Бях прекарал около час в банката с баща ми, тъй като той трябваше да прехвърли пари. Не можех да устоя и попитах...

„Татко, защо да не ти активираме интернет банкиране?“

„Защо да правя това?“ – попита той.

„Ами тогава няма да се налага да прекарваш един час тук за такива неща като прехвърляне на пари. Може дори да пазаруваш онлайн. Всичко ще е толкова лесно!“

Бях толкова вдъхновен за въвеждането му в света на интернет банкирането.

Той попита: „Ако направя това, няма да се налага да излизам от къщи?“

„Да, да!“ – отвърнах. Казах му как дори хранителните стоки може да се доставят на прага и че „Амазон“ доставя всичко!

Неговият отговор ме остави безмълвен.

Той каза: „Откакто влязох в банката днес, срещнах четирима приятели, поговорих си с един от персонала, който вече ме познава много добре. Знаеш, че аз съм сам...това е компанията, от която имам нужда. Харесва ми да се приготвям, за да изляза и да дойда в банката. Имам достатъчно време. Физическото докосване е това, за което копнея.

Преди две години, когато се разболях, собственикът на магазина, от който си купувам плодове, дойде да ме види, седна до леглото ми и заплака.

Когато майка ти падна по време на сутрешната си разходка, продавачът от местния „Плод и зеленчук“ я видял и незабавно запалил колата си, за да я върне у дома, тъй като знае къде живеем. Ще имам ли това човешко „докосване“, ако всичко стане онлайн? Защо ще искам всичко да ми се доставя на прага и да ме принуждават да взаимодействам единствено с компютъра си? Харесва ми да познавам човека, с когото си имам работа, а не просто с някакъв „продавач“. Това създава връзки и взаимоотношения. „Амазон“ доставя ли и това?“

Технологията не е живот.
Прекарвайте време с хора… а не с устройства.

Автор: Неизвестен

Независимо от възрастта на вашето дете, то може да се чувства разстроено или да има други силни емоции след криза или бедствие. Някои деца реагират веднага, докато други могат да покажат признаци на затруднение много по-късно. Как едно дете реагира на общите признаци на бедствието/ опасността  могат да варират в зависимост от възрастта на детето, предишния опит и как обикновено детето се справя със стреса.

Децата реагират отчасти на това, което виждат от възрастните около тях. Когато родителите или полагащите грижи се справят с бедствието спокойно и уверено, те могат да осигурят най-добрата подкрепа за децата си. Родителите могат да бъдат по-успокояващи за другите около тях, особено за децата си, ако са по-добре подготвени.

Хората могат да се затруднят повече, ако виждат в медиите повтарящи се изображения на бедствието. Отрано помислете за ограничаване на въздействието на отразяването на медиите, за вас и вашите близки.

Фактори, които имат емоционалното въздействие върху децата в кризисни ситуации.

Размерът на щетите, причинени от кризата и опасността, може да бъде огромен. Разрушаването на домовете; заплахата за здравето; отделянето от училище, семейство и приятели може да създаде голямо количество стрес и тревожност за децата.

Емоционалното въздействие на извънредната ситуация върху детето зависи от характеристиките и преживяванията на детето, социалните и икономическите условия на семейството и общността и наличието на местни ресурси. Не всички деца реагират по един и същи начин. Някои може да имат по-тежки и по-продължителни реакции. Следните специфични фактори могат да повлияят на емоционалната реакция на детето:

  • Пряко участие в аварийния случай 
  • Предишно травматично или стресиращо събитие 
  • Вяра, че детето или любим човек може да умре 
  • Загуба на член на семейството, близък приятел или домашен любимец 
  • Раздяла с болногледачи 
  • Физическо нараняване
  • Как родителите и полагащите грижи реагират
  •  Семейни ресурси 
  • Връзки и комуникация между членовете на семейството
  • Повтарящо се излагане на средствата  за масово осведомяване при извънредни ситуации и след това 
  • Продължаващ стрес поради промяната на познатите процедури и условията на живот
  •  Културни различия 
  • Устойчивост на Общността

 

Какво можете да направите, за да помогнете на децата да се справят с бедствието

Даването на добър пример на вашите деца, като управлявате стреса си чрез избор на здравословен начин на живот, като например да се храните здравословно, да спортувате редовно, да спите обилно и да избягвате наркотици и алкохол, е изключително важно. Когато сте подготвени, отпочинали и спокойни, можете да реагирате по-добре на неочаквани събития и да вземате решения в най-добрия интерес на вашето семейство и близки.

Следните съвети могат да помогнат за намаляване на стреса преди, по време и след бедствие или травматично събитие.

Преди 

  • Поговорите с децата си, за да знаят, че сте готови да ги пазите. 
  • Прегледайте плановете за безопасност, преди да се случи бедствие или спешна ситуация. Наличието на план ще повиши доверието на децата ви и ще им помогне да придобият чувство за контрол.

По време на

  • Бъдете спокойни и успокойте децата си. 
  • Говорете с децата за случващото се по начин, който те могат да разберат. Давайте информацията просто и подходящо за възрастта на всяко дете.

След

  • Осигурете на децата възможности да говорят за това, през което са преминали или какво мислят за него. Насърчете ги да споделят притеснения и да задават въпроси.
  • Можете да помогнете на децата си да почувстват контрол и да управляват чувствата си, като ги насърчавате да предприемат действия, пряко свързани с бедствието. Например децата могат да помагат на други хора след бедствие, включително доброволчество за подпомагане на членове на общността или семейството в безопасна среда. Децата НЕ трябва да участват в дейности по почистване при бедствия по причини, свързани със здравето и безопасността.
  • Трудно е да се предвиди как някои деца ще реагират на бедствия и травматични събития. Тъй като родители, учители и други възрастни виждат децата в различни ситуации, за тях е важно да работят заедно, за да споделят информация за това как всяко дете се справя след травматичното събитие.

 

Чести реакции

Честите реакции свързани с бедствието с времето ще избледнеят за повечето деца. Децата, които са били пряко изложени на опасността, могат да се разстроят отново; поведение, свързано със събитието, може да се върне, ако видят или чуят напомняния за случилото се. Ако децата продължават да са много разстроени или ако реакциите им навредят на училищната работа или отношенията им, родителите може да искат да говорят с професионалист или децата им да говорят с някой, който е специализиран в емоционалните нужди на децата. Научете повече за често срещаните реакции на дистрес:

 

За бебета до 2-годишна възраст

Кърмачетата могат да станат по-капризни. Те могат да плачат повече от обикновено или да искат да бъдат задържани и гушкани повече.

 

За деца от 3 до 6 години

Децата в предучилищна и детска градина могат да се върнат към поведение, което са прераснали. Например злополуките в тоалетната, подмокрянето в леглото или страх от раздялата с родителите / полагащите  грижи. Те също могат да имат гневни изблици или трудности със заспиването.

 

За 7 до 10 годишни

По-големите деца могат да се почувстват тъжни, ядосани или да се страхуват, че събитието ще се случи отново. Връстниците им могат да споделят невярна информация; родителите или полагащите грижи обаче е необходимо да поправят дезинформацията. По-големите деца могат да се съсредоточат върху подробности за събитието и да искат да говорят за него през цялото време или изобщо да не искат да говорят за него. Възможно е да имат проблеми с концентрацията.

 

За предтийнейджърска възраст и тийнейджъри

Някои подрастващи и тийнейджъри реагират на травмата, като действат. Това може да включва безразсъдно шофиране и употреба на алкохол или наркотици. Други може да се страхуват да напускат дома. Те могат да намалят  времето прекарвано с приятелите им. Те могат да се почувстват претоварени от интензивните си емоции и да не могат да говорят за тях. Емоциите им могат да доведат до засилено спорене и дори битка с братя и сестри, родители / полагащи грижи или други възрастни.

 

За деца със специални нужди

Децата, които се нуждаят от продължителна употреба на дихателна машина или са ограничени до инвалидна количка или легло, могат да имат по-силни реакции на заплахата или действителното бедствие. Те могат да имат по-интензивен дистрес, притеснение или гняв от децата без специални нужди, тъй като имат по-малък контрол над ежедневното си благосъстояние, отколкото другите хора. Същото важи и за деца с други физически, емоционални или интелектуални увреждания. Децата със специални нужди може да се нуждаят от допълнителни успокояващи думи, повече обяснения за събитието и повече утеха и друг положителен физически контакт, като прегръдки от близки.

 

Източник: CDC Center for Disease Control and Prevention

Ние сме учениците, които нямат възможността да прекарат последните си учебни дни в класните стаи!

За нас спирането на часовете не е празник.

Това е време, в което няма да можем да прекараме последните учебни дни преди завършването с учителите и съучениците си.

Ние сме ядосани и тъжни, неспокойни, с онзи камък от недоволство, забит в гърдите ни, защото знаем, че може да не минем през коридора на училището за последен път с учителя под символичен цветен мост, че няма да можем да седнем на чина повече, че няма да можем да се посмеем на взаимните си шеги в час...

Тъжни сме, защото знаем, че денят на завършването, който сме чакали толкова дълго, може да бъде отменен или в най-добрия случай отложен.

Не знаем какви ще са изпитите ни, за които някои от нас се подготвят от години.

В този труден момент нашите учители отново са до нас. Те правят всичко по силите си, за да завършим успешно.

Създаде се едно напрежение, което потиска.

Доста от нас са крехки, за да преминат през тези времена сами, именно затова сега трябва да сме единни.

Нека се прегърнем виртуално и всичко ще е наред!

И да не забравяме, че въпреки всичко, здравето е най-важно!

 

Цветелина Маджарова

На училищния праг, 1897

Николай Богданов - Белски - (1868-1945)

Живял някога много жесток крал, който отглеждал десет полудиви кучета, на които хвърлял всеки провинил се човек в кралството му.

Един ден, най-верния му слуга, който 30 години му служил вярно, нещо не се понравил на краля и той му казал:

- Утре те хвърлям на кучетата.

Слугата го помолил да отложи решението си и да му позволи десет дни да живее при кучетата и да се грижи за тях.

Краля го изгледал навъсено:

- Добре, но това няма да отмени заповедта ми.

Слугата се преместил при кучетата като отпратил пазача да си почива, а той изцяло поел грижата за тях.

Така десет дни той, освен че ги хранил, започнал да ги къпе, да ги реши, да ги милва...посветил им времето си и не се отделял от тях.

Десетте дни минали и кралят наредил да вържат слугата, и да го хвърлят на кучетата.

Щом се озовал при тях, кучетата го наобиколили и започнали нежно да го близват, да махат с опашка и да му се радват. Колкото и да се опитвали кралят и пазачът на кучетата да ги насъскват срещу слугата, те продължавали да му се радват.

Ядосан от гледката краля се обърнал към слугата си:

- Какво направи на кучетата, та от зли станаха милостиви?

- Служих им вярно само десет дни и те го оцениха, на теб служих вярно 30 години, но ти не го оцени!

Това е един от многото примери за признателност, обич и вярност на кучето към човека.

"Ако дадеш веднъж филия хляб на куче и сто пъти не му дадеш, ще те запомни, че си го нахранил.

Ако помогнеш сто пъти на човек, а един път откажеш ще те забрави." 

„Проблемите в живота са толкова нищожни в сравнение с величието, което е вътре в нас.“

"Осъзнах, че ако е писано да се случи, ще стане само. А ако не, и така съм щастлива."
Даниел Стийл

Две неща ни спасяват в живота -любовта и смеха. Ако имаш едно от двете, всичко е наред, ако имаш и двете, си непобедим.

Тарун Тежпал

Преди около 6 месеца съседът ми ме помоли за паролата на домашният ми интернет.

Дадох му я, защото не струва нищо и защото се разбирам с него.

Вчера се прибирах, а той беше на вратата. Спрях и поговорихме малко, както обикновено, когато той с радост ми каза, че сега има Нетфликс.

После се пошегувах, казах: "Работя здраво, едва имам време да гледам телевизия, но е супер, после ще ми заемаш паролата да гледам някои предавания".

Тогава жена му, която поливаше градината, му каза: "Не можем да му я дадем, защото аз съм тази, която плаща и вие не можете да си я споделяте".

Пълна тишина се възцари!

Мъжът се извини тихо и аз му казах, че няма проблем.

Продължихме да си говорим за други неща и накрая влязох вкъщи.

Малко след това жената на съседа излезе да го търси, гледайки нервна, казвайки, че телевизорът не работи.

След няколко минути той и жена му дойдоха да ми се обадят и казаха, че мрежата не работи, че паролата е сменена!

Погледнах ги и им казах: "Смених паролата, защото аз съм този, който плаща и мрежата не е за споделяне. Обичах ви приятелски, толкова много".

Съпругата стана червена и се опита да спори, казах: "Госпожо, имам си интернет, а вие имате своя Нетфликс, всичко е наред и всички са доволни".

Обърнах се и затворих вратата. Никога повече не ми проговориха.

Урока, който научих от нея:

Приятелството трябва да е реципрочно.

Любовта трябва да е реципрочна.

Привързаността трябва да е реципрочна.

От днес смятам да отвърна на мълчанието с мълчание, на отсъствията със отсъствия, на обич с обич, на приятелство с приятелство и на лоялност с лоялност. Не, на еднопосочните чувства!

Чувствата трябва да са двупосочни!

Стига си бил човекът, който винаги дава и никога не получава!!!

Нека им позволим да са такива, каквито са

 

  • Забелязвай ги.

 

  • Усмихвай им се.

 

  • Слушай това, което говорят.

 

  • Наричай ги така, както обичат.

 

  • Гледай ги в очите, когато говориш с тях.

 

  • Играй с тях.

 

  • Чети им на глас.

 

  • Смей се заедно с тях.

 

  • Бъди снизходителен към тях.

 

  • Казвай "да" колкото се може по-често.

 

  • Уверявай ги, че имат право да чувстват това, което чувстват.

 

  • Установявай границите на тяхната безопасност.

 

  • Бъди честен.

 

  • Бъди себе си.

 

  • Прегръщай ги.

 

  • Оставяй понякога грижите си настрана и просто бъди с тях.

 

  • Забелязвай промените в поведението им.

 

 

 

  • Давай им възможност за избор, когато се обръщат за съвет.

 

  • Прекарвай с тях време извън къщи.

 

  • Прави им изненади.

 

  • Подсказвай им какво трябва да се прави, когато те се държат лошо.

 

  • Радвай се на техните открития.

 

  • Споделяй техния възторг.

 

  • Последвай ги, когато искат да те водят.

 

  • Обаждай им се, за да чуеш гласа им.

 

  • Скривай дребни подаръци за тях, да ги намират.

 

  • Оставяй им собствена територия.

 

  • Разговаряй с тях за техните сънища и мечти.

 

  • Смей се на техните шеги.

 

  • Приклекни, коленичи, очите ви да се намират на едно ниво.

 

  • Отговаряй на въпросите им.

 

  • Говори им колко прекрасни деца са те.

 

  • Учи това, което те учат.

 

  • Повече слушай, по-малко говори.

 

  • Бъди на тяхно разположение.

 

  • Намирай общи теми.

 

  • Извинявай се, ако направиш грешка.

 

  • Слушай заедно с тях любимата им музика.

 

  • Изпълнявай дадените обещания.

 

  • Украсявай жилището с техните рисунки.

 

  • Благодари им.

 

  • Позволи им сами да решават проблемите си.

 

 

 

  • Разреши им да се държат така, както се държат децата.

 

  • Бъди последователен.

 

  • Полудувай с тях понякога.

 

  • Приемай ги такива, каквито са.

 

"Бях в София и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:

— Много ви благодаря. Карахте прекрасно.

За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:

— Ти да не си бъзикаш, а?

— Не, човече, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.

— Аха — каза шофьорът и потегли.

— Какво ти става? — попитах аз.

— Опитвам се да върна доброто отношение в София —каза приятелят ми. — Това е единственото нещо, което да накара всички да се замислят.

— Как с един човек ще се оправят всички?

— Не става дума само за един. Таксиджията сега се накефи. Днес той ще има двадесетина пътника. Той ще се държи добре с тях, защото подсъзнателно помни, че някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му ще са по-любезни с колегите или служителите си, с други продавачи, че дори със собствените си семейства. За ден добрината може да достигне и до 1 000 души. Това си е супер, нали?

— Само, че ти си зависим от таксиметровия шофьор —той трябва да предаде добрината на другите.

— Виж, — каза приятелят ми, —системата не е защитена срещу глупаци. Така, че днес е нужно да съм добър с поне десет човека. Ако от десет, поне трима станат усмихнати и добри, тогава все едно се предава доброто на три хиляди. Ден след ден, капка по капка – вир става…

— На думи звучи добре — съгласих се аз, — но не съм убеден, че на практика действа.

— Ако не стане – какво си загубил? Аз се чувствам прекрасно, казвайки на човека, че шофира добре. Неговият бакшиш бяха добрите думи. Ако днес не е станало - утре пак се пробва и все един ще се окаже щастлив и усмихнат.

— Ти не си добре.

— Направено е изследване и се оказва, че онова, което липсва на всички е отношението - никой не казва на никого каква чудесна работа върши. Никой не е благодарен на никого. Стигаме дотам, че не сме благодарни и затова, че съществуваме…

— Но те не работят добре. И не съществуват – вегетират.

— Все е нужно да се почне от някъде – защо да не е от мен? Защо да не чуят добра дума?

Минахме покрай един строеж и видяхме няколко работници, които хапваха на крак. Приятелят ми спря.

— Готина сграда. Трудно ли се строи.

Работниците го погледнаха подозрително.

— Кога ще я завършите?

— По план - през юни — изръмжа единият.

— Вероятно сте горди, че правите такива неща?

И без да дочакаме отговор, продължихме нататък. Тогава подхвърлих:

— Странен екземпляр си.

— Защо? Когато строителите смелят думите ми, ще им стане приятно. И все някой ще има полза от тяхното щастие.

— Една птичка пролет не прави. Не можеш да вършиш това сам. Сам срещу всички.

— Ако съм доволен от това, какво ти пука. Не е лесно да накараш хората да станат добри, но ако се включат и други, ще стане по-лесно...

— Що направи път на тази жена — гледай я каква дрипла е….

— Може, Но ако е учителка, днес класът й ще е доволен и за децата денят ще е прекрасен…

Замислих се. Дали пък тоя лудия не е нормален? Докато разсъждавах, несъзнателно се усмихнах и помахах на малко детенце, което ме наблюдаваш с любопитство… Денят изведнъж стана различен…"

Задачи, които да свършиш ПРЕДИ да включиш компютъра, смартфона, лаптопа, таблета или телевизора за 60 минути:

СУТРИН:

  • Домашни задължения:

- Оправи ли си леглото?

- Облече ли се?

- Изми ли си зъбите?

- Закуси ли?

- Среса ли се? 

СЛЕДОБЕД:

  • Подреждане на 1 стая (хола или детската).
  • Най-малко 60 минути игра навън.
  • Направих или построих нещо – лего, игра с пластилин, конструктор и т.н.
  • Помогнах на някой от семейството.

Бъди нащрек! Спри да изричаш "утре". Много "утре" са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.

Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!

Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.

Това, което търсиш, търси теб.

Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?

За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.

Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.

Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.

Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.

Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.

Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.

Когато правиш нещата от душа, чувстваш една река да тече през теб, една радост.

Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.

Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.

Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.

Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

Там, където има руини, има и надежда за съкровище.

Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.

Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.

Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.

Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.

Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.

Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.

Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.

Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.

Лъкът се зарежда само с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, напротив, има криви стрели.

Когато себичността дойде, Бог си отива.

Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.

Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.

Търси лекарството за болестта в привичките на болния.

Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.

Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното... Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.

Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.

Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.

Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.

Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.

Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.

Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.

Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.

Светът е планина и нашите действия са викове, които ехото връща към нас.

Животът поставя пред нас различни видове храна, за да се види какви животни сме.

***

Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207- 1273) е персийски поет и суфистки мистик.

Роден е през 1207 г. в град Балх, днешен Афганистан, тогава Източна Персия. Баща му е известен за времето си учен и мистик и преподава на сина си всички натрупани от него знания. Заради нашествията на Чингиз хан, семейството напуска родния град и се отправя на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. Навсякъде бащата е посрещан и акламиран от свои последователи. След 10-годишно странстване семейството се установява в днешна Анадола, наричана тогава Рум, оттук и името „Руми“, с което по-късно синът Джалал ад-Дин Мохамед Балх ще стане известен не само в мюсюлманския свят. Установяват се в Кония, където бащата създава медресе – мюсюлманско духовно училище. Градът тогава е един от големите духовни центрове на мюсюлманството, а не само столица на селджукските турци. Едва навършил 18 години Руми се жени по настояване на баща си и година по-късно има син. На 40 години достига върха на живота си и има всичко – пари, голям дом, богатство и слава. Заради авторитета си Руми е наречен Мевляна – водач, господар на своите ученици. Той преподава философия, религия и право, пише стихове.