Дядо води внука си в училището, в което били преценили родителите, че е най-добрият учител, и щом влезли в двора на училището, ги наобиколили деца с викове.

- Какво смешно старче!- ухилило се едно дете.

- Клепоух макак!- провикнало се друго момче.

Дядото постоял, па хванал внука за ръката и го извел на улицата.

- Ура, няма да ходя на училище!- зарадвал се малкият.

- Ще ходиш, но не в това- казал дядото със свъсени вежди. И го оставил вкъщи, а сам тръгнал да търси най-добрият учител.

Посетили друго училище, после трето. Някои деца не му обръщали внимание, други му се подигравали. Дядото мълчаливо си тръгвал, докато стигнал в едно тясно и овехтяло училище, и уморен се облегнал на оградата. Зазвънял звънец, дечурлигата наизлезли в двора и няколко се доближили до стареца.

- Дядо, лошо ли Ви е? Да Ви донеса вода?

- Елате да поседнете на тази пейка.

- Ако искате, мога да ида и да извикам учителя?

Скоро дошъл млад учител и след като се поздравили, дядото му казал:

- Най-после намерих най-доброто училище за моя внук.

- Мисля, че грешите. Нашето училище е малко и тясно. Едва ли е най-доброто- отвърнал учителят.

Но дядото бил наясно, не се оставил да го разубедят и се договорили да го приемат.

Вечерта майката на малчугана запитала:

- Защо смяташ, че онзи е най-добрият учител?

- Защото по учениците им се разпознават учителите ...

Антон Илиев

С раждането си ние се качваме на влака на живота и срещаме родителите си, вярвайки, че те винаги ще пътуват заедно с нас. Но един ден те слизат от влака. Оставят ни да пътуваме сами.

От гара на гара във влака ще се качват и други хора, някои от тях ще бъдат важни – роднини, приятели, деца и дори любовта на живота ни.

Много от тях също ще слязат на някоя гара, а липсата им ще остави постоянно чувство за празнота.

Други първоначално остават незабелязани, но неусетно осъзнаваме, че са си запазили постоянно място във влака.

Купетата ще бъдат изпълнени с радост, тъга, въображение, очаквания, срещи, раздели и сбогувания.

Но най-големият успех на пътуването се крие в отношенията с останалите пътници, затова винаги трябва да се стараем да бъдем добри с тях.

Мистерията за всеки от нас е: Никой не знае на коя гара ще трябва да слезе. Затова трябва да живеем по възможно най-пълноценния начин – да обичаме, да прощаваме, да дадем най-доброто, на което сме способни.

Важно е да напълним живота си със смисъл, защото, когато нашата гара се зададе на хоризонта и е време мястото ни да остане празно, след нас трябва да останат красиви спомени в съзнанието на пътниците, които ще продължат да пътуват с влака на живота.

Желая Ви радостно пътуване.

Имайте успехи, раздавайте щедро любов!

Много благодаря на всички вас - пътниците във влака на живота ми !

Tака се инсталира FIREFOX на WINDOWS

Вадя селфи стик, а баба ми вика:
- Хубаво мини и по кьошетата горе...!

Младеж се обажда по телефона у дома...
Вдигнала баба му:
- Бабо, я виж работи ли рутера?
- Че работи ли, знам ли чедо...
- Коя лампа свети?
- В банята. Да я изгася ли?

- Бабо, да ти отворя ли фейсбук профил?

- Не отваряй нищо, че влизат мухи...

... Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре.

Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не му вярвайте.

Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте! С това той е спечелил любовта ви.

И понеже сам той не печели кой знае колко, на вашата симпатия ще се радва от сърце.

И още нещо: учителят не е магьосник, а градинар. Той може и ще се грижи за вашия растеж.

Но да растете, ще трябва вие самите!...

 

Ерих Кестнер

Затова... „Моят компютър“ вече се нарича „Този компютър“ 

За да отворите „Този компютър“ в Windows 10, отворете файловия мениджър от лентата на задачите и изберете „Този компютър“ в левия прозорец.

Момчетата не ги интересува колко цветове има... 

За програмистите е различно...