Съобщение от телефонен секретар на училище:
Здравейте! Свързахте се с автоматичната отговаряща система на нашето училище. За да ви помогнем да се свържете с подходящия персонал, моля изслушайте всички варианти, преди да направите своя избор:
За да излъжете защо детето ви ще отсъства – Натиснете 1
За да дадете обяснение защо детето ви е без домашно – Натиснете 2
За да се оплачете от нашата работа – Натиснете 3
За да кълнете персонала – Натиснете 4
Да попитате защо не сте получили информация, която вече ви е била пратена с бюлетина и няколко писма – Натиснете 5
Ако искате да отгледаме детето ви – Натиснете 6
Ако искате да излезете навън и да докоснете, зашлевите или ударите някого – Натиснете 7
Да поискате смяна на учителя за трети път тази година – Натиснете 8
Да се оплачете за автобусния транспорт – Натиснете 9
Да се оплачeте за училищния обяд – Натиснете 0
Ако осъзнавате, че това е истинския свят и вашето дете трябва да е отговорно за своето поведение, работа в клас и домашна работа, че не е по вина на учителите безотговорността на детето ви: Затворете и приятен ден!
Ако искате това на друг език, преместете се в държава, която го говори.
И Запомнете - ОТГОВОРНОСТТА, КАКЪВ ЧОВЕК ЩЕ СТАНЕ ДЕТЕТО ВИ, Е ИЗЦЯЛО ВАША!

В медицинския факултет професорът се обръща към студент и пита:

- Колко бъбрека имаме?

- Четири!, му отговаря той.

- Четири?!, възкликва професорът, който е бил от тези арогантни хора, които изпитват удоволствие да подчертават грешките на учениците.

- Донеси малко трева, защото в стаята имаме магаре!, наредил професорът на своя асистент.

- И кафе за мен!, допълнил студентът.

Професорът бил толкова ядосан, че го изгонил от залата.

Студентът бил писателят-хуморист и хуманист Aparicio Torelly Aporelly (1895-1971), известен като "Baron de ltararé". А на излизане отново имал дързостта да поправи ядосания си професор:

- Попитахте ме колко бъбрека имаме? Имаме четири бъбрека - два мои и два Ваши. "Ние" е израз, използван за множествено число. Насладете се на храната си и се насладете на тревата.

Животът изисква много повече разбиране отколкото знания. Понякога хора, които имат повече знания или вярват че ги имат, смятат че имат право да подценяват и унижават другите.

 
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
– Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.

– Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.
– Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.

– А ако направя така…
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
– А сега? Кой я иска?
Отново всички.
 
Тогава той започнал:
– Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
– 5-те най-богати човека в света
– 5-те последни Мис Свят
– 10 лауреата на Нобелова награда
– 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:
– трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
– трима приятели, помогнали ви в труден момент
– някой, накарал ви да се чувствате специален
– 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?
 

"Всеки прозорец разказва различна история." 
Франсис Скот Фицджералд

Когато ти кажат, че до 15-ти септември остават точно 15 дни!

Живял някога много жесток крал, който отглеждал десет полудиви кучета, на които хвърлял всеки провинил се човек в кралството му.

Един ден, най-верния му слуга, който 30 години му служил вярно, нещо не се понравил на краля и той му казал:

- Утре те хвърлям на кучетата.

Слугата го помолил да отложи решението си и да му позволи десет дни да живее при кучетата и да се грижи за тях.

Краля го изгледал навъсено:

- Добре, но това няма да отмени заповедта ми.

Слугата се преместил при кучетата като отпратил пазача да си почива, а той изцяло поел грижата за тях.

Така десет дни той, освен че ги хранил, започнал да ги къпе, да ги реши, да ги милва...посветил им времето си и не се отделял от тях.

Десетте дни минали и кралят наредил да вържат слугата, и да го хвърлят на кучетата.

Щом се озовал при тях, кучетата го наобиколили и започнали нежно да го близват, да махат с опашка и да му се радват. Колкото и да се опитвали кралят и пазачът на кучетата да ги насъскват срещу слугата, те продължавали да му се радват.

Ядосан от гледката краля се обърнал към слугата си:

- Какво направи на кучетата, та от зли станаха милостиви?

- Служих им вярно само десет дни и те го оцениха, на теб служих вярно 30 години, но ти не го оцени!

Това е един от многото примери за признателност, обич и вярност на кучето към човека.

"Ако дадеш веднъж филия хляб на куче и сто пъти не му дадеш, ще те запомни, че си го нахранил.

Ако помогнеш сто пъти на човек, а един път откажеш ще те забрави." 

Един ден попитали стар отшелник:

- Как не ти омръзва да си сам през цялото време?⁉️

А той отвърнал:

- Имам много неща за вършене:

Трябва да тренирам два ястреба и два орела, да успокоя два заека, да обучавам змия, да мотивирам магаре и да укротя лъв.

- Но ние не виждаме никакви животни близо до теб. Къде са те?

Отшелникът отговорил:

- Ние носим тези животни в себе си.

Двата ястреба  се нахвърлят върху всичко, което виждат - добро и лошо, полезно и вредно. Трябва да ги науча да различават. Това са моите очи.

Двата орела с нокти нараняват и унищожават всичко, до което се докоснат. Трябва да ги науча да служат и да помагат, без да нараняват. Това са моите ръце...

Зайците винаги скачат напред-назад. Страхуват се и се крият. Трябва да ги успокоя и да ги науча как да се справят в трудни ситуации, а не да бягат от проблеми. Това са краката ми.

Най-трудното е да гледаш змия. Въпреки че тя е сигурно затворена в плътна клетка. Но винаги  е готова да нападне, да ухапе и отрови всеки, който е наблизо. Затова трябва да я наблюдавам и да я дисциплинирам. Това е езикът ми.

Магарето, както всички знаят, е много упорито, винаги изморено и не иска да си върши работата. Това е моето тяло.

Най-накрая - трябва да покоря лъв, който иска да бъде цар и да командва  всички. Той е горд, суетен и смята, че целият свят трябва да се върти около него. Това е моето его.

Както виждате, имам много работа...

Уважавай родителите си. Те са завършили училище без Google!

Бях прекарал около час в банката с баща ми, тъй като той трябваше да прехвърли пари. Не можех да устоя и попитах...

„Татко, защо да не ти активираме интернет банкиране?“

„Защо да правя това?“ – попита той.

„Ами тогава няма да се налага да прекарваш един час тук за такива неща като прехвърляне на пари. Може дори да пазаруваш онлайн. Всичко ще е толкова лесно!“

Бях толкова вдъхновен за въвеждането му в света на интернет банкирането.

Той попита: „Ако направя това, няма да се налага да излизам от къщи?“

„Да, да!“ – отвърнах. Казах му как дори хранителните стоки може да се доставят на прага и че „Амазон“ доставя всичко!

Неговият отговор ме остави безмълвен.

Той каза: „Откакто влязох в банката днес, срещнах четирима приятели, поговорих си с един от персонала, който вече ме познава много добре. Знаеш, че аз съм сам...това е компанията, от която имам нужда. Харесва ми да се приготвям, за да изляза и да дойда в банката. Имам достатъчно време. Физическото докосване е това, за което копнея.

Преди две години, когато се разболях, собственикът на магазина, от който си купувам плодове, дойде да ме види, седна до леглото ми и заплака.

Когато майка ти падна по време на сутрешната си разходка, продавачът от местния „Плод и зеленчук“ я видял и незабавно запалил колата си, за да я върне у дома, тъй като знае къде живеем. Ще имам ли това човешко „докосване“, ако всичко стане онлайн? Защо ще искам всичко да ми се доставя на прага и да ме принуждават да взаимодействам единствено с компютъра си? Харесва ми да познавам човека, с когото си имам работа, а не просто с някакъв „продавач“. Това създава връзки и взаимоотношения. „Амазон“ доставя ли и това?“

Технологията не е живот.
Прекарвайте време с хора… а не с устройства.

Автор: Неизвестен

  1. Ако нещо може да се обърка, то се обърква.
  2. Ако нещо не може да се обърка, то се обърква.
  3. Ако знаете, че нещо може да се обърка и вземете предпазни мерки, нещо друго се обърква.
  4. Ако нещо се прави погрешно достатъчно често, то става правилно.
  5. Никога не знаеш колко скоро ще стане твърде късно.
  6. Няма правилен начин да сбъркаш.
  7. Колкото по-малко неща правиш, толкова по-малко се объркват.
  8. Точността ти гарантира само, че ще направиш грешката си навреме.
  9. За да се поучиш от грешките, първо трябва да осъзнаеш, че грешиш.
  10. Ако не си от хората, които успяват от първия път, парашутизмът не е за теб!
  11. Ако си в дупка, престани да копаеш.
  12. Експертът е човек, направил всички възможни грешки в някоя много тясна област на науката.
  13. Ако не знаеш отговора, някой ще ти зададе въпроса.
  14. Учителят никога не отсъства в деня на изпита.
  15. Истински важно е онова, което научаваме, след като сме научили всичко.