Интересно

СЪВЕТ ЗА РОДИТЕЛИ

Не съдете децата сурово!

Не натрапвайте своите цели!

Те не искат от Вас наготово

мъдростта на косите Ви бели!

... Оставете ги! - Нека се учат

сам-сами по земята да ходят!

Не ги спирайте в никакъв случай!

Днес, покорството не е на мода!           

Не ги гледайте с немия укор,

който някога мразехте много!

Не ги стреляйте гневно, от упор,

със родителска, сляпа тревога!

И дискретно, без думи излишни,

ги подкрепяйте с нежното рамо...

Тя, тревогата, нека е скришна!

Любовта си показвайте само!

автор Румяна Симова

Някога, в едно малко село в Индия живял беден фермер. Той взел кредит от местен лихвар, но не успял да му го върне.
Лихварят - грозен старец, обожавал красивата дъщеря на фермера. 
Затова му направил предложение: Да му опрости заема, ако фермерът се съгласи да му даде дъщеря си за жена.
Фермерът и дъщеря му били възмутени от наглостта на лихваря и веднага отказали. 
Лихварят предложил да оставят решението на съдбата.
Сложил в малка торбичка две камъчета: черно и бяло. Момичето трябвало да изтегли едното от тях. Ако изтеглело черното, да му стане жена и дългът да бъде уреден. 
Ако изтегли бялото, няма да се омъжи за него, а дългът пак щял да бъде уреден. 
Фермерът и дъщеря му се съгласили.
И така, всички застанали на чакълестата пътека до земята на фермера. Лихварят взел две камъчета от чакъла и ги сложил в торбичката. 
После подал торбичката на момичето, за да изтегли едното.
Момичето обаче имало остър поглед и забелязало, че и двете камъчета, които лихварят сложил, са черни. То не знаело какво да прави. 
Имало три варианта. 
Първият: да откаже да избира и баща и да влезе в затвора.
Вторият: да извади и двете камъчета и да покаже какъв измамник е лихварят. Това обаче нямало да помогне на баща и той пак трябвало да връща парите. 
Третата възможност била, да си избере камъче и да се ожени за стария лихвар, за да остане баща и на свобода.
Но имало и четвърта възможност и точно нея избрало момичето. 
То бръкнало в торбичката и изтеглило едно камъче. Без да го погледне, го изпуснало, уж неволно. Тъй като на земята под тях било пълно с подобни бели и черни камъчета, нямало как да се разбере кое от тях е изпуснато.
- О, простете ми. - казало момичето. - Изпуснах камъчето, без да искам, но ако погледнем в торбичката и видим какво е камъчето вътре, ще знаем и какъв цвят е било онова, което съм избрала.
Извадили камъчето от торбичката и видели, че то е черно.
"Значи момичето е изтеглило бялото", заключили всички дружно.
Старият грозен лихвар не отронил и думичка, защото това означавало да признае, че е измамник. 
А с находчивостта си момичето спасило и себе си, и баща си.
Всеки сложен проблем си има решение. 
Понякога просто трябва да действаме находчиво...

Гениална идея на австралийски ресторант.

Без мобилен телефон означава намаляване на сметката с 10%.

Родителите обожават това.

Погледнете децата!

- Тате, тате...
- Какво има, сине? Казвай, че съм много уморен!
- Тате, а ти колко вземаш на час работа?
- Ами към 10 лева някъде. Защо питаш? Това въобще не е твоя работа!
- Тате, много ми трябват 5 лева. Може ли да ми дадеш?
- Каквооо! Да ти дам 5 лева за да ги похарчиш за някоя тъпа пластмасова играчка! Няма да стане!!!
След два часа семейството си легна да спи. А бащата сън не го хващаше. Все пак се беше разкрещял на сина си и то, без повод. Не че парите бяха без значение за семейството, но...
Бащата стана, взе портфейла и извади от там една омачкана банкнота от пет лева. Влезе в стаята на сина си и светна лампата.
- Спиш ли?
- Не, тате. Какво има?
- Извинявай, че ти се развиках така. Ето ти 5 лева. А за какво са ти?
Момченцето бръкна под възглавницата и извади пет монети по един лев. Събра ги заедно с парите, получени от баща си и му ги протегна.
- Вземи, тате. Купувам те за един час утре вечер. Да излезем на разходка заедно.

Драги ми Смехурко,

Седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е, зная, но аз си изпатих. Казано накратко, тупаха ме, братко.

Ти нали познаваш баба Цоцолана, дето бях ти писал, колко е припряна? Тя за хубостчица душата си дава. Два месеца става вечер не пропуща да не се намаже със едно мазило, дето подмладява. Баба Цоцолана от това мазило по-млада не стана. Ала то докара моето патило.

Една вечер късно баба Цоцолана уж беше заспала, а викна високо от своята стая: "Слушай, Патилане! Легнала съм вече. Дай ми от долапа малката кутийка с бялото мазило!"

Аз скочих и грабнах първата кутийка, що в долапа зърнах. Внесох я и питам:

- Свещ дали да паля?

- Хайде, вече лягай! Свещта пари струва. Баба ти си знае: и в тъмното може!

Аз бързо излязох и никак не знаех, че вместо кутийка с бялото мазило, бил съм и занесъл пак такваз кутийка с боя за обуща.

Легнах си спокойно. През стената слушах в съседната стая, как баба пъшка, пъшка, не заспива, с чудното мазило бръчките разтрива.

На сутринта рано, както всяка заран, бързоръка Дана кафе й занесе. Но още на прага, чу се страшен трясък. Тича вънка Дана, вика, та се къса: "Какво чудо стана! Кой дявол го стори? Баба Цоцолана станала мецана! Идете я вижте! Щом само я зърнах, подноса обърнах!"

Вик и олелия - махлата се смая. Котаракът скочи, кучето залая...

Но разбрах аз скоро мечката каква е. Тя ме сграбчи здраво, с чехъла заудря...

Съседи се сбраха, та ме отърваха.

Тъй, драги Смехурко, баба Цоцолана на мецана стана, ала и по мене здраво не остана. Но всичко минава. Всичко се забравя. На, сега ти пиша и смях ме задавя. Пращам ти картинки. Аз сам ги рисувах. Но щом ги разгледаш, скъсай ги веднага, че не дай си боже, баба да узнае, чехълът и страшен пак ще заиграе!...

Хайде, толкоз стига.

Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо

Патиланско Царство
Ран Босилек 

Бях прекарал около час в банката с баща ми, тъй като той трябваше да прехвърли пари. Не можех да устоя и попитах...

„Татко, защо да не ти активираме интернет банкиране?“

„Защо да правя това?“ – попита той.

„Ами тогава няма да се налага да прекарваш един час тук за такива неща като прехвърляне на пари. Може дори да пазаруваш онлайн. Всичко ще е толкова лесно!“

Бях толкова вдъхновен за въвеждането му в света на интернет банкирането.

Той попита: „Ако направя това, няма да се налага да излизам от къщи?“

„Да, да!“ – отвърнах. Казах му как дори хранителните стоки може да се доставят на прага и че „Амазон“ доставя всичко!

Неговият отговор ме остави безмълвен.

Той каза: „Откакто влязох в банката днес, срещнах четирима приятели, поговорих си с един от персонала, който вече ме познава много добре. Знаеш, че аз съм сам...това е компанията, от която имам нужда. Харесва ми да се приготвям, за да изляза и да дойда в банката. Имам достатъчно време. Физическото докосване е това, за което копнея.

Преди две години, когато се разболях, собственикът на магазина, от който си купувам плодове, дойде да ме види, седна до леглото ми и заплака.

Когато майка ти падна по време на сутрешната си разходка, продавачът от местния „Плод и зеленчук“ я видял и незабавно запалил колата си, за да я върне у дома, тъй като знае къде живеем. Ще имам ли това човешко „докосване“, ако всичко стане онлайн? Защо ще искам всичко да ми се доставя на прага и да ме принуждават да взаимодействам единствено с компютъра си? Харесва ми да познавам човека, с когото си имам работа, а не просто с някакъв „продавач“. Това създава връзки и взаимоотношения. „Амазон“ доставя ли и това?“

Технологията не е живот.
Прекарвайте време с хора… а не с устройства.

Автор: Неизвестен

Снежанка вече живее само с едно джудже, другите били контактни и ги затворили.
Вълкът записал седемте козлета като домашни любимци, за да ги разхожда, но всъщност тайно се презапасил с храна...
Червената шапчица вече не ходи до баба си, на бабата й носят храна до дома й.
Грозното патенце ще става все по-грозно - козметиците и фризьорите не работят.
Трите прасенца си остават вкъщи при майка им, ще строят къщи като отмине вируса.
Хензел и Гретел се загубили в гората, защото не ги пуснали да вървят заедно. Все пак извадили късмет - вещицата е от рисковата група.
Дядо вади ряпа само между 8,30ч. и 10,30ч.
По същото време и баба Мравка тича за храна, а щурецът е в дълга почивка - сватбите и семейни празненства са забранени.
Крали Марко го спрели на КПП-то, не приели отрязаната глава на ламята за декларация за преминаване и го върнали обратно.
Лъжливото овчарче го глобили 5000 лв за разпространяване на невярна информация, а в дядовата ръкавичка вече се влиза само по един.
Пепеляшка си загубила и втората обувка, докато бързала за брифинга.
В крайна сметка Малкият принц си е най-добре, защото той живее на друга планета.

"Всеки прозорец разказва различна история." 
Франсис Скот Фицджералд

На върха на буркан със зърна е оставена мишка.

 Тя била толкова щастлива, да намери толкова много храна около нея, че вече не изпитвала нужда да обикаля в търсене на храна. Сега вече можела да живее щастлив живот. След няколко дни наслада на зърната, мишката стигнала до дъното на буркана.

Внезапно осъзнала, че е в капан на дъното на буркана. От този момент нейният живот зависел само от това дали някой ще пусне храна в буркана. Тя нямала избор освен да живее така!

Няколко поуки, които можем да вземем от тази история :

1. Краткосрочните удоволствия могат да доведат до дългосрочни капани.
2. Ако нещата станат лесни и ви е удобно, значи сте в капана на зависимостите.
3. Когато не използвате уменията си, не губите само тях. Губите своите свобода и независимост.
4. Свободата не идва лесно и може да бъде загубена бързо. Нищо не идва лесно в живота, а ако идва лесно, може би не си струва.

Комфортът в много случаи е капан. Ние израстваме истински - не тогава, когато ни е леко, а тогава, когато преодоляваме трудности.

Някой завършва университет на 22, но изчаква 5 години преди да си осигури добра работа.

Някой става главен изпълнителен директор на 25 и умира на 50, докато друг става изпълнителен директор на 50 и умира на 90.

Някой все още е необвързан, а друг от училищния му клас е станал дядо.

Обама се пенсионира на 55, а Тръмп започна на 70.

Всеки на този свят работи въз основа на собствената си времева линия.

Хората около теб може да изглеждат по-напред, а някои могат да изглеждат по-назад.

Но всеки провежда свое собствено състезание, в свое собствено време.

Така че, отпусни се.

Не си закъснял.

Не си рано.

Много си навреме!

Един професор влиза за лекция. Взема голям буркан, пълен с камъни, и пита студентите: 
Според вас този буркан пълен ли е?
Те казват: Да, разбира се!

Той взема други, по-малки камъчета, и ги слага отгоре, те влизат в празнините между големите камъни, и отново пита: 
А сега пълно ли е?
Студентите казват: Да!

Тогава той взема пясък и пак го слага отгоре. Пясъкът се разпределил между камъните и професорът пак се обръща към тях: 
А сега какво ще кажете?
Те отговарят: Сега е сигурно, че е пълен!

Този път той взема вода, добавя я в буркана и студентите вече започват да се смеят! Защото виждат, че и за водата има място.

Kамъните - те са нашето здраве, семейство, деца, приятели.
Малките камъчета са значимите неща - работа, къща, кола, т.н.
Пясъкът и водата - това са дребните или моментни неща в нашия живот, проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивните желания, страст.

Ако първо напълним буркана с пясък или малки камъчета, тогава няма да ни стигне мястото за по-големите камъни. Ако отдаваме времето си за дребни неща, няма да имаме време за по-големите в нашия живот.
Важно е първо да се погрижим за големите неща и после да мислим за пясъка.

Смисълът на знанието

Знанието е начинът, по който разбирам реалността. Това определение не изчерпва понятието, но ще задоволи напълно нуждите на настоящата разработка.
Неназована, реалността е всякаква и никаква. Тя бива назовавана по безброй начини и тези названия са знанието. Знанието е начинът и мащабът, по които реалността се е простряла пред очите ми. Думата тоупи е знание. Преди да дойда в Ухан, тази дума за мен не съществуваше, живеех в реалност, в която нямаше тоупи. Когато говоря с майка и й кажа, че съм ял тоупи за обяд, тя не ме разбира. Ние живеем в различни реалности, ограничени по различен начин от множеството назовими знания. Този пример е материален и безкрайно прост. По същия начин функционират и абстрактните знания, менталните идеи, през които ни се е случило да гледаме света.
Съзнанието за такава дефиниция на знанието, както и смисълът на обсъждането й тук са важни за внимателното назоваване на реалността. Моят сбор от знания не е единственият сбор от знания, нито трябва да е единственият, но за мен е важно да подбирам и артикулирам само или предимно красиви и здравословни знания. Струва ли си това знание да бъде споделено? Да обясня ли на майка какво е тоупи? Каква роля и полза ще има такова знание в нейната и в общата реалност?

Смисълът на проучването
Проучването е откриване на нови знания, разширяване на реалността. Ето такива неща имало, ето така правели някои хора, ето така можело да се гледа на света. Проучването дава нови, повече възможности, разширява реалността и прави движението ми в нея по-удобно.
В “О, колко хубаво е в Панама” на Янош Мечо и Тигърчо живеят задружно и безгрижно в малката си къщурка край реката. Тигърчо бере гъби, а Мечо лови риба и готви. Не ги е страх от нищо, защото са заедно. Един ден, докато Мечо лови риба, по реката срещу него се задава празна касетка от банани, на която пише “Панама”. Мечо навива Тигърчо да отидат до Панама, защото в Панама навсякъде мирише на бабани. Понеже и двамата не знаят накъде е Панама, сами си изработват табела и тръгват натам, накъдето сочи тя. По пътя срещат много животни и преживяват много трудности. Срещат и Ежко и Зайо, които ги канят на гости. В къщата на Ежко и Зайо има един страшно удобен червен диван. Тигърчо и Мечо решават, че когато стигнат в Панама, ще си вземат такъв.
На три места двамата питат за Панама, и тримата попитани им отговарят, че Панама е наляво, което в крайна сметка връща Тигърчо и Мечо в тяхната си къща. Тъй като е изминало много време, те не я разпознават. Виждат част от табелата “Панама”, която самите те направиха, и решават, че са стигнали. Това е най-хубавото място на света, казват. Намират си червен диван и заживяват щастливо и задружно в къщичката си в Панама.
Смисълът на проучването е да седнеш на удобен червен диван.

Смисълът на промяната
Промяната ми дава база за сравнение и оценка на натрупаните знания, натрупаната реалност, кара ме да оценя реалността си като чудна конструкция, като смислен сбор от знания, а не като даденост.
В “Къщурката” на Вирджиния Лий Бъртън малката къщурка живее сред просторни ливади, хубави хълмчета и симпатични горички. Всеки сезон около нея се сменят различни картини и винаги е някак естествено и красиво. После идват разни камиони и машини и започват да копаят. Пред къщичката се появява шосе, зад нея - жп линия, около нея се строят още сгради, все повече, все по-високи, къщурката става част от град, в който е завинаги кафяво и сякаш няма сезони. Там тя е все по-малко част от пейзажа, изглежда безполезна, изоставена, не на място. След много години наследниците на човека, построил къщурката, уреждат тя да бъде преместена извън града. Накрая къщурката е отново сред зелени ливади, отново под жълто слънце, отново хармонична част от пейзажа, сякаш възвърнала смисъла си. Тази последна картина на къщурката е идентична с първите картини, но усещането вече е напълно друго. Тя и ние сме изживели промяната на града и накрая имаме съвсем друго, ново, по-богато, по-назовимо разбиране за първоначалната реалност.
Смисълът на промяната е да погледна пак същото нещо.

Смисълът на хаоса
Хаосът е първичен, изначален, естествен. Той е реалността неназована, липсата на каквото и да е знание. Следователно той е безброй възможности, неограничени от каквото и да е нужно или ненужно знание. Хаосът е чистка.
В “При дивите неща” на Морис Сендак Макс е наказан да не яде вечеря и да стои в стаята си заради уникалните пакости, които върши. В стаята му се появява гора, после море и лодка, която го отвежда при дивите неща. Там той е коронясан за крал, дивее в продължение на три страници, след което решава да се върне в стаята си. Там, на масата, го чака вечеря, още топла.
Книгата е съвсем кратка, първата рисунка е малка, заема по-малко от половин страница, всяка следваща пораства с малко, докато думите сякаш намаляват. Трите страници дивеене заемат цялото пространство и до тях няма никакви думи. Обратно в стаята, рисунката е отново смалена и рамкирана.
Това е реалността, тя е непрекъснато ограничавана, назовавана с принципи, правила и логични последствия, които предизвикват желание за чистка, за хаос, за първичност, за неограниченост, за безкрайност, както е в рисунките с дивите неща, където няма дори думи, тоест няма названия, няма знания, няма правила. След три страници дивеене обаче Макс все пак решава да напусне дивите неща и да се върне в рамките на стаята си, където са думите и ограниченията.
Реалността, човешката реалност има нужда да бъде назована и смалена, но названията са в непрекъснат процес на промяна и подмяна. Достъпът до хаоса, до първичното, до безезичното, до незнанието е нужен, защото той дава представа за начините, по които е необходимо и не е необходимо реалността да бъде ограничена. Той изчиства всички смисли и позволява реалността да бъде мислена и назовавана начисто, с безбройните си възможности.
Смисълът на хаоса е в това, че ми позволява и ме принуждава сам да се върна в реда.

Смисълът на разбирането
До една или друга степен реалността е обща. Разбираме и използваме нещата по уникален начин, но и постоянно ги споделяме, език, цвете, стол, автобус, филм, интернет. Да разбираме на първо място предполага да съзнаваме, че много хора виждат съвсем друга реалност. Разбирането, запознаването с чужди гледки носи нови знания и възможности.
В “Разходката на Иън” двете сестри решават да излязат на разходка в хубавия ден. Аутистичното им братче Иън иска да излезе с тях и те неохотно го взимат. Влизат в закусвалня, сестрите зяпат изкусителните манджи по таблите, а Иън не откъсва поглед от вентилатора на тавана. Навън бръмчат пожарникарски сирени, а Иън се ослушва за нещо, което сестрите му не чуват. До цветарницата ухае на хубаво, но Иън е зает да мирише тухлите на къщата наблизо. В парка Иън ляга върху асфалта и блажено опира буза в него. Сестра му е засрамена и непрекъснато го мъмри.
По обяд Иън изчезва, сестрите му се паникьосват, никъде не го намират. Накрая едната се опитва да мисли като Иън и се сеща, че той най-много обича камбаната в парка. Там и го намира. На връщане радостна го оставя да лежи върху асфалта, да души тухлите, да се ослушва за недоловимите звуци, а в закусвалнята двамата заедно дълго-дълго зяпат вентилатора на тавана.
Смисълът на разбирането е приемането на чуждата реалност.

Смисълът на натрупването
И четирите споменати книги завършват със завръщане в първоначална позиция, но винаги с натрупани нови знания. Смисълът на знанието не е в замяната на стари неща с нови, а в натрупването, непрекъснатото разширяване, утилизирането на новите знания и въвеждането им в употреба заедно с вече наличните.

Стефан Русинов