IT Междучасие

Обичаен ден през 70те в офиса преди ерата на AutoCAD и другите приложения за проектиране.

 
"— Писала си на всички шестици за срока. Мога ли да зная защо?
— Защото Вие наредихте да пиша на Маляков шест! Нямах основание да не пиша и на останалите.
— Кому са нужни тези демонстрации, Добрева. Мислех, че се разбрахме като хора. Едно е да повишиш на някого успеха по обективни причини, друго е на цяло училище.
— Аз, другарю директор, мечтаех да стана лекарка. Знаете ли защо не станах? Защото не ми стигнаха пет стотни. Може би вместо мене е влязъл някой, на когото по този начин са повишили успеха. Разбирате ли ме сега?"
 
Из "Войната на таралежите" (1979)

 
В едно училище учителката решила да даде специален урок на учениците си, но чрез особена мотивация. Дала им за задача да напишат кратко свободно съчинение на тема, която всеки сам си избере, а победителят ще получи подарък – нови ботуши. Ботушите стояли на бюрото и това още повече мотивирало децата.
След половин час те завършили съчиненията си и ги предали на учителката. Тя била много затруднена, защото всички били написани прекрасно. "Кой най-много заслужава ботушите?" – се питала тя – "Какво да направя?"...
Тогава тя взела решение да се тегли жребий. Помолила всяко дете да напише името си на листче, да го сгъне и пусне в кутията от ботушите. След като разбъркала листчетата, учителката изтеглила късметлията: Гого! Всички деца ръкопляскали и поздравявали Гого, а той плачел от щастие, прегърнал ботушките.
Доволна от успешния ден, вечерта учителката разказала на мъжа си историята, плачейки. Той я изслушал, радвал се, но я попитал защо плаче, след като всичко е завършило благополучно?
Отговорът на жена му го поразил:
– Истината е, че в кутията с листчетата с имената на децата, всички листчета бяха с едно и също име: Гого
Децата са знаели за бедността, в която живее момченцето. И, без да мислят за себе си, са решили да му помогнат, като направят така, че да получи новите ботушки.

Къде си, даскале, от старо време,
да издърпаш ухо, ако някой дреме,
да тропнеш по бюро с пръчка,
когато има детска глъчка,
да въдвориш казармен ред,


кой не слуша: изпит - отпред,
да ревнеш с тон на генерал,
на когото не те е разбрал,
само да свъсиш строги вежди
и да изпариш всички надежди,


да застанеш така пред децата,
че да им се разтупкат сърцата...


Къде си, даскале, от памтивека,
да ваеш с думи душата на човека,
без плазми, без екрани,
да лекуваш детски рани,
без компютри, без клип,
да трогваш до хлип,


само с карта, показалка,
да палиш душата малка,
само с огъня в очите
да си на слънцето лъчите,
само с едното обаяние
да раздаваш познание...


Къде си, даскале, с буйна кръв,
като Ботев, Левски, Волов - пръв,
луда глава, хъш - немил и недраг
да ни срещнеш на училищния праг?

Всяко поколение твърди, че живee по-добре от предходното...

"Първо и първо - учителят трябва да знае нещо повече от децата, които ще учи.

Второ и второ - когато ги той учи, или не учи, то трябва с очи да гледа долу на земята, а духът му да е издигнат горе на таванът, а сам той да не е в кожата си.

Третйо и третйо, понеже децата ги предава на учителят сам Христос, а не родителите им, то най-тежка служба на учителят е: да запази тяхната драгоценна и сладка невинност, дорде остареят, - което е най-главната цел на възпитанието, а сичко друго наоколо (пръчка, книги и др.) са колайлъци, сир. - шарлатанлъци.

Четвърто и четвърто най-после - учителят трябва да бъде: търпелив като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски просяк.".

Из "Калъп за учители", Христо Ботев 

10MB твърд диск от 60-те години на миналия век.

Драги ми Смехурко,

Седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е, зная, но аз си изпатих. Казано накратко, тупаха ме, братко.

Ти нали познаваш баба Цоцолана, дето бях ти писал, колко е припряна? Тя за хубостчица душата си дава. Два месеца става вечер не пропуща да не се намаже със едно мазило, дето подмладява. Баба Цоцолана от това мазило по-млада не стана. Ала то докара моето патило.

Една вечер късно баба Цоцолана уж беше заспала, а викна високо от своята стая: "Слушай, Патилане! Легнала съм вече. Дай ми от долапа малката кутийка с бялото мазило!"

Аз скочих и грабнах първата кутийка, що в долапа зърнах. Внесох я и питам:

- Свещ дали да паля?

- Хайде, вече лягай! Свещта пари струва. Баба ти си знае: и в тъмното може!

Аз бързо излязох и никак не знаех, че вместо кутийка с бялото мазило, бил съм и занесъл пак такваз кутийка с боя за обуща.

Легнах си спокойно. През стената слушах в съседната стая, как баба пъшка, пъшка, не заспива, с чудното мазило бръчките разтрива.

На сутринта рано, както всяка заран, бързоръка Дана кафе й занесе. Но още на прага, чу се страшен трясък. Тича вънка Дана, вика, та се къса: "Какво чудо стана! Кой дявол го стори? Баба Цоцолана станала мецана! Идете я вижте! Щом само я зърнах, подноса обърнах!"

Вик и олелия - махлата се смая. Котаракът скочи, кучето залая...

Но разбрах аз скоро мечката каква е. Тя ме сграбчи здраво, с чехъла заудря...

Съседи се сбраха, та ме отърваха.

Тъй, драги Смехурко, баба Цоцолана на мецана стана, ала и по мене здраво не остана. Но всичко минава. Всичко се забравя. На, сега ти пиша и смях ме задавя. Пращам ти картинки. Аз сам ги рисувах. Но щом ги разгледаш, скъсай ги веднага, че не дай си боже, баба да узнае, чехълът и страшен пак ще заиграе!...

Хайде, толкоз стига.

Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо

Патиланско Царство
Ран Босилек 

Един ден попитах моя японски колега, учителя Ямамота:
- Когато в Япония се празнува празникът на учителите, как го посрещате?
Изненадан от въпроса ми, той отговори:
- Нямаме учителски празник. Като чух отговора му, не знаех дали да му повярвам или не. През ума ми мина мисъл: „Защо страна, в която са развити икономиката, науката и технологиите, е толкова неуважителна към учителя, към неговия труд?“.

***
Веднъж, след работа, Ямамота ме покани да го посетя в дома му. Тъй като той живееше далеч от училище, взехме метрото. Във вечерния "час пик" вагоните на метрото бяха препълнени. След като се промъкнах някак, се изправих, здраво хванал перилата. Изведнъж дядото, който седеше до мен, ми отстъпи мястото. Не разбирайки такова уважително отношение от страна на възрастен човек, не можех да приема предложенията му, но той беше упорит, бях принуден да седна. След като излязох от метрото, помолих Ямамота да ми обясни какво е направил аксакалът. Ямамота се усмихна и посочи значката ми на учител,и каза:

- Този старец видя твоя знак на учител и в знак на уважение към статута ти отстъпи мястото си.

Тъй като за първи път отидох при учителя Ямамота, беше неудобно да отида с празни ръце и реших да купя подарък. Споделих мислите си с Ямамота, той ме подкрепи и каза, че има магазин за учители напред, където може да закупя стоки на намалени цени. Отново не сдържах емоциите си:

- Привилегии се предоставят само на учителите? Попитах.
Потвърждавайки думите ми, Ямамота каза:

- В Япония учителят е най-уважаваната професия, най-уважаваният човек. Японските предприемачи са много щастливи, когато учителите идват в техните магазини, смятат това за голяма чест за себе си.

***
По време на престоя си в Япония многократно видях как японците изключително уважават учителите. За тях има обособени места в метрото, за тях работят отделни магазини, учителите не се редят на опашки за билет за който и да е вид транспорт. Затова японските учители не се нуждаят от отделен празник, когато всеки ден от живота им е като празник.

Преразказвайки тази история, с цялото си сърце искам нашето общество да израсне до такова ниво, до такова отношение към учителя и учителите да са достойни за такова високо звание!“ Предайте това съобщение на всички ваши колеги. Нека гордостта ни бие в гърдите! Учителю пред името ти се покланям...

Можете да го прегледате по всяко време, когато поискате, но никога не можете да се отскубнете от него...

Ето как се сменят снимки по-бързо:
Тя:
- Здравей, научи ме как да сменям снимките! Омръзна ми да ги затварям и отварям следващата! Как по-бързо да става?
- А какви снимки гледаш?
- От концерта на Азис.
- На клавиатурата над стрелките има клавиш Delete. Натискаш и ще се появи следващата снимка.
- Благодаря!!!

Съобщение от телефонен секретар на училище:
Здравейте! Свързахте се с автоматичната отговаряща система на нашето училище. За да ви помогнем да се свържете с подходящия персонал, моля изслушайте всички варианти, преди да направите своя избор:
За да излъжете защо детето ви ще отсъства – Натиснете 1
За да дадете обяснение защо детето ви е без домашно – Натиснете 2
За да се оплачете от нашата работа – Натиснете 3
За да кълнете персонала – Натиснете 4
Да попитате защо не сте получили информация, която вече ви е била пратена с бюлетина и няколко писма – Натиснете 5
Ако искате да отгледаме детето ви – Натиснете 6
Ако искате да излезете навън и да докоснете, зашлевите или ударите някого – Натиснете 7
Да поискате смяна на учителя за трети път тази година – Натиснете 8
Да се оплачете за автобусния транспорт – Натиснете 9
Да се оплачeте за училищния обяд – Натиснете 0
Ако осъзнавате, че това е истинския свят и вашето дете трябва да е отговорно за своето поведение, работа в клас и домашна работа, че не е по вина на учителите безотговорността на детето ви: Затворете и приятен ден!
Ако искате това на друг език, преместете се в държава, която го говори.
И Запомнете - ОТГОВОРНОСТТА, КАКЪВ ЧОВЕК ЩЕ СТАНЕ ДЕТЕТО ВИ, Е ИЗЦЯЛО ВАША!

Подкатегории

IT Забавление

Знаете ли...