ЗА СЛАВАТА НА БУКВИТЕ
Ангеларий, Горазд, Наум, Сава, Климент Охридски, Кирил и Методий, цар Борис.

художник Васил Горанов

В планината.

Овчар си пасе стадото. Изведнъж от небето се спуска вертолет. От него изскача млад мъж с безукоризнен костюм и вратовръзка.
- Вие сте овчар, нали?
Мълчание.

- Вие пасете стадото си неправилно. Сега ще ви покажа!
Вади лаптоп и се свързва към спътник.

- Виждате ли? Ето картина и на нея ясно се вижда, че зад този склон тревата е много по-зелена и сочна. Съгласен ли сте? Виждам, че сте съгласен. Трябва да прехвърлите стадото си до там. Вие искате да Ви изберем маршрут за прехвърлянето? Моля! Има три маршрута. По този маршрут, веднага ви отговарям, не трябва да вървите, защото там има вълци. Ето тук, виждате ли? От другите два, този е по-краткият и трябва да изберете него. Като хонорар вземам една овца.

Тръгва към вертолета и изведнъж чува гласа на овчаря:
- Ти навярно отдавна работиш като консултант?
- Да, как разбрахте?

- Първо:
- Идваш, без някой да те е викал.
Второ:
- Сам си задаваш въпроси и сам си отговаряш.
Трето:
- Остави кучето на мястото му!

Живял някога много жесток крал, който отглеждал десет полудиви кучета, на които хвърлял всеки провинил се човек в кралството му.

Един ден, най-верния му слуга, който 30 години му служил вярно, нещо не се понравил на краля и той му казал:

- Утре те хвърлям на кучетата.

Слугата го помолил да отложи решението си и да му позволи десет дни да живее при кучетата и да се грижи за тях.

Краля го изгледал навъсено:

- Добре, но това няма да отмени заповедта ми.

Слугата се преместил при кучетата като отпратил пазача да си почива, а той изцяло поел грижата за тях.

Така десет дни той, освен че ги хранил, започнал да ги къпе, да ги реши, да ги милва...посветил им времето си и не се отделял от тях.

Десетте дни минали и кралят наредил да вържат слугата, и да го хвърлят на кучетата.

Щом се озовал при тях, кучетата го наобиколили и започнали нежно да го близват, да махат с опашка и да му се радват. Колкото и да се опитвали кралят и пазачът на кучетата да ги насъскват срещу слугата, те продължавали да му се радват.

Ядосан от гледката краля се обърнал към слугата си:

- Какво направи на кучетата, та от зли станаха милостиви?

- Служих им вярно само десет дни и те го оцениха, на теб служих вярно 30 години, но ти не го оцени!

Това е един от многото примери за признателност, обич и вярност на кучето към човека.

"Ако дадеш веднъж филия хляб на куче и сто пъти не му дадеш, ще те запомни, че си го нахранил.

Ако помогнеш сто пъти на човек, а един път откажеш ще те забрави." 

Учителко, целувам ти ръка

Случайна среща. Във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала;
затичах се, извиках и я спрях.

Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас.

Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги.
Учителко любима, добър ден!

Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това,
а все си мисля, кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка!

Прости ми, прости ми
прегрешенията и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи.
Учителко любима, добър ден!

Случайна среща. Във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала;
затичах се, извиках и я спрях.

Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това,
а все си мисля, кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка!

Прости ми, прости ми
прегрешенията и болките от другите и мен –
ти хора ни направи.
Учителко любима, добър ден!

Димитър Ценов

Бях прекарал около час в банката с баща ми, тъй като той трябваше да прехвърли пари. Не можех да устоя и попитах...

„Татко, защо да не ти активираме интернет банкиране?“

„Защо да правя това?“ – попита той.

„Ами тогава няма да се налага да прекарваш един час тук за такива неща като прехвърляне на пари. Може дори да пазаруваш онлайн. Всичко ще е толкова лесно!“

Бях толкова вдъхновен за въвеждането му в света на интернет банкирането.

Той попита: „Ако направя това, няма да се налага да излизам от къщи?“

„Да, да!“ – отвърнах. Казах му как дори хранителните стоки може да се доставят на прага и че „Амазон“ доставя всичко!

Неговият отговор ме остави безмълвен.

Той каза: „Откакто влязох в банката днес, срещнах четирима приятели, поговорих си с един от персонала, който вече ме познава много добре. Знаеш, че аз съм сам...това е компанията, от която имам нужда. Харесва ми да се приготвям, за да изляза и да дойда в банката. Имам достатъчно време. Физическото докосване е това, за което копнея.

Преди две години, когато се разболях, собственикът на магазина, от който си купувам плодове, дойде да ме види, седна до леглото ми и заплака.

Когато майка ти падна по време на сутрешната си разходка, продавачът от местния „Плод и зеленчук“ я видял и незабавно запалил колата си, за да я върне у дома, тъй като знае къде живеем. Ще имам ли това човешко „докосване“, ако всичко стане онлайн? Защо ще искам всичко да ми се доставя на прага и да ме принуждават да взаимодействам единствено с компютъра си? Харесва ми да познавам човека, с когото си имам работа, а не просто с някакъв „продавач“. Това създава връзки и взаимоотношения. „Амазон“ доставя ли и това?“

Технологията не е живот.
Прекарвайте време с хора… а не с устройства.

Автор: Неизвестен

Програмист остави на гардероб якето си, дадоха му номер 404.

Той влезе в оперната зала, но през цялото време се притесняваше, че на излизане гардеробиерката ще каже "Якето не е намерено".

Утрото на един хакер

Стана, изми се,

провери си мейла,

провери мейлите и на доста други потребители.

Психотерапевт Таня Кидакова

Ние сме учениците, които нямат възможността да прекарат последните си учебни дни в класните стаи!

За нас спирането на часовете не е празник.

Това е време, в което няма да можем да прекараме последните учебни дни преди завършването с учителите и съучениците си.

Ние сме ядосани и тъжни, неспокойни, с онзи камък от недоволство, забит в гърдите ни, защото знаем, че може да не минем през коридора на училището за последен път с учителя под символичен цветен мост, че няма да можем да седнем на чина повече, че няма да можем да се посмеем на взаимните си шеги в час...

Тъжни сме, защото знаем, че денят на завършването, който сме чакали толкова дълго, може да бъде отменен или в най-добрия случай отложен.

Не знаем какви ще са изпитите ни, за които някои от нас се подготвят от години.

В този труден момент нашите учители отново са до нас. Те правят всичко по силите си, за да завършим успешно.

Създаде се едно напрежение, което потиска.

Доста от нас са крехки, за да преминат през тези времена сами, именно затова сега трябва да сме единни.

Нека се прегърнем виртуално и всичко ще е наред!

И да не забравяме, че въпреки всичко, здравето е най-важно!

 

Цветелина Маджарова