1. Учителят прекарва по-голямата част от активното време на детето ни.
2. Учителят винаги знае новия урок преди ученика.
3. Учителят учи детето ни да ни уважава, най-малкото – можем да върнем жеста.
4. Ако не учим детето на уважение и респект към учителят, а учителят е лицето на образованието – няма как да учим детето на уважение към знанията, уменията и образованието.
5. Учителят е част от “системата”, но не е цялата система. Ние, родителите – също сме част от системата, учениците (нашите деца) – също.
6. Защото може да ни даде важна обратна връзка за поведението и знанията на детето ни. Макар, че може би вече се страхува да го прави, защото доста родители са на принципа “за моето или хубаво, или нищо”.
7. Защото учителят е образован човек, учил психология, философия, има експертни знания – неговата експертиза е работата с нашето дете и други деца. Това е достойно за уважение.
8. Защото работата с деца е една от най-трудните и отговорни дейности.
9. Защото с учителят трябва да сме отбор, не врагове, в израстването на детето ни.
10. Учителят не е този, който трябва да държим отговорен за възпитанието на детето си – ние сме отговорни… но учителят ще помогне в този сложен процес.
11. Добрият учител чувства учениците си като приятели. Често ще чуем да ги нарича “моите деца”. Колко от хората, които не са им роднини го казват?
12. Учителят работи не само с нашето дете, но с клас от много деца. Ако нашето дете не иска да се учи от учителя – това е неуважение, което утре е много вероятно да провали това дете в кариерата му (неуважавайки работодател, мениджър или колега). Учителят е неговия първи тренинг, тиймбилдинг и коучинг.
13. Учителят също е ученик – учи се от децата, които учи ежедневно. Ние, родителите, също сме ученици в родителството. Колегите трябва да се подкрепяме ?
14. Учителят работи с детето ни на заплата, която е колкото заплатата на хамалин или чистач. Това не го прави хамалин или чистач. Остава си достоен за уважение специалист, който въпреки системата, в която е – работи съвестно там, където много други се отказаха да искат да работят.
15. Това, че много хора казват, че образованието не струва, без да дават решене – не е нещо, което учителят да не знае, срещу което да търси решения и не е проблем, който трябва да прехвърляме на учителя.
16. Детето ни ще среща много учители в живота си. Ние също сме негови учители. Ако не го учим да ги уважава, да им се доверява и да се вслушва в тях – ние губим това дете безвъзвратно.
17. Ако друг родител не уважава учителите на детето си – това е нещо много хубаво за шансовете на моите деца да се реализират, когато пораснат.
18. Не можем без учители.

ИВО ИЛИЕВ

На прага сме на втора изолация, трябва спокойно да се подготвим за затварянето. Има хора, които наистина полудяват, когато са под каратина.

Точно затова си говорихме преди малко с микровълновата и тостера, докато пиехме кафе - и тримата сме на това мнение, както и кафемашината, тя ми е най-добрия приятел.

Вече не споделям нищо с пералнята, защото всичко го върти и превърта по няколко пъти.

И на хладилника вече нищо не му казвам, чувствам го някак си много студен и умислен.

Съдомиялната и тя е е една - на всяка манджа да е мерудия.

Малко се отдръпнах и от сушилнята и абсорбатора. Всичко раздухват.

Ааа, забравих да кажа, че спрях да се опитвам да си поговоря с ютията, защото тя се разгорещява от няма нищо.

А кантара го сложих с лице към стената. Ще стои така, докато не ми се извини.

Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, който ни съпътстват, докато сме живи, които не бива да загърбваме.

Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.

Не бива да забравяме, че животът не е само красота и осеян с цветя и рози. Пътят до всичко това е изпълнен с трудности; камъни, тръни, дълбоки ями и какво ли още не...

Но не е само това.

Човек се учи още от утробата на майката, като бебе, и така - до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празнотите, дори никога не ще ги допълни.

Ненапразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.”

Самият той, заедно с Платон, полага основите на философията.

Сократ се стреми да подтикне хората да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима ''аз знам, че нищо не знам'' е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.

Всеки човек, общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като "Добро", "Справедливост" и "Достойнство".

В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично, и колкото повече научаваме, разбираме, че предстои още много какво да научи.

Трудно е да се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара да прекарваме стотици часове в мислене и разрешаване на различни проблеми от всякакво естество. И когато даден проблем се разплете и стигне до финал, се появява следващият, който чака да бъде разрешен.

Бих определил човек като празна кофа, в която има малки, средни и големи камъни, но все още има празно място, което трябва да се допълва.

За да се случат или не, нещата винаги имат своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.

Случват се и неща, които не очакваме, дори не желаем; например – болести, нараняване, влюбване, влюбване, загуби и т.н., неща, които тестват душата.

В живота срещаме различни хора. Всеки има своя начин на поведение, загуби и т.н., неща, които тестват нашето вътрешно „Аз” и ни изграждат, и оформят като личности. На зависи от самите нас.... дали ще се поучим от грешките, което от съществено значение.

Съществуват и други конкретни моменти и неща, които също тестват и определят нашето поведение, психиката и отклика към съответния събеседник, но не и да се поддаваме на антагонистично поведение спрямо другия. Въпреки това съществува антагонизъм във всичките му проявления.

Дългият и труден път на тестване на личния живот – със всичките му етажи, подробности и аспекти, моделират и същевременно оформят характера на отделната личност.

Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните, трънливи и жестоки неща, които ни заобикалят.

 

© Николай Пеняшки – Плашков

Баща води сина си (5 г.) на комисия за прием в Предучилищна група.
Питат детето:
- Колко годишни времена знаеш?
- Показва с една ръка, а после и с един пръст от другата преди да отговори:
- Шест.
- А ако си помислиш малко...
- Шест.
Директорката казва на бащата, че ще се свърже с тях...
В двора бащата пита сина си:
- И сега, какво беше това?
- Тате, ама аз наистина не знам повече "Годишни времена" само на Вивалди, Хайдн, Пиацола, Чайковски, Лусие и Глазунов!
 
ПОУКА: при стандартно тестване съществува риск да изпуснеш най-добрите кандидати.

Някога, в едно малко село в Индия живял беден фермер. Той взел кредит от местен лихвар, но не успял да му го върне.
Лихварят - грозен старец, обожавал красивата дъщеря на фермера. 
Затова му направил предложение: Да му опрости заема, ако фермерът се съгласи да му даде дъщеря си за жена.
Фермерът и дъщеря му били възмутени от наглостта на лихваря и веднага отказали. 
Лихварят предложил да оставят решението на съдбата.
Сложил в малка торбичка две камъчета: черно и бяло. Момичето трябвало да изтегли едното от тях. Ако изтеглело черното, да му стане жена и дългът да бъде уреден. 
Ако изтегли бялото, няма да се омъжи за него, а дългът пак щял да бъде уреден. 
Фермерът и дъщеря му се съгласили.
И така, всички застанали на чакълестата пътека до земята на фермера. Лихварят взел две камъчета от чакъла и ги сложил в торбичката. 
После подал торбичката на момичето, за да изтегли едното.
Момичето обаче имало остър поглед и забелязало, че и двете камъчета, които лихварят сложил, са черни. То не знаело какво да прави. 
Имало три варианта. 
Първият: да откаже да избира и баща и да влезе в затвора.
Вторият: да извади и двете камъчета и да покаже какъв измамник е лихварят. Това обаче нямало да помогне на баща и той пак трябвало да връща парите. 
Третата възможност била, да си избере камъче и да се ожени за стария лихвар, за да остане баща и на свобода.
Но имало и четвърта възможност и точно нея избрало момичето. 
То бръкнало в торбичката и изтеглило едно камъче. Без да го погледне, го изпуснало, уж неволно. Тъй като на земята под тях било пълно с подобни бели и черни камъчета, нямало как да се разбере кое от тях е изпуснато.
- О, простете ми. - казало момичето. - Изпуснах камъчето, без да искам, но ако погледнем в торбичката и видим какво е камъчето вътре, ще знаем и какъв цвят е било онова, което съм избрала.
Извадили камъчето от торбичката и видели, че то е черно.
"Значи момичето е изтеглило бялото", заключили всички дружно.
Старият грозен лихвар не отронил и думичка, защото това означавало да признае, че е измамник. 
А с находчивостта си момичето спасило и себе си, и баща си.
Всеки сложен проблем си има решение. 
Понякога просто трябва да действаме находчиво...

На училищния праг, 1897

Николай Богданов - Белски - (1868-1945)

Стив Джобс и речта му в Станфорд

Велика реч на велик Лидер!

Българският език е универсален език, защото спада към т.нар. аналитични езици - надраснал е падежите, като вместо тях се използват предлози за връзка между думите, съдържа суфикси за определителен член, и е освободен, от към глаголен инфинитив при изразяването на преизказни и несвидетелски действия, притежавайки най - сложната глаголна система, с неповторима конструкция при формирането на бъдеще време.

Ето защо, въпреки относителността на човешките слухови вкусове, българският език е един от най - благозвучните езици на планетата, той е по - силен тоново от всички славянски езици, включително и от руския, който между впрочем, произхожда от българския. Нашите гласни и съгласни съчетания звучат ясно и отчетливо, притежавайки всички основни звукови тонове, ето защо българският е ясен и силен, и затова, той е един мъжествен език! Това е така, защото българският език е автохтонен, тоест той е език, който отдавна се е преобразувал от конструкция на синтетичност към аналитичност, еволюирайки още преди хиляди години, когато пътешествието му започва преди възникването на Стара Велика България. И никъде всред народите, с които е бил в съприкосновение, никога той не е претърпявал промяна, а точно обратното. Хиляди години преди Христа, единствено траките са имали аналитична форма на език без падежи, какъвто е, и българският, така че тяхната обща, изначална, хронологична и семантична езикова "взаимовръзка", действително е много вероятна...

Българският език е единствения прецедент от езикоеволюцията, през историята на цялото човечество, който няма да се повтори, защото е грандиозна, единствена по рода си, езикова, лингвистична, и затова, и каузална революция!

Всички световни езиковедски експерти знаят, че има един единствен фактор, който непоколебимо и абсолютно достоверно дава информация за съдбата на един народ - неговия език!

Историческите източници, надписите, археологическите артефакти - всичко това може да бъде откраднато, фалшифицирано и манипулирано, но не и езика!

В Българският език има девет глаголни времена, като той съдържа и единственото в света - "бъдеще, предварително в миналото време", ето пример: "Щял съм бил да ходя".

Английският език, за който се твърди, че също има "много" идиоми, - това са устойчиви словосъчетания, които не се променят във времето, в действителност притежава в пъти по - малко идиоми, отколкото българския език.

Затова, да се знае, да се говори, и да се пише на български език е привилегия, защото като българин и българка, всеки от нас общува на един от най - красивите и благозвучни езици на планетата!"

Живял някога много жесток крал, който отглеждал десет полудиви кучета, на които хвърлял всеки провинил се човек в кралството му.

Един ден, най-верния му слуга, който 30 години му служил вярно, нещо не се понравил на краля и той му казал:

- Утре те хвърлям на кучетата.

Слугата го помолил да отложи решението си и да му позволи десет дни да живее при кучетата и да се грижи за тях.

Краля го изгледал навъсено:

- Добре, но това няма да отмени заповедта ми.

Слугата се преместил при кучетата като отпратил пазача да си почива, а той изцяло поел грижата за тях.

Така десет дни той, освен че ги хранил, започнал да ги къпе, да ги реши, да ги милва...посветил им времето си и не се отделял от тях.

Десетте дни минали и кралят наредил да вържат слугата, и да го хвърлят на кучетата.

Щом се озовал при тях, кучетата го наобиколили и започнали нежно да го близват, да махат с опашка и да му се радват. Колкото и да се опитвали кралят и пазачът на кучетата да ги насъскват срещу слугата, те продължавали да му се радват.

Ядосан от гледката краля се обърнал към слугата си:

- Какво направи на кучетата, та от зли станаха милостиви?

- Служих им вярно само десет дни и те го оцениха, на теб служих вярно 30 години, но ти не го оцени!

Това е един от многото примери за признателност, обич и вярност на кучето към човека.

"Ако дадеш веднъж филия хляб на куче и сто пъти не му дадеш, ще те запомни, че си го нахранил.

Ако помогнеш сто пъти на човек, а един път откажеш ще те забрави." 

Един баща казал на сина си:

 „Това е часовник, който дядо ти ми даде и е на повече от 100 години, но преди да ти го дам, иди в магазина за часовници и кажи, че искаш да го продадеш, за да видим колко струва“.

Синът отишъл и след като се върнал, казал: „Струва 5 долара, защото е стар!“.

Баша му рекъл: „Иди и в кафенето, питай и там!“

Синът отишъл...

 „И там ми казаха, че може да платят 5 долара за часовника!“

Тогава бащата рекъл: „Отиди в музея и им покажи този часовник!“.

Отишъл сина пак и след като се върнал казал на баща си: „Те ми предложиха един милион долара за този часовник!“

Тогава бащата рекъл: „Исках да ти покажа, че трябва да отидеш на правилното място за да получиш правилната оценка. Много хора стоят на грешното място и се ядосват, че не ги ценят. Който знае стойността ти ще те оценява! Не стой на място, на което не те ценят и те оценяват по-евтино отколкото в действителност струваш!“.

Знайте своята стойност!

Задачи, които да свършиш ПРЕДИ да включиш компютъра, смартфона, лаптопа, таблета или телевизора за 60 минути:

СУТРИН:

  • Домашни задължения:

- Оправи ли си леглото?

- Облече ли се?

- Изми ли си зъбите?

- Закуси ли?

- Среса ли се? 

СЛЕДОБЕД:

  • Подреждане на 1 стая (хола или детската).
  • Най-малко 60 минути игра навън.
  • Направих или построих нещо – лего, игра с пластилин, конструктор и т.н.
  • Помогнах на някой от семейството.

Нека им позволим да са такива, каквито са

 

  • Забелязвай ги.

 

  • Усмихвай им се.

 

  • Слушай това, което говорят.

 

  • Наричай ги така, както обичат.

 

  • Гледай ги в очите, когато говориш с тях.

 

  • Играй с тях.

 

  • Чети им на глас.

 

  • Смей се заедно с тях.

 

  • Бъди снизходителен към тях.

 

  • Казвай "да" колкото се може по-често.

 

  • Уверявай ги, че имат право да чувстват това, което чувстват.

 

  • Установявай границите на тяхната безопасност.

 

  • Бъди честен.

 

  • Бъди себе си.

 

  • Прегръщай ги.

 

  • Оставяй понякога грижите си настрана и просто бъди с тях.

 

  • Забелязвай промените в поведението им.

 

 

 

  • Давай им възможност за избор, когато се обръщат за съвет.

 

  • Прекарвай с тях време извън къщи.

 

  • Прави им изненади.

 

  • Подсказвай им какво трябва да се прави, когато те се държат лошо.

 

  • Радвай се на техните открития.

 

  • Споделяй техния възторг.

 

  • Последвай ги, когато искат да те водят.

 

  • Обаждай им се, за да чуеш гласа им.

 

  • Скривай дребни подаръци за тях, да ги намират.

 

  • Оставяй им собствена територия.

 

  • Разговаряй с тях за техните сънища и мечти.

 

  • Смей се на техните шеги.

 

  • Приклекни, коленичи, очите ви да се намират на едно ниво.

 

  • Отговаряй на въпросите им.

 

  • Говори им колко прекрасни деца са те.

 

  • Учи това, което те учат.

 

  • Повече слушай, по-малко говори.

 

  • Бъди на тяхно разположение.

 

  • Намирай общи теми.

 

  • Извинявай се, ако направиш грешка.

 

  • Слушай заедно с тях любимата им музика.

 

  • Изпълнявай дадените обещания.

 

  • Украсявай жилището с техните рисунки.

 

  • Благодари им.

 

  • Позволи им сами да решават проблемите си.

 

 

 

  • Разреши им да се държат така, както се държат децата.

 

  • Бъди последователен.

 

  • Полудувай с тях понякога.

 

  • Приемай ги такива, каквито са.