развиват навици за общуване в Мрежата

да помнят, че тяхното пътешествие в Интернет не може да остане дълго време в тайна

Разговори с непознати

Убедете детето си, че разговорите с непознати в Интернет не са по-малко опасни от разговорите с непознати на улицата или по телефона. Обяснете, че при никакви обстоятелства то не трябва да съобщава своя адрес, телефон, парола или каквато и да е друга информация за частния живот на семейството. Предупредете детето, че то трябва да Ви уведоми и поиска разрешението Ви, ако пожелае да се срещне с някой от новите си познати в Мрежата.

Никакви тайни !

Обяснете на детето, че е длъжно да споделя с Вас “компютърните си тайни”, а също и за всичко, което го е изплашило, обидило или възмутило по време на работа в Интернет.

Когато купувате РС

Предпазвайте детето си от всякакви комерсиални новости, предназначени за младите ползватели.

Предупредете го за това, че не трябва да изпълнява непознати за него команди, каквито има в различните програми, защото те могат да нанесат непоправима вреда на вашия компютър.

Как работят филтрите в Интернет

Повечето филтри блокират думи, фрази, тематични рубрики и отделни рубрики в Интернет.

Има филтри, които :

блокират избрани сайтове;

блокират всички сайтове, освен разрешените;

позволяват проследяването на други програми : електронна поща, чатове, новости;

блокират всякакви сайтове и ги разблокират само след Ваше разрешение.

По принцип, всички филтри :

са създадени на базата на английски език;

изискват постоянно обновяване и модернизация;

не могат да определят контекста, в който е използвана избраната дума, което води до блокиране на полезни сайтове;

Защо само Вие можете да осигурите стопроцентова защита на Вашето дете от вредната информация в Интернет ?!

Защото:

никакви филтри не могат да блокират достъпа до информация, която вие оценявате като неподходяща ;

не съществуват филтри, които да не могат да бъдат преодолени ;

работата на филтрите не винаги съответства на рекламните обещания (тестовете показват, че нито един от филтрите не е в състояние да блокира агресивните сайтове) ;

работата на филтрите не може да бъде съобразена с интелектуалните възможности на всяко отделно дете;

филтърът не учи детето на собствено мнение и самоконтрол;

изборът на забранени думи и теми се определя от създателя на програмата в съответствие с неговия вкус и убеждения. В числото на изключените думи и теми могат да попаднат и полезни сайтове: за сексуалното образование, за опазването на околната среда, по здравни проблеми и пр.

1. Учителят прекарва по-голямата част от активното време на детето ни.
2. Учителят винаги знае новия урок преди ученика.
3. Учителят учи детето ни да ни уважава, най-малкото – можем да върнем жеста.
4. Ако не учим детето на уважение и респект към учителят, а учителят е лицето на образованието – няма как да учим детето на уважение към знанията, уменията и образованието.
5. Учителят е част от “системата”, но не е цялата система. Ние, родителите – също сме част от системата, учениците (нашите деца) – също.
6. Защото може да ни даде важна обратна връзка за поведението и знанията на детето ни. Макар, че може би вече се страхува да го прави, защото доста родители са на принципа “за моето или хубаво, или нищо”.
7. Защото учителят е образован човек, учил психология, философия, има експертни знания – неговата експертиза е работата с нашето дете и други деца. Това е достойно за уважение.
8. Защото работата с деца е една от най-трудните и отговорни дейности.
9. Защото с учителят трябва да сме отбор, не врагове, в израстването на детето ни.
10. Учителят не е този, който трябва да държим отговорен за възпитанието на детето си – ние сме отговорни… но учителят ще помогне в този сложен процес.
11. Добрият учител чувства учениците си като приятели. Често ще чуем да ги нарича “моите деца”. Колко от хората, които не са им роднини го казват?
12. Учителят работи не само с нашето дете, но с клас от много деца. Ако нашето дете не иска да се учи от учителя – това е неуважение, което утре е много вероятно да провали това дете в кариерата му (неуважавайки работодател, мениджър или колега). Учителят е неговия първи тренинг, тиймбилдинг и коучинг.
13. Учителят също е ученик – учи се от децата, които учи ежедневно. Ние, родителите, също сме ученици в родителството. Колегите трябва да се подкрепяме ?
14. Учителят работи с детето ни на заплата, която е колкото заплатата на хамалин или чистач. Това не го прави хамалин или чистач. Остава си достоен за уважение специалист, който въпреки системата, в която е – работи съвестно там, където много други се отказаха да искат да работят.
15. Това, че много хора казват, че образованието не струва, без да дават решене – не е нещо, което учителят да не знае, срещу което да търси решения и не е проблем, който трябва да прехвърляме на учителя.
16. Детето ни ще среща много учители в живота си. Ние също сме негови учители. Ако не го учим да ги уважава, да им се доверява и да се вслушва в тях – ние губим това дете безвъзвратно.
17. Ако друг родител не уважава учителите на детето си – това е нещо много хубаво за шансовете на моите деца да се реализират, когато пораснат.
18. Не можем без учители.

ИВО ИЛИЕВ

"Осъзнах, че ако е писано да се случи, ще стане само. А ако не, и така съм щастлива."
Даниел Стийл

 
"— Писала си на всички шестици за срока. Мога ли да зная защо?
— Защото Вие наредихте да пиша на Маляков шест! Нямах основание да не пиша и на останалите.
— Кому са нужни тези демонстрации, Добрева. Мислех, че се разбрахме като хора. Едно е да повишиш на някого успеха по обективни причини, друго е на цяло училище.
— Аз, другарю директор, мечтаех да стана лекарка. Знаете ли защо не станах? Защото не ми стигнаха пет стотни. Може би вместо мене е влязъл някой, на когото по този начин са повишили успеха. Разбирате ли ме сега?"
 
Из "Войната на таралежите" (1979)

 
Живял някога един цар. Всичко си имал – голямо и богато царство, пълна хазна, предани съветници, красива жена и прекрасни деца. Той често размишлявал върху живота и света и години наред се измъчвал от три въпроса:
Кой е най-важният момент?
Кой е най-важният човек?
Коя е най-важната работа?
„Ако знам отговорите на тези три въпроса, мога да покоря целия свят! В тези отговори е скрита цялата мъдрост на света.“ – мислел си царят.
На кого ли не задал своите въпроси. Допитал се до най-известните мъдреци и учени, беседвал с най-просветените хора в царството, но никой не могъл да му даде отговор на тях.
Един ден царят дочул за някакъв мъдър отшелник, който живее в отдалечена планинска колиба. Решил да отиде лично при него и да му зададе своите три въпроса.
Отправил се на път и след няколко седмици успял да го намери. Когато пристигнал, той видял една порутена колиба с малка градина отпред, в която се трудел самият стопанин. Той бил грохнал старец, който едва стоял на краката си, но не спирал да работи.
Царят скочил от коня си, поклонил се на стареца и казал:
– Извървях дълъг път, за да дойда при теб, защото ти си последната ми надежда. Чух за твоята мъдрост и искам да те помоля да ми помогнеш да намеря отговор на три въпроса, които ме измъчват от години: Кой е най-важният момент? Кой е най-важният човек? Коя е най-важната работа?
Старецът го изслушал, но нищо не отговорил и продължил мълчаливо да копае в градината си.
– Виждам, че си уморен. Нека ти помогна – предложил царят, след като видял, че стопанинът му не е много разговорлив.
Взел мотиката и започнал да прекопава градинските лехи. Не минало много време и от гората изведнъж излязъл някакъв човек. Той бил в ужасно състояние. Дрехите му били изпокъсани, лицето му било в рани, а от единия му крак течала кръв. Царят веднага се притекъл на помощ на нещастника, донесъл му вода, превързал раните му и заедно с отшелника го въвели в колибата и го сложили да легне.
На сутринта царят станал и заварил стареца вече да работи в градината си.
– Старче, не искам да ти досаждам – учтиво започнал царят, – но отново те моля, ако можеш да ми отговориш на моите въпроси.
– Нима ти вече не си отговори на тях? – отвърнал старецът.
– Как така? – учудил се царят.
– Когато ти пристигна тук, най-напред видя, че аз съм изнемощял и уморен и предложи да ми помогнеш. Ако вместо да ми помогнеш, беше продължил пътя си, най-вероятно щеше да се натъкнеш на същите разбойници, които са ограбили и ранили онзи пътник, който излезе от гората. Така че най-важният момент за теб беше времето, когато ти копаеше в моята градина. Най-важният човек в това време бях аз. А най-важното нещо – твоята помощ към мен. А когато се появи раненият пътник, в този момент най-важният човек беше той, а най-важната ти работа – да му спасиш живота.
Царят слушал стареца и постепенно започнал да осмисля думите му. Отшелникът продължил:
– Запомни това за цял живот. Най-важният момент е днес. Най-важният човек е този, който е до теб в този момент. А най-важната работа е да правиш добро на тези, които са до теб. Затова живее човек на този свят. Това е смисълът на целия живот.
Като казал това, старецът продължил работата си над своите лехи, а царят се сбогувал с него и потеглил към дома.
Той никога не забравил срещата и думите на стареца. През целия си живот следвал тази мъдрост. И дълги години по света се носела славата му на най-добрия и справедлив владетел.
,, Винаги има надежда''

§ Наоколо беше тихо, като че всички бяха измрели...Каква красота!
§ В стаята гръмко тиктакаше слънчевият часовник.
§ Неговите очи с нежност се гледаха едно друго.
§ Стихотворението е написано в рима, което нерядко се наблюдава при поетите.
§ Генерал Вазов бил истински мъж и спял с обикновените войници.
§ Плътността на населението в Австралия е 4 квадратни човека на един метър.
§ Първите любовни успехи на Павел били лоши – оженил се.
§ Изведнъж въстаникът се сетил, че в джоба си има кремъклийка.
§ Тениската на моряка беше разкопчана догоре.
§ Поетите на XIX век били леконравни: тях често ги убивали на дуел.
§ От него не чу друга ласкава дума, освен глупачка.
§ Кълвачът сяда и почва да гризе дървото.
§ В клетката е пернатият ми приятел – хамстера.
§ По площада, марширувайки, минаха танкове.
§ Тръшнах се да спя и ме нападна мисъл.
§ Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.
§ Кравата е голямо животно с четири крака по ъглите.
§ Художникът бил поразен от позата на нейното лице.
§ Кучето си тръгна, въртейки с благодарност опашка. Няма много хора, които могат да го направят!

Един професор влиза за лекция. Взема голям буркан, пълен с камъни, и пита студентите: 
Според вас този буркан пълен ли е?
Те казват: Да, разбира се!

Той взема други, по-малки камъчета, и ги слага отгоре, те влизат в празнините между големите камъни, и отново пита: 
А сега пълно ли е?
Студентите казват: Да!

Тогава той взема пясък и пак го слага отгоре. Пясъкът се разпределил между камъните и професорът пак се обръща към тях: 
А сега какво ще кажете?
Те отговарят: Сега е сигурно, че е пълен!

Този път той взема вода, добавя я в буркана и студентите вече започват да се смеят! Защото виждат, че и за водата има място.

Kамъните - те са нашето здраве, семейство, деца, приятели.
Малките камъчета са значимите неща - работа, къща, кола, т.н.
Пясъкът и водата - това са дребните или моментни неща в нашия живот, проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивните желания, страст.

Ако първо напълним буркана с пясък или малки камъчета, тогава няма да ни стигне мястото за по-големите камъни. Ако отдаваме времето си за дребни неща, няма да имаме време за по-големите в нашия живот.
Важно е първо да се погрижим за големите неща и после да мислим за пясъка.

  1. Ако нещо може да се обърка, то се обърква.
  2. Ако нещо не може да се обърка, то се обърква.
  3. Ако знаете, че нещо може да се обърка и вземете предпазни мерки, нещо друго се обърква.
  4. Ако нещо се прави погрешно достатъчно често, то става правилно.
  5. Никога не знаеш колко скоро ще стане твърде късно.
  6. Няма правилен начин да сбъркаш.
  7. Колкото по-малко неща правиш, толкова по-малко се объркват.
  8. Точността ти гарантира само, че ще направиш грешката си навреме.
  9. За да се поучиш от грешките, първо трябва да осъзнаеш, че грешиш.
  10. Ако не си от хората, които успяват от първия път, парашутизмът не е за теб!
  11. Ако си в дупка, престани да копаеш.
  12. Експертът е човек, направил всички възможни грешки в някоя много тясна област на науката.
  13. Ако не знаеш отговора, някой ще ти зададе въпроса.
  14. Учителят никога не отсъства в деня на изпита.
  15. Истински важно е онова, което научаваме, след като сме научили всичко.

Попитали Дзен майстор:
В какво сe крие тайната на успеха?
- Две думи, правилни решения.
-А, коя е тайната за вземането на правилни решения?
- Една дума, опитът.
- А, къде е тайната за добиването на този опит?
- Две думи, неправилни решения!

Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, който ни съпътстват, докато сме живи, които не бива да загърбваме.

Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.

Не бива да забравяме, че животът не е само красота и осеян с цветя и рози. Пътят до всичко това е изпълнен с трудности; камъни, тръни, дълбоки ями и какво ли още не...

Но не е само това.

Човек се учи още от утробата на майката, като бебе, и така - до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празнотите, дори никога не ще ги допълни.

Ненапразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.”

Самият той, заедно с Платон, полага основите на философията.

Сократ се стреми да подтикне хората да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима ''аз знам, че нищо не знам'' е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.

Всеки човек, общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като "Добро", "Справедливост" и "Достойнство".

В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично, и колкото повече научаваме, разбираме, че предстои още много какво да научи.

Трудно е да се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара да прекарваме стотици часове в мислене и разрешаване на различни проблеми от всякакво естество. И когато даден проблем се разплете и стигне до финал, се появява следващият, който чака да бъде разрешен.

Бих определил човек като празна кофа, в която има малки, средни и големи камъни, но все още има празно място, което трябва да се допълва.

За да се случат или не, нещата винаги имат своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.

Случват се и неща, които не очакваме, дори не желаем; например – болести, нараняване, влюбване, влюбване, загуби и т.н., неща, които тестват душата.

В живота срещаме различни хора. Всеки има своя начин на поведение, загуби и т.н., неща, които тестват нашето вътрешно „Аз” и ни изграждат, и оформят като личности. На зависи от самите нас.... дали ще се поучим от грешките, което от съществено значение.

Съществуват и други конкретни моменти и неща, които също тестват и определят нашето поведение, психиката и отклика към съответния събеседник, но не и да се поддаваме на антагонистично поведение спрямо другия. Въпреки това съществува антагонизъм във всичките му проявления.

Дългият и труден път на тестване на личния живот – със всичките му етажи, подробности и аспекти, моделират и същевременно оформят характера на отделната личност.

Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните, трънливи и жестоки неща, които ни заобикалят.

 

© Николай Пеняшки – Плашков