Интересно

Видяла една жена, че в двора й са поседнали трима старци с дълги бели бради. Излязла навън и ги попитала:
- Не ви познавам, но сигурно сте гладни. Хайде, влезте у дома да ви нагостя.
- А мъжът ти в къщи ли е? - попитали те.
- Не - отвърнала жената. Няма го.
-Тогава не можем да влезем - отговорили старците.
Вечерта, когато мъжът й се върнал у дома, жената му разказала случката.
- Иди им кажи, че съм си вкъщи и ги покани у нас! - рекъл мъжът.
Излязла жената и поканила старците.
- Не можем да влезем у вас заедно - отвърнали те.
- Защо? - учудила се жената.
Единият от старците обяснил:
- Той се казва Богатство - казал, като посочил единия от приятелите си - този пък се казва Щастие, а аз се казвам Любов. После добавил - иди сега в къщи и попитай мъжа си, кого от нас искате да видите в дома си.
Жената отишла в къщи и разказала чутото на мъжа си. Зарадвал се той и рекъл:
- Много хубаво! Щом трябва да избираме, нека да поканим Богатството. Нека дойде и да направи дома ни богат!
Възпротивила се жената:
- А защо да не поканим Щастието?
Дъщеричката им седяла в ъгъла и чула всичко. Дотичала при тях и предложила:
- Я по-добре да поканим Любовта. Тогава нашият дом ще се изпълни с любов!
- Умно говори нашето момиче, казал мъжът на жена си. Иди и помоли Любовта да стане наш гост.
Излязла жената и попитала старците:
- Кой от вас е Любовта? Заповядай у дома и бъди наш гост.
Старецът, който се казвал Любов, тръгнал към дома. Другите двама старци го последвали. Учудена, жената попитала Богатството и Щастието:
- Аз поканих само Любовта, защо идвате и вие?
Старците отвърнали:
- Ако бяхте поканили Богатството или Щастието, другите двама от нас щяха да останат на улицата, но тъй като поканихте Любовта, където отива тя, ние винаги вървим след нея. Там, където има Любов, винаги има и Богатство, и Щастието...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ!!!

На прага сме на втора изолация, трябва спокойно да се подготвим за затварянето. Има хора, които наистина полудяват, когато са под каратина.

Точно затова си говорихме преди малко с микровълновата и тостера, докато пиехме кафе - и тримата сме на това мнение, както и кафемашината, тя ми е най-добрия приятел.

Вече не споделям нищо с пералнята, защото всичко го върти и превърта по няколко пъти.

И на хладилника вече нищо не му казвам, чувствам го някак си много студен и умислен.

Съдомиялната и тя е е една - на всяка манджа да е мерудия.

Малко се отдръпнах и от сушилнята и абсорбатора. Всичко раздухват.

Ааа, забравих да кажа, че спрях да се опитвам да си поговоря с ютията, защото тя се разгорещява от няма нищо.

А кантара го сложих с лице към стената. Ще стои така, докато не ми се извини.

Българският език е универсален език, защото спада към т.нар. аналитични езици - надраснал е падежите, като вместо тях се използват предлози за връзка между думите, съдържа суфикси за определителен член, и е освободен, от към глаголен инфинитив при изразяването на преизказни и несвидетелски действия, притежавайки най - сложната глаголна система, с неповторима конструкция при формирането на бъдеще време.

Ето защо, въпреки относителността на човешките слухови вкусове, българският език е един от най - благозвучните езици на планетата, той е по - силен тоново от всички славянски езици, включително и от руския, който между впрочем, произхожда от българския. Нашите гласни и съгласни съчетания звучат ясно и отчетливо, притежавайки всички основни звукови тонове, ето защо българският е ясен и силен, и затова, той е един мъжествен език! Това е така, защото българският език е автохтонен, тоест той е език, който отдавна се е преобразувал от конструкция на синтетичност към аналитичност, еволюирайки още преди хиляди години, когато пътешествието му започва преди възникването на Стара Велика България. И никъде всред народите, с които е бил в съприкосновение, никога той не е претърпявал промяна, а точно обратното. Хиляди години преди Христа, единствено траките са имали аналитична форма на език без падежи, какъвто е, и българският, така че тяхната обща, изначална, хронологична и семантична езикова "взаимовръзка", действително е много вероятна...

Българският език е единствения прецедент от езикоеволюцията, през историята на цялото човечество, който няма да се повтори, защото е грандиозна, единствена по рода си, езикова, лингвистична, и затова, и каузална революция!

Всички световни езиковедски експерти знаят, че има един единствен фактор, който непоколебимо и абсолютно достоверно дава информация за съдбата на един народ - неговия език!

Историческите източници, надписите, археологическите артефакти - всичко това може да бъде откраднато, фалшифицирано и манипулирано, но не и езика!

В Българският език има девет глаголни времена, като той съдържа и единственото в света - "бъдеще, предварително в миналото време", ето пример: "Щял съм бил да ходя".

Английският език, за който се твърди, че също има "много" идиоми, - това са устойчиви словосъчетания, които не се променят във времето, в действителност притежава в пъти по - малко идиоми, отколкото българския език.

Затова, да се знае, да се говори, и да се пише на български език е привилегия, защото като българин и българка, всеки от нас общува на един от най - красивите и благозвучни езици на планетата!"

Един ден попитах моя японски колега, учителя Ямамота:
- Когато в Япония се празнува празникът на учителите, как го посрещате?
Изненадан от въпроса ми, той отговори:
- Нямаме учителски празник. Като чух отговора му, не знаех дали да му повярвам или не. През ума ми мина мисъл: „Защо страна, в която са развити икономиката, науката и технологиите, е толкова неуважителна към учителя, към неговия труд?“.

***
Веднъж, след работа, Ямамота ме покани да го посетя в дома му. Тъй като той живееше далеч от училище, взехме метрото. Във вечерния "час пик" вагоните на метрото бяха препълнени. След като се промъкнах някак, се изправих, здраво хванал перилата. Изведнъж дядото, който седеше до мен, ми отстъпи мястото. Не разбирайки такова уважително отношение от страна на възрастен човек, не можех да приема предложенията му, но той беше упорит, бях принуден да седна. След като излязох от метрото, помолих Ямамота да ми обясни какво е направил аксакалът. Ямамота се усмихна и посочи значката ми на учител,и каза:

- Този старец видя твоя знак на учител и в знак на уважение към статута ти отстъпи мястото си.

Тъй като за първи път отидох при учителя Ямамота, беше неудобно да отида с празни ръце и реших да купя подарък. Споделих мислите си с Ямамота, той ме подкрепи и каза, че има магазин за учители напред, където може да закупя стоки на намалени цени. Отново не сдържах емоциите си:

- Привилегии се предоставят само на учителите? Попитах.
Потвърждавайки думите ми, Ямамота каза:

- В Япония учителят е най-уважаваната професия, най-уважаваният човек. Японските предприемачи са много щастливи, когато учителите идват в техните магазини, смятат това за голяма чест за себе си.

***
По време на престоя си в Япония многократно видях как японците изключително уважават учителите. За тях има обособени места в метрото, за тях работят отделни магазини, учителите не се редят на опашки за билет за който и да е вид транспорт. Затова японските учители не се нуждаят от отделен празник, когато всеки ден от живота им е като празник.

Преразказвайки тази история, с цялото си сърце искам нашето общество да израсне до такова ниво, до такова отношение към учителя и учителите да са достойни за такова високо звание!“ Предайте това съобщение на всички ваши колеги. Нека гордостта ни бие в гърдите! Учителю пред името ти се покланям...

Кумул, алтокумул, цирус, кумулунимб, алтострати и други...