"Използвай парите си за неща, които могат да се купят с пари. Използвай времето си за неща, които не могат да се купят с пари."

 

 

 

 

Млад мъж познал на улицата своя стар учител от началните класове. Приближил се до него и го попитал:

- Помните ли ме? Аз бях Ваш ученик.

- Да, помня те, преподавах ти в началното училище. С какво се занимаваш сега?

- Преподавам. Вие толкова много ми повлияхте, че аз също поисках да възпитавам деца.

- Така ли? А ще ми кажеш ли с какво толкова съм повлиял за това твое решение?

- Наистина ли не помните? Ще Ви припомня. Веднъж един мой съученик дойде в училище с красив часовник, подарен му от неговите родители. Винаги бях мечтал да имам такъв часовник. И когато той го свали от ръката и го остави в чантата си, не можах да се въздържа и го откраднах. След малко, когато момчето разбра, че часовникът му липсва, дойде разплакан при Вас за да ви каже, че някой го е откраднал. Вие ни изгледахте строго и казахте: "Този, който е взел часовника на вашия съученик, нека да бъде така добър да го върне". Беше ме толкова срам от постъпката ми, а и не исках да се разделям с часовника, така, че не посмях да си призная. След това Вие отидохте до вратата и я заключихте. Помолихте ни да се наредим до стената с лице към нея и ни предупредихте: "Сега ще трябва да пребъркам вашите джобове, но ще ви помоля през цялото време всички да стоите със затворени очи". Тогава разбрах, че това ще бъде най-срамният момент от моя кратък живот. Движехте се бавно от ученик на ученик, от джоб на джоб. Но когато извадихте часовника от моя джоб, не спряхте, а продължихте така до края на редицата. След това казахте: "Деца, всичко е наред. Можете да отворите очи и да се върнете по местата си". Върнахте часовника на разплаканото момче и повече не казахте нито дума за този инцидент. В този ден Вие спасихте моята чест и моята душа. Не ме изобличихте като лъжец и крадец пред целия клас. Дори никога след това не разговаряхте с мен за случката. С времето разбрах, защо. Защото, като истински учител, Вие не искахте да унищожите достойнството на едно все още изграждащо характера и поведението си дете. Тогава реших аз също да стана учител и да бъда като Вас. Учителю, а сега, като ме видяхте, наистина ли не си спомнихте за този злощастен случай?

Старият учител отговорил:

- Работата е в това, че когато претърсвах джобовете ви, аз също бях със затворени очи!

Попаднали в Ада полицай, кмет и учителка. Дяволът им казал:
- Имате право на едно телефонно обаждане, но трябва да си го платите.
Първи звъннал полицаят – обадил се вкъщи, пита как са нещата в семейството, в службата. Отговарят му, че всичко е наред; да не се тревожи за нищо.
Дяволът казал:
- Разговорът ще ти струва 10 хиляди лева.
Въздъхнал полицаят, платил.
 
Звъннал на свой ред кметът, питал как е положението вкъщи, как върви работата в кметството, как са служителите, проектите вървят ли. Разбрал, че всичко върви безпроблемно и без него. Дяволът поискал от него 100 хиляди лева за разговора. Кметът, какво да прави, разплатил се.
 
Звъннала в училището си учителката да пита за своя клас:
- Как мина класното по български език? Как така Мария и Наталия не са се справили добре? Има ли ученици с двойки за срока? Боже, а по математика?! Цветан се е сбил с осмокласник? Тц-тц-тц, няма да стигне далече това момче! Оценките оформени ли са? Колегите насрочиха ли вече родителските срещи? Е, как грипна ваканция, нали е краят на срока? Ох! Ще се заринем с тия бумащини... Ох, нови искания за спешни отчети към министерството? И никой ли не се сети да прати едно съобщение, че класният ръководител е възпрепятстван да изпълни заповедта, понеже е на гости на дявола, по дяволите!
Затворила телефона и дяволът ѝ казал:
- На Вас разговорът ще Ви струва 4 лева и 60 стотинки.
 
Възмутили се тогава кметът и полицаят:
- Ама как, защо, откъде-накъде?!.. Ние говорихме по пет минути, а ни поиска толкова много пари, а тя един час говори и ѝ искате само четири лева?
Дяволът отвърнал:
- Тя звъня от Ада в ад. Таксуването ѝ е като за местна зона.

СЪВЕТ ЗА РОДИТЕЛИ

 

Не съдете децата сурово!

Не натрапвайте своите цели!

Те не искат от Вас наготово

мъдростта на косите Ви бели!

 

... Оставете ги! - Нека се учат

сам-сами по земята да ходят!

Не ги спирайте в никакъв случай!

Днес, покорството не е на мода!           

 

Не ги гледайте с немия укор,

който някога мразехте много!

Не ги стреляйте гневно, от упор,

със родителска, сляпа тревога!

 

И дискретно, без думи излишни,

ги подкрепяйте с нежното рамо...

Тя, тревогата, нека е скришна!

Любовта си показвайте само!

 

автор Румяна Симова

Ето и десетте принципа за възпитание на детето, изповядвани от Януш Корчак - един наистина велик човек, педагог, писател, лекар и обществен деятел:

  1. Не очаквай твоето дете да бъде човекът, който си ти, или този, който искаш да бъде. Помогни му да стане себе си, а не теб!
  2. Не търси от детето отплата за това, което си направил за него. Ти си му дал живот! Как може да ти се отблагодари за това?! То ще даде живот на друг човек, той - на трети и т.н. Това е необратимият закона на благодарността.
  3. Не използвай детето си като отдушник за своите обиди, за да не горчи хлябът ти на старини. Знай, че каквото посееш, това ще пожънеш.
  4. Не гледай на проблемите му отвисоко. Животът на всеки е даден според силите му и бъди сигурен – на него също му е тежко, и не по-малко, отколкото на теб. Може би и повече, тъй като му липсва опит.
  5. Не го унижавай!
  6. Не забравяй, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщай им особено внимание, защото няма как да знаеш кого точно ще срещнеш в детето.
  7. Не се тревожи, ако чувстваш, че не си успял да направиш нещо за своето дете. Просто помни - направил си достатъчно, ако си направил всичко възможно.
  8. Детето не е тиранин, който ще обсеби целия ти живот, не е и само създание от плът и кръв. То е скъпоценна чаша, която Животът ти повелява да пазиш и да разпалваш в нея творческия огън. Детето е "душа", дадена ти за съхранение. То не е твое притежание!
  9. Обичай чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото дете това, което не би желал да причинят на твоето!
  10. Обичай своето дете такова, каквото е – неталантливо, неуспешно, обичай го и когато е пораснало. Общувай с него, радвай се, защото детето - това е празник, който все още е с теб!

---

Януш Корчак е един от най-известните полски педагози, писател, лекар и обществен деятел. Роден е във Варшава в еврейско семейство през 1878 г. Умира през 1942 г. в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което работи тогава.

Освен с книгите си, посветени на и за децата - "Крал Матиуш", "Как да обичаме детето", "Право на детето на уважение" и др., той остава в историята и с факта, че три пъти отказва да спаси собствения си живот, за да не изостави своите питомци.

Първия път е преди окупацията на Полша от фашистка Германия, той отказва да емигрира в Палестина. Остава във Варшава, в Дома за сираци, на който е директор, за да посрещне заедно с децата страшните събития, които предстоят.

Втория път – отказва да избяга от Варшавското гето.

Третия път – точно преди потеглянето на влака към концентрационния лагер. Тогава към Корчак се приближава офицер от СС и пита:

- Вие ли сте написал „Крал Матиуш“? Чел съм я като дете. Удивителна книга! Вие сте свободен.

- А децата?

- Децата остават. Но вие може да напуснете вагона.

- Грешите. Не мога. Не всички хора са мерзавци.

Не са останали живи очевидци на този разговор. Както и няма живи свидетели на това, че по пътя към Треблинка, Корчак е разказвал приказки на децата, за да ги разведри и разсее от страшните мисли за приближаващата смърт. Но тези епизоди са толкова характерни за личността на „Стария доктор“, както са наричали Корчак, така кореспондират с целия му живот като човек и педагог, с цялата му личност, че не остава съмнение в тяхната истинност.

Системата за унищожаване на хора в Треблинка била проста и ефективна. Направо от влаковите композиции затворниците били вкарвани в газовата камера. Януш Корчак влиза заедно със своите деца в нея!

Игор Гречко

Стив Джобс и речта му в Станфорд

Велика реч на велик Лидер!

На върха на буркан със зърна е оставена мишка.

 Тя била толкова щастлива, да намери толкова много храна около нея, че вече не изпитвала нужда да обикаля в търсене на храна. Сега вече можела да живее щастлив живот. След няколко дни наслада на зърната, мишката стигнала до дъното на буркана.

Внезапно осъзнала, че е в капан на дъното на буркана. От този момент нейният живот зависел само от това дали някой ще пусне храна в буркана. Тя нямала избор освен да живее така!

Няколко поуки, които можем да вземем от тази история :

  1. Краткосрочните удоволствия могат да доведат до дългосрочни капани.
  2. Ако нещата станат лесни и ви е удобно, значи сте в капана на зависимостите.
  3. Когато не използвате уменията си, не губите само тях. Губите своите свобода и независимост.
  4. Свободата не идва лесно и може да бъде загубена бързо. Нищо не идва лесно в живота, а ако идва лесно, може би не си струва.

Комфортът в много случаи е капан. Ние израстваме истински - не тогава, когато ни е леко, а тогава, когато преодоляваме трудности.

Преди изпита

Първи начин за подготовка — под строгия поглед на родителя, ученикът зубри за държавните изпити от сутрин до вечер. В резултат — умора, раздразнение, напрежение. Най-често децата си дават вид, че учат, докато си мислят за нещо съвсем друго.

Втори начин за подготовка — когато се отдаде случай да се измъкне от контрола. Под предлог „отивам да уча с приятел” приятелите отлично прекарват времето си, но последния ден и нощ упорито се трудят.

Разбира се, не може да се каже, че тези два начинът са абсолютно неефективни. Повечето випускници дават всичко от себе си преди изпита. Но всеки път има риск, че ще бъде изтеглен точно този въпрос, който не е добре подготвен. Как да се избегне този риск? Как да се направи така, че подготовката за изпита да е спокойна и пълноценна.

 

Методика „ Повторение”

Повторението — това е възпроизвеждане на прочетеното със свои думи. Поглед към текста можете да си позволите, само ако не можете да си спомните нещо след поне 2-3 минути напрягане на паметта.

Не всички ученици използват ефективно времето за подготовка за изпитите. Предложения тук режим на повторение, проведен многократно, доказано дава добри резултати.

Трябва да обърнете внимание на две неща:

  1. Приведената по-долу методика се отнася за материал, който вече е изучаван и усвоен по-рано. Трудно може да се получат добри резултати, ако материала за изпита е съвсем нов, непознат и несистематизиран в съзнанието ви.
  2. Процесът на повторение трябва да се изпълнява в съответствие със следните препоръки:

Първо повторение: Веднага след прочитането.

Второ повторение: 20 минути след предишното.

Трето повторение: След 8 часа.

Четвърто повторение: На следващия ден (най-добре преди сън).

 

Как да учите? Да предположим, че се готвите за изпит по история и за подготовката си имате четири дни. Подготвили сте си учебник, учебни пособия, примерни въпроси, които са се падали предишни години. Започвате да четете учебника.

След като го прочетете, по метода на бързото четене изчитате и допълнителната литература. И за това вие загубвате един ден.

На втория ден сутринта прочитате последния раздел на учебника и веднага пристъпвате към повторение.

Повторението — това са отговорите на въпросите от конспекта за изпита. Към изходния текст се обръщате само ако не можете да си спомните необходимото след като сте напрягали паметта си поне 2-3 минути. След като свършите първото повторение, починете си 20 минути и веднага пристъпете към ново повторение, аналогично на предишното.

Втория ден, вечерта, най-добре преди сън вие трябва да приключите с поредното повторение. Починете си добре. Направете малко упражнения. Позабавлявайте се с приятели.

На третия ден сутринта започнете с поредното, трето повторение. Трябва да го завършите към 15 часа и да си почивате до 15 часа на следващия ден.

На четвъртия ден в 15 часа пристъпете към последното повторение. Добре е да го завършите към 22 часа и веднага да легнете да спите.

На следващия ден е изпита. Вас ви очаква успех. В това няма никакво съмнение. Вие сте прочели и неколкократно повторили не само учебника, но и допълнителната литература. Названия, факти, фамилии са добре подредени във вашата памет. Вие добре познавате характерните особености на всеки исторически период. Вашето отношение към изучавания материал се отличава с активен критически анализ на събитията, явленията и фактите.

 

Методи за улесняване на запомнянето (по Вирджиния Квин)

МНЕМОНИКА

Преобразуване на информацията чрез придаване на друг смисъл или структуриране по друг начин.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КЛЮЧОВИ ДУМИ

Отделяне на логическия скелет на материала чрез фиксиране на основните понятия.

ПРИДАВАНЕ НА ОБРАЗНОСТ

Увеличаване на емоционалната наситеност на информацията.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА АСОЦИАЦИИ

Откриване на връзка с други понятия, сходни или противоположни по значение и смисъл.

 

Ако времето не ви достига

Ако ви остава малко време до изпита…

Важен момент – да си наложите да се захванете за работа. Преди изпит ти се иска да правиш какво ли не стига да не започнеш да се подготвяш. По това време обикновено се сещаш за отдавна отложена и забравена работа, за някого, когото не си търсил отдавна – изобщо, да направиш всичко, каквото ти се иска, за да отдалечиш момента на сядане пред учебниците.

Трябва да направиш усилие над себе си. Това е важно и нужно. Но не бива и да изпадаш в крайности. Ако се затрупате с учебници, изключите телефона си и се барикадирате в стаята си – едва ли такова учене ще се окаже особено ефективно. Съвет: Установете за себе си норма – да кажем един час, след който здраво се захващате за работа.

Не се подготвяйте за изпити с приятел (освен, ако той (тя) не разбира материала по-добре от вас) – такава подготовка най-често се превръща в дълго разнищване и напразна загуба на време.

Важен въпрос: а как да запомням по-добре? По тази тема има твърде много, разнородни и дори противоречащи едно на друго мнения. Един от най-удачните начини за запомняне е мнемотехниката. Какво е това животно? Това е комплексна техника за запомняне чрез асоциации. Ако трябва да запомните, например дата. Помислете си с какво тази дата е важна за вас лично. Може това да е нечий рожден ден. А може би нещо сте направили за първи път в този ден? Само не бива специално да си измисляте събития, защото на изпита ще ви се наложи да си спомняте и тях. Трябва да запомните формула? Опитайте се да я погледнете под друг ъгъл. Да я прочетете като дума. Да съпоставите всяка буква във формулата с дума и да съставите изречение, което лесно ще се установи в съзнанието ви. Има и такава тайна: колкото по-неприлични са асоциациите, толкова по-лесно се запомнят.

Много е удобно да запомняте всякакви определения, явления и събития, като ги свеждате до това, което вече знаете. Важно е да разберете същността на определението, а не да го назубрите. Ако вие можете да преразкажете определението с ваши думи, значи го разбирате, а това означава, че разбирате материала.

В различните хора е развита различен вид памет: зрителна, слухова, смислова, механична и т.н. За хората с развита зрителна памет е по-полезно да четат материала, а после да си спомнят страниците. Този, който има добра моторна памет е по-добре докато учи да си води записки. И така нататък… Важно е да определите какъв вид памет е преобладаваща при вас и кой начин на учене е най-успешен.

Не се изкушавайте да вземате записките си на изпита. Когато имаме в джоба си такъв „парещ” лист – главата работи лошо. Оставете я вкъщи, за да работите добре.

Преди сън е желателно, ако не учите, то поне да прелистите преминатия материал, опитвайки се докато гледате заглавието на въпроса да си спомните съдържанието му (ако не се получава – прегледайте раздела). Помнете, че най-добре се запомня информация, получена непосредствено преди заспиване и по време на събуждане (но не в деня или вечерта преди изпита!).

В навечерието на изпита си позволете отпускане – позабавлявайте се, поговорете е по телефона, почетете малък роман, идете на гости. Но се върнете навреме, защото липсата на достатъчно сън преди изпита може да има печални последствия.

 

Външен вид и поведение

Какъвто и да е вашия стил на обличане, най-добре е на изпит да се явявате в спретнат, официален вид, което показва сериозното ви отношение към матурата.

Важно е да запазите спокойствие и увереност.

 

Не вземайте успокоителни средства в деня на изпита! Те могат да затормозят способността ви да мислите, да ви направят сънливи и безразлични към всичко, което се случва.

 

Ако изведнъж забравите всичко

Всичко може да се случи. Да си представим тъжната картинка – вие сте учили цяла нощ 5-та тема, а ви се пада тринадесета, до която изобщо не сте успели да стигнете и която е толкова сложна и заплетена, че дори пълните отличници не я разбират.

Не се давайте лесно. Разгледайте добре въпроса. Какви асоциации извиква у вас? Може би сте минали подобен материал дори и по друг предмет. Или ако това не е застрашаващо, бутнете съседа. Мислете! Информация се получава не само от уроците, но и по телевизия, радио, Интернет, разговори, отговори на други ученици, не само в научната, но и художествената литература?

Има един известен анекдот за двама ученика, които се готвили за изпит по зоология, но минали само един въпрос – за бълхите. Отишли на изпита и единия изтеглил въпрос за кравите. Той започнал така: „Това е крава, тя има козина, а в козината има бълхи… И по-нататък продължил за бълхите. На другия се паднал въпрос за рибите: „Това е риба. Тя има люспи. Но ако имаше козина, то щеше да има бълхи… И по-нататък – отново за бълхите…

Главното е – не се паникьосвайте и се съсредоточете. 

 

Ефективно запомняне

  • За по-добро запомняне е необходимо да се мисли. Всяка информация трябва да бъде осмислена и оценена. Постарайте се да намерите главната мисъл и постройте факторите, които я подкрепят. Добре е да си направите конспект с опорните точки.
  • Интересът към материала повишава продуктивността на запомнянето. Много добре трябва да осъзнаете за какво може да ви бъде полезна тази информация.
  • Психолози са установили, че по-лесно се запомня, ако предварително си чел по темата нещо популярно и си го обсъждал с приятели или близки.
  • Не бива паметта да се претоварва с много информация за кратък период от време. Това е особено важно за явяването на изпити. Обема на оперативната памет е 7 единици: при едновременно възприятие ние можем да задържим в паметта си средно 7 обекта – 7 думи, 7 фрази, 7 параграфа. Като при това най-добре се запомня първия и последния елемент на подреждането.
  • Не бива да се учи едно след друго по сходни предмети: физика след математика, история след литература. Най-добрия начин да забравиш нещо току що научено е да се опиташ да запомниш нещо сходно.
  • Повторението е майка на ученето. Установено е, че след 30 минути се забравя 40% от новата информация, на следващия ден – 34%, след месец – 21%. С оглед на това трябва да се повтаря първия път веднага след прочитането, втори път – след около половин час, трети – след ден, а четвърти – след 2-3 седмици.
  • Необходимо е да се борите със забравянето. Представяйки си обстановката, в която се е случило събитието, вие ще си спомните и самото събитие. Така възелът на паметта, завързан в определен момент и обозначен с поставено кръстче на ръката може да ти помогне да си спомниш повода, по който са се появило. 

Млад мъж попитал дядо си:

Дядо, как си живял в миналото без технологии:

Без компютри

Без интернет

Без драма

Без телевизори

Няма време

Няма коли

Без мобилен телефон?

 

Дядо отговори:

Както вашето поколение живее днес:

Без молитви

Без състрадание

Няма уважение

Без образование

Никаква личност

Без срам

Няма скромност

Няма честност.

 

Ние, хората, родени между 1940-1980 г., бяхме благословените...

Животът ни е живото доказателство.

Докато играем и караме колелета, никога не сме носили каска.

Преди училище играехме до здрач; никога не гледахме телевизия.

Играхме с истински приятели, а не с виртуални приятели.

Ако бяхме жадни, пиехме вода от чешмата, а не минерална вода

Никога не сме се разболявали, защото споделяхме една и съща чаша сок с четирима приятели.

Никога не сме качвали тегло, като ядем чинии с паста всеки ден.

Нищо не се случи с краката ни, въпреки лутането с боси крака.

Никога не сме използвали хранителни добавки, за да сме здрави.

 

Свикнали сме сами да си правим играчки и да си играем с тях.

Родителите ни не бяха богати. Дадоха любов.. а не материалното.

Никога не сме имали мобилен телефон, DVD, конзола за игри, Xbox, видео игра, PC, интернет, чат, но имахме истински приятели.

 

Посетихме приятелите си без да сме поканени и споделяни и се насладихме на храната с тях.

Родителите живееха наблизо, за да се възползват от времето със семейството.

 

Може да сме имали черно-бели снимки, но цветни спомени можете да намерите в тези снимки.

 

Ние сме уникално и разбиращо поколение, защото сме последното поколение, което слушаше родителите си...

А ние сме и първите, които бяха принудени да слушат децата си.

 

Ние сме лимитирана серия!

Възползвайте се от нас. Учи се от нас.

Ние сме съкровище, предназначено да изчезне.