Интересно

Ето и десетте принципа за възпитание на детето, изповядвани от Януш Корчак - един наистина велик човек, педагог, писател, лекар и обществен деятел:

1. Не очаквай твоето дете да бъде човекът, който си ти, или този, който искаш да бъде. Помогни му да стане себе си, а не теб!
2. Не търси от детето отплата за това, което си направил за него. Ти си му дал живот! Как може да ти се отблагодари за това?! То ще даде живот на друг човек, той - на трети и т.н. Това е необратимият закона на благодарността.
3. Не използвай детето си като отдушник за своите обиди, за да не горчи хлябът ти на старини. Знай, че каквото посееш, това ще пожънеш.
4. Не гледай на проблемите му отвисоко. Животът на всеки е даден според силите му и бъди сигурен – на него също му е тежко, и не по-малко, отколкото на теб. Може би и повече, тъй като му липсва опит.
5. Не го унижавай!
6. Не забравяй, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщай им особено внимание, защото няма как да знаеш кого точно ще срещнеш в детето.
7. Не се тревожи, ако чувстваш, че не си успял да направиш нещо за своето дете. Просто помни - направил си достатъчно, ако си направил всичко възможно.
8. Детето не е тиранин, който ще обсеби целия ти живот, не е и само създание от плът и кръв. То е скъпоценна чаша, която Животът ти повелява да пазиш и да разпалваш в нея творческия огън. Детето е "душа", дадена ти за съхранение. То не е твое притежание!
9. Обичай чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото дете това, което не би желал да причинят на твоето!
10. Обичай своето дете такова, каквото е – неталантливо, неуспешно, обичай го и когато е пораснало. Общувай с него, радвай се, защото детето - това е празник, който все още е с теб!

---

Януш Корчак е един от най-известните полски педагози, писател, лекар и обществен деятел. Роден е във Варшава в еврейско семейство през 1878 г. Умира през 1942 г. в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което работи тогава.

Освен с книгите си, посветени на и за децата - "Крал Матиуш", "Как да обичаме детето", "Право на детето на уважение" и др., той остава в историята и с факта, че три пъти отказва да спаси собствения си живот, за да не изостави своите питомци.

Първия път е преди окупацията на Полша от фашистка Германия, той отказва да емигрира в Палестина. Остава във Варшава, в Дома за сираци, на който е директор, за да посрещне заедно с децата страшните събития, които предстоят.

Втория път – отказва да избяга от Варшавското гето.

Третия път – точно преди потеглянето на влака към концентрационния лагер. Тогава към Корчак се приближава офицер от СС и пита:

- Вие ли сте написал „Крал Матиуш“? Чел съм я като дете. Удивителна книга! Вие сте свободен.

- А децата?

- Децата остават. Но вие може да напуснете вагона.

- Грешите. Не мога. Не всички хора са мерзавци.

Не са останали живи очевидци на този разговор. Както и няма живи свидетели на това, че по пътя към Треблинка, Корчак е разказвал приказки на децата, за да ги разведри и разсее от страшните мисли за приближаващата смърт. Но тези епизоди са толкова характерни за личността на „Стария доктор“, както са наричали Корчак, така кореспондират с целия му живот като човек и педагог, с цялата му личност, че не остава съмнение в тяхната истинност.

Системата за унищожаване на хора в Треблинка била проста и ефективна. Направо от влаковите композиции затворниците били вкарвани в газовата камера. Януш Корчак влиза заедно със своите деца в нея!

Игор Гречко

1. Учителят прекарва по-голямата част от активното време на детето ни.
2. Учителят винаги знае новия урок преди ученика.
3. Учителят учи детето ни да ни уважава, най-малкото – можем да върнем жеста.
4. Ако не учим детето на уважение и респект към учителят, а учителят е лицето на образованието – няма как да учим детето на уважение към знанията, уменията и образованието.
5. Учителят е част от “системата”, но не е цялата система. Ние, родителите – също сме част от системата, учениците (нашите деца) – също.
6. Защото може да ни даде важна обратна връзка за поведението и знанията на детето ни. Макар, че може би вече се страхува да го прави, защото доста родители са на принципа “за моето или хубаво, или нищо”.
7. Защото учителят е образован човек, учил психология, философия, има експертни знания – неговата експертиза е работата с нашето дете и други деца. Това е достойно за уважение.
8. Защото работата с деца е една от най-трудните и отговорни дейности.
9. Защото с учителят трябва да сме отбор, не врагове, в израстването на детето ни.
10. Учителят не е този, който трябва да държим отговорен за възпитанието на детето си – ние сме отговорни… но учителят ще помогне в този сложен процес.
11. Добрият учител чувства учениците си като приятели. Често ще чуем да ги нарича “моите деца”. Колко от хората, които не са им роднини го казват?
12. Учителят работи не само с нашето дете, но с клас от много деца. Ако нашето дете не иска да се учи от учителя – това е неуважение, което утре е много вероятно да провали това дете в кариерата му (неуважавайки работодател, мениджър или колега). Учителят е неговия първи тренинг, тиймбилдинг и коучинг.
13. Учителят също е ученик – учи се от децата, които учи ежедневно. Ние, родителите, също сме ученици в родителството. Колегите трябва да се подкрепяме ?
14. Учителят работи с детето ни на заплата, която е колкото заплатата на хамалин или чистач. Това не го прави хамалин или чистач. Остава си достоен за уважение специалист, който въпреки системата, в която е – работи съвестно там, където много други се отказаха да искат да работят.
15. Това, че много хора казват, че образованието не струва, без да дават решене – не е нещо, което учителят да не знае, срещу което да търси решения и не е проблем, който трябва да прехвърляме на учителя.
16. Детето ни ще среща много учители в живота си. Ние също сме негови учители. Ако не го учим да ги уважава, да им се доверява и да се вслушва в тях – ние губим това дете безвъзвратно.
17. Ако друг родител не уважава учителите на детето си – това е нещо много хубаво за шансовете на моите деца да се реализират, когато пораснат.
18. Не можем без учители.

ИВО ИЛИЕВ

Рядка снимка на застрашен вид ...

Всяка година родителите на Мартин го водеха с влак до селото при баба му да прекара летните ваканции и го връщаха със същия влак в края на лятото.

Един ден момчето казало на родителите си:

„Вече съм голям. Мога ли просто да отида сам при баба ми? "

След кратка дискусия, родителите приеха.

Те стояха в очакване на влака да тръгне, сбогуваха се със сина си и му даваха някои последни съвети през прозореца, а Мартин повтаряше:

"Знам!

Казвали сте ми повече от хиляда пъти. "

Влакът беше на път да тръгне и баща му прошепна в ухото му:

"Сине мой, ако се чувстваш зле или несигурен, това е за теб!".

И той сложи нещо в джоба му.

Сега Мартин е сам, седнал във влака, както искаше без родителите му за първи път.

Възхищаваше се на пейзажа от прозореца, около него непознати се бутаха и вдигаха много шум, на всяка спирка те влизаха и излизаха от вагона.

Кондукторът на влака направи някои коментари за факта, че детето е само. Друг го гледаше с тъжни очи. Мартин се чувстваше зле със всяка минута, която минаваше.

И сега той се страхува.

Наведе глава и се разплака. Чувстваше се уплашен и сам.

После си спомни как баща му сложи нещо в джоба му и треперещ търсеше онова, което му беше дал баща му.

Той намери лист хартия, на който пишеше:

"Сине мой, аз съм в последния вагон..."

*********

Това е животът, трябва да пуснем децата си, трябва да им се доверим.

Но винаги трябва да сме в последния вагон, да гледаме, ако се страхуват или, ако срещнат препятствия и не знаят, какво да правят.

Трябва да сме близо до тях, докато сме още живи, децата винаги се нуждаят от родителите си.

Завинаги в последния вагон!

автор: Сотирис Калкацакос

Думите фейк, туитвам, инстаграм вече влизат в новия правописен речник, съобщиха от Българска академия на науките.

Най-новите думи, които учените са добавили като част от свещения език на дедите ни, са свързани със съвременната българска граматика. Това разказа професор Сия Колковска от Института по български език на БАН.

В съвременния речник сред най-новите думи са "фейк нюз", тоест фалшивите новини, както и "и кликтивизъм" - тоест отстояването на обществена позиция чрез кликване на файла.

"Дигитална хигиена" според професор Сия Колковска от Института за български език на БАН е също част от новата част на речника.

В най-новия речник влиза и думата "Инстаграм". Проф. Колковска обяснява, че другите нови думи са "туитвам" и "кликвам".

Българският език се промени много съществено в последните години, разказва проф. Колковска.

Появиха се думи като "Клек-шоп", които означаваха малки магазинчета, пред които човек основно коленичи, за да си купи стоката, и след няколко години вече изчезнаха.

В последните години в речника се появиха думи като "бултраси", което означава ултрасите на футболния отбор "Ботев Пловдив".

Благодарение на Фейсбук се появяват все повече думи като кликам, менкам, меткам и други, обясняват учените от БАН.

В последните години според проф. Сия Колковска все повече ученици свалят равнището на езика си.

Проф. Надежда Сталянова от Софийския университет пък посочва, че езиковият проблем е свързан с това, че тийнейджърите все повече свалят нивото на езиковите си познания. Децата не владеят езика дори на елементарно ниво, посочва тя. Със студентите, с които е правила граматически проучвания, са установили, че масово се използват понятия като "входирам" или "изходирам", които по никакъв начин не съответстват на българския език.

Според проф. Колковска се получават и нестандартни езикови въпроси от деца, тъй като тийновете задават въпроси, свързани основно със съвременните дигитални понятия.

Учениците вече се интересуват от това кои са новите думи в българския език, а сред тях са понятия като "дигитална хигиена", "токсична електронна среда", сподели Сия Колковска.

За да проследят това, учените са следили специализирани сайтове. Сред неологизмите, които БАН се опитва да наложи, са и думи като "кликам", "смайл", "лайквам", които вече са в речниците.

Най-често срещаните нови думи в речника са тези, които идват от компютърните технологии, обяснява Сия Колковска. Обикновено учени и ученици променят езика, като възприемат нови думи от английски и немски, но им добавят български наставки и представки. Най-често учениците възприемат думата едно към едно и добавят наставка, която не съответства на правилата на българския език.

Според проф. Колковска последните неологизми са свързани с думите, които навлизат в речника на тийнейджърите и са по-скоро шеговити - вкарване на термин със закачлива версия на английски.

Преди изпита

Първи начин за подготовка — под строгия поглед на родителя, ученикът зубри за държавните изпити от сутрин до вечер. В резултат — умора, раздразнение, напрежение. Най-често децата си дават вид, че учат, докато си мислят за нещо съвсем друго.

Втори начин за подготовка — когато се отдаде случай да се измъкне от контрола. Под предлог „отивам да уча с приятел” приятелите отлично прекарват времето си, но последния ден и нощ упорито се трудят.

Разбира се, не може да се каже, че тези два начинът са абсолютно неефективни. Повечето випускници дават всичко от себе си преди изпита. Но всеки път има риск, че ще бъде изтеглен точно този въпрос, който не е добре подготвен. Как да се избегне този риск? Как да се направи така, че подготовката за изпита да е спокойна и пълноценна.

Методика „ Повторение”

Повторението — това е възпроизвеждане на прочетеното със свои думи. Поглед към текста можете да си позволите, само ако не можете да си спомните нещо след поне 2-3 минути напрягане на паметта.

Не всички ученици използват ефективно времето за подготовка за изпитите. Предложения тук режим на повторение, проведен многократно, доказано дава добри резултати.

Трябва да обърнете внимание на две неща:

1. Приведената по-долу методика се отнася за материал, който вече е изучаван и усвоен по-рано. Трудно може да се получат добри резултати, ако материала за изпита е съвсем нов, непознат и несистематизиран в съзнанието ви.
2. Процесът на повторение трябва да се изпълнява в съответствие със следните препоръки:

Първо повторение: Веднага след прочитането.

Второ повторение: 20 минути след предишното.

Трето повторение: След 8 часа.

Четвърто повторение: На следващия ден (най-добре преди сън).

Как да учите? Да предположим, че се готвите за изпит по история и за подготовката си имате четири дни. Подготвили сте си учебник, учебни пособия, примерни въпроси, които са се падали предишни години. Започвате да четете учебника.

След като го прочетете, по метода на бързото четене изчитате и допълнителната литература. И за това вие загубвате един ден.

На втория ден сутринта прочитате последния раздел на учебника и веднага пристъпвате към повторение.

Повторението — това са отговорите на въпросите от конспекта за изпита. Към изходния текст се обръщате само ако не можете да си спомните необходимото след като сте напрягали паметта си поне 2-3 минути. След като свършите първото повторение, починете си 20 минути и веднага пристъпете към ново повторение, аналогично на предишното.

Втория ден, вечерта, най-добре преди сън вие трябва да приключите с поредното повторение. Починете си добре. Направете малко упражнения. Позабавлявайте се с приятели.

На третия ден сутринта започнете с поредното, трето повторение. Трябва да го завършите към 15 часа и да си почивате до 15 часа на следващия ден.

На четвъртия ден в 15 часа пристъпете към последното повторение. Добре е да го завършите към 22 часа и веднага да легнете да спите.

На следващия ден е изпита. Вас ви очаква успех. В това няма никакво съмнение. Вие сте прочели и неколкократно повторили не само учебника, но и допълнителната литература. Названия, факти, фамилии са добре подредени във вашата памет. Вие добре познавате характерните особености на всеки исторически период. Вашето отношение към изучавания материал се отличава с активен критически анализ на събитията, явленията и фактите.

Методи за улесняване на запомнянето (по Вирджиния Квин)

МНЕМОНИКА

Преобразуване на информацията чрез придаване на друг смисъл или структуриране по друг начин.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КЛЮЧОВИ ДУМИ

Отделяне на логическия скелет на материала чрез фиксиране на основните понятия.

ПРИДАВАНЕ НА ОБРАЗНОСТ

Увеличаване на емоционалната наситеност на информацията.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА АСОЦИАЦИИ

Откриване на връзка с други понятия, сходни или противоположни по значение и смисъл.

Ако времето не ви достига

Ако ви остава малко време до изпита…

Важен момент – да си наложите да се захванете за работа. Преди изпит ти се иска да правиш какво ли не стига да не започнеш да се подготвяш. По това време обикновено се сещаш за отдавна отложена и забравена работа, за някого, когото не си търсил отдавна – изобщо, да направиш всичко, каквото ти се иска, за да отдалечиш момента на сядане пред учебниците.

Трябва да направиш усилие над себе си. Това е важно и нужно. Но не бива и да изпадаш в крайности. Ако се затрупате с учебници, изключите телефона си и се барикадирате в стаята си – едва ли такова учене ще се окаже особено ефективно. Съвет: Установете за себе си норма – да кажем един час, след който здраво се захващате за работа.

Не се подготвяйте за изпити с приятел (освен, ако той (тя) не разбира материала по-добре от вас) – такава подготовка най-често се превръща в дълго разнищване и напразна загуба на време.

Важен въпрос: а как да запомням по-добре? По тази тема има твърде много, разнородни и дори противоречащи едно на друго мнения. Един от най-удачните начини за запомняне е мнемотехниката. Какво е това животно? Това е комплексна техника за запомняне чрез асоциации. Ако трябва да запомните, например дата. Помислете си с какво тази дата е важна за вас лично. Може това да е нечий рожден ден. А може би нещо сте направили за първи път в този ден? Само не бива специално да си измисляте събития, защото на изпита ще ви се наложи да си спомняте и тях. Трябва да запомните формула? Опитайте се да я погледнете под друг ъгъл. Да я прочетете като дума. Да съпоставите всяка буква във формулата с дума и да съставите изречение, което лесно ще се установи в съзнанието ви. Има и такава тайна: колкото по-неприлични са асоциациите, толкова по-лесно се запомнят.

Много е удобно да запомняте всякакви определения, явления и събития, като ги свеждате до това, което вече знаете. Важно е да разберете същността на определението, а не да го назубрите. Ако вие можете да преразкажете определението с ваши думи, значи го разбирате, а това означава, че разбирате материала.

В различните хора е развита различен вид памет: зрителна, слухова, смислова, механична и т.н. За хората с развита зрителна памет е по-полезно да четат материала, а после да си спомнят страниците. Този, който има добра моторна памет е по-добре докато учи да си води записки. И така нататък… Важно е да определите какъв вид памет е преобладаваща при вас и кой начин на учене е най-успешен.

Не се изкушавайте да вземате записките си на изпита. Когато имаме в джоба си такъв „парещ” лист – главата работи лошо. Оставете я вкъщи, за да работите добре.

Преди сън е желателно, ако не учите, то поне да прелистите преминатия материал, опитвайки се докато гледате заглавието на въпроса да си спомните съдържанието му (ако не се получава – прегледайте раздела). Помнете, че най-добре се запомня информация, получена непосредствено преди заспиване и по време на събуждане (но не в деня или вечерта преди изпита!).

В навечерието на изпита си позволете отпускане – позабавлявайте се, поговорете е по телефона, почетете малък роман, идете на гости. Но се върнете навреме, защото липсата на достатъчно сън преди изпита може да има печални последствия.

Външен вид и поведение

Какъвто и да е вашия стил на обличане, най-добре е на изпит да се явявате в спретнат, официален вид, което показва сериозното ви отношение към матурата.

Важно е да запазите спокойствие и увереност.

Не вземайте успокоителни средства в деня на изпита! Те могат да затормозят способността ви да мислите, да ви направят сънливи и безразлични към всичко, което се случва.

Ако изведнъж забравите всичко

Всичко може да се случи. Да си представим тъжната картинка – вие сте учили цяла нощ 5-та тема, а ви се пада тринадесета, до която изобщо не сте успели да стигнете и която е толкова сложна и заплетена, че дори пълните отличници не я разбират.

Не се давайте лесно. Разгледайте добре въпроса. Какви асоциации извиква у вас? Може би сте минали подобен материал дори и по друг предмет. Или ако това не е застрашаващо, бутнете съседа. Мислете! Информация се получава не само от уроците, но и по телевизия, радио, Интернет, разговори, отговори на други ученици, не само в научната, но и художествената литература?

Има един известен анекдот за двама ученика, които се готвили за изпит по зоология, но минали само един въпрос – за бълхите. Отишли на изпита и единия изтеглил въпрос за кравите. Той започнал така: „Това е крава, тя има козина, а в козината има бълхи… И по-нататък продължил за бълхите. На другия се паднал въпрос за рибите: „Това е риба. Тя има люспи. Но ако имаше козина, то щеше да има бълхи… И по-нататък – отново за бълхите…

Главното е – не се паникьосвайте и се съсредоточете. 

Ефективно запомняне

• За по-добро запомняне е необходимо да се мисли. Всяка информация трябва да бъде осмислена и оценена. Постарайте се да намерите главната мисъл и постройте факторите, които я подкрепят. Добре е да си направите конспект с опорните точки.
• Интересът към материала повишава продуктивността на запомнянето. Много добре трябва да осъзнаете за какво може да ви бъде полезна тази информация.
• Психолози са установили, че по-лесно се запомня, ако предварително си чел по темата нещо популярно и си го обсъждал с приятели или близки.
• Не бива паметта да се претоварва с много информация за кратък период от време. Това е особено важно за явяването на изпити. Обема на оперативната памет е 7 единици: при едновременно възприятие ние можем да задържим в паметта си средно 7 обекта – 7 думи, 7 фрази, 7 параграфа. Като при това най-добре се запомня първия и последния елемент на подреждането.
• Не бива да се учи едно след друго по сходни предмети: физика след математика, история след литература. Най-добрия начин да забравиш нещо току що научено е да се опиташ да запомниш нещо сходно.
• Повторението е майка на ученето. Установено е, че след 30 минути се забравя 40% от новата информация, на следващия ден – 34%, след месец – 21%. С оглед на това трябва да се повтаря първия път веднага след прочитането, втори път – след около половин час, трети – след ден, а четвърти – след 2-3 седмици.
• Необходимо е да се борите със забравянето. Представяйки си обстановката, в която се е случило събитието, вие ще си спомните и самото събитие. Така възелът на паметта, завързан в определен момент и обозначен с поставено кръстче на ръката може да ти помогне да си спомниш повода, по който са се появило. 

Нека им позволим да са такива, каквито са

• Забелязвай ги.

• Усмихвай им се.

• Слушай това, което говорят.

• Наричай ги така, както обичат.

• Гледай ги в очите, когато говориш с тях.

• Играй с тях.

• Чети им на глас.

• Смей се заедно с тях.

• Бъди снизходителен към тях.

• Казвай "да" колкото се може по-често.

• Уверявай ги, че имат право да чувстват това, което чувстват.

• Установявай границите на тяхната безопасност.

• Бъди честен.

• Бъди себе си.

• Прегръщай ги.

• Оставяй понякога грижите си настрана и просто бъди с тях.

• Забелязвай промените в поведението им.

• Давай им възможност за избор, когато се обръщат за съвет.

• Прекарвай с тях време извън къщи.

• Прави им изненади.

• Подсказвай им какво трябва да се прави, когато те се държат лошо.

• Радвай се на техните открития.

• Споделяй техния възторг.

• Последвай ги, когато искат да те водят.

• Обаждай им се, за да чуеш гласа им.

• Скривай дребни подаръци за тях, да ги намират.

• Оставяй им собствена територия.

• Разговаряй с тях за техните сънища и мечти.

• Смей се на техните шеги.

• Приклекни, коленичи, очите ви да се намират на едно ниво.

• Отговаряй на въпросите им.

• Говори им колко прекрасни деца са те.

• Учи това, което те учат.

• Повече слушай, по-малко говори.

• Бъди на тяхно разположение.

• Намирай общи теми.

• Извинявай се, ако направиш грешка.

• Слушай заедно с тях любимата им музика.

• Изпълнявай дадените обещания.

• Украсявай жилището с техните рисунки.

• Благодари им.

• Позволи им сами да решават проблемите си.

• Разреши им да се държат така, както се държат децата.

• Бъди последователен.

• Полудувай с тях понякога.

• Приемай ги такива, каквито са.

Уважавай родителите си. Те са завършили училище без Google!

Видяла една жена, че в двора й са поседнали трима старци с дълги бели бради. Излязла навън и ги попитала:
- Не ви познавам, но сигурно сте гладни. Хайде, влезте у дома да ви нагостя.
- А мъжът ти в къщи ли е? - попитали те.
- Не - отвърнала жената. Няма го.
-Тогава не можем да влезем - отговорили старците.
Вечерта, когато мъжът й се върнал у дома, жената му разказала случката.
- Иди им кажи, че съм си вкъщи и ги покани у нас! - рекъл мъжът.
Излязла жената и поканила старците.
- Не можем да влезем у вас заедно - отвърнали те.
- Защо? - учудила се жената.
Единият от старците обяснил:
- Той се казва Богатство - казал, като посочил единия от приятелите си - този пък се казва Щастие, а аз се казвам Любов. После добавил - иди сега в къщи и попитай мъжа си, кого от нас искате да видите в дома си.
Жената отишла в къщи и разказала чутото на мъжа си. Зарадвал се той и рекъл:
- Много хубаво! Щом трябва да избираме, нека да поканим Богатството. Нека дойде и да направи дома ни богат!
Възпротивила се жената:
- А защо да не поканим Щастието?
Дъщеричката им седяла в ъгъла и чула всичко. Дотичала при тях и предложила:
- Я по-добре да поканим Любовта. Тогава нашият дом ще се изпълни с любов!
- Умно говори нашето момиче, казал мъжът на жена си. Иди и помоли Любовта да стане наш гост.
Излязла жената и попитала старците:
- Кой от вас е Любовта? Заповядай у дома и бъди наш гост.
Старецът, който се казвал Любов, тръгнал към дома. Другите двама старци го последвали. Учудена, жената попитала Богатството и Щастието:
- Аз поканих само Любовта, защо идвате и вие?
Старците отвърнали:
- Ако бяхте поканили Богатството или Щастието, другите двама от нас щяха да останат на улицата, но тъй като поканихте Любовта, където отива тя, ние винаги вървим след нея. Там, където има Любов, винаги има и Богатство, и Щастието...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ!!!

Къде си, даскале, от старо време,
да издърпаш ухо, ако някой дреме,
да тропнеш по бюро с пръчка,
когато има детска глъчка,
да въдвориш казармен ред,

кой не слуша: изпит - отпред,
да ревнеш с тон на генерал,
на когото не те е разбрал,
само да свъсиш строги вежди
и да изпариш всички надежди,

да застанеш така пред децата,
че да им се разтупкат сърцата...

Къде си, даскале, от памтивека,
да ваеш с думи душата на човека,
без плазми, без екрани,
да лекуваш детски рани,
без компютри, без клип,
да трогваш до хлип,

само с карта, показалка,
да палиш душата малка,
само с огъня в очите
да си на слънцето лъчите,
само с едното обаяние
да раздаваш познание...

Къде си, даскале, с буйна кръв,
като Ботев, Левски, Волов - пръв,
луда глава, хъш - немил и недраг
да ни срещнеш на училищния праг?

"Бях в София и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:

— Много ви благодаря. Карахте прекрасно.

За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:

Драги ми Смехурко,

Седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е, зная, но аз си изпатих. Казано накратко, тупаха ме, братко.

Ти нали познаваш баба Цоцолана, дето бях ти писал, колко е припряна? Тя за хубостчица душата си дава. Два месеца става вечер не пропуща да не се намаже със едно мазило, дето подмладява. Баба Цоцолана от това мазило по-млада не стана. Ала то докара моето патило.

Една вечер късно баба Цоцолана уж беше заспала, а викна високо от своята стая: "Слушай, Патилане! Легнала съм вече. Дай ми от долапа малката кутийка с бялото мазило!"

Аз скочих и грабнах първата кутийка, що в долапа зърнах. Внесох я и питам:

- Свещ дали да паля?

- Хайде, вече лягай! Свещта пари струва. Баба ти си знае: и в тъмното може!

Аз бързо излязох и никак не знаех, че вместо кутийка с бялото мазило, бил съм и занесъл пак такваз кутийка с боя за обуща.

Легнах си спокойно. През стената слушах в съседната стая, как баба пъшка, пъшка, не заспива, с чудното мазило бръчките разтрива.

На сутринта рано, както всяка заран, бързоръка Дана кафе й занесе. Но още на прага, чу се страшен трясък. Тича вънка Дана, вика, та се къса: "Какво чудо стана! Кой дявол го стори? Баба Цоцолана станала мецана! Идете я вижте! Щом само я зърнах, подноса обърнах!"

Вик и олелия - махлата се смая. Котаракът скочи, кучето залая...

Но разбрах аз скоро мечката каква е. Тя ме сграбчи здраво, с чехъла заудря...

Съседи се сбраха, та ме отърваха.

Тъй, драги Смехурко, баба Цоцолана на мецана стана, ала и по мене здраво не остана. Но всичко минава. Всичко се забравя. На, сега ти пиша и смях ме задавя. Пращам ти картинки. Аз сам ги рисувах. Но щом ги разгледаш, скъсай ги веднага, че не дай си боже, баба да узнае, чехълът и страшен пак ще заиграе!...

Хайде, толкоз стига.

Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо

Патиланско Царство
Ран Босилек