Имената на дванадесетте месеци от годната, които използваме днес в България са от латински произход.

В миналото нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние днес сме забравили, а те звучат толкова красиво. Ето как са ги наричали: 

1. Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег) - така старите българи наричат месец януари.

"Месецът на горящия дънер" - това е значението на старобългарски.

2. Малък Сечко (Сечко, Съчен) - така старите българи наричат месец февруари.

"Месецът на страшния лед" - това е значението на старобългарски.

3. Сухи (Сух) - така старите българи наричат месец март.

"Сухият месец" - това е значението на старобългарски.

4. Брезов (Брязок) - така старите българи наричат месец април.

"Многоцветният месец" - това е значението на старобългарски.

5. Тревен (Тръвен, Цветен) - така старите българи наричат месец май.

"Тревистият месец" - това е значението на старобългарски.

6. Червеник (Изок) - така старите българи наричат месец юни.

"Червеният месец" - това е значението на старобългарски.

7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) - така старите българи наричат месец юли.

"Месецът на жътвата" - това е значението на старобългарски.

8. Зарев (Орач) - така старите българи наричат месец август.

"Месецът на оранта" - това е значението на старобългарски.

9. Руен (Руй) - така старите българи наричат месец септември.

"Изобилният (плодородният) месец" - това е значението на старобългарски.

10. Листопад - така старите българи наричат месец октомври.

"Месецът на падащите листа" - това е значението на старобългарски.

11. Груден - така старите българи наричат месец ноември.

"Месецът на грудките" - това е значението на старобългарски.

12. Студен - така старите българи наричат месец декември.

"Студеният месец" - това е значението на старобългарски."

 

Откъде започва традицията да се изпращат коледни картички и кога за първи път се случва това?

През 1843 г. британският художник Джон Хорсли създава първообраза на днешната коледна картичка. Той изпълнява молбата на приятеля си Хенри Коул, първия директор на Лондонския музей "Виктория и Албърт".

Държавният служител бил твърде зает с работата си и нямал много време да напише своите пожелания до роднини, колеги и приятели както правил преди. Затова му хрумнало да изработи една рисунка с едно пожелание, което да изпрати на различни хора.

Първата картичка представлява триптих, като на страничните сцени са изобразени „библейски” дела - обличане на бедните и хранене на гладните. Централната сцена изобразява празничното веселие на семейството на г-н Коул.

Пожеланието на картичката гласяло „Весела Коледа и Щастлива Нова Година”.

5G мрежите, радиационният риск и новите разкрития за опасностите от вълните

Документален филм

- TYPEWRITER е най-дългата дума, която можете да напишете на английски, използвайки единствено горния ред от букви на клавиатурата.

- Ако носите слушалки в рамките на един час, ще увеличите развитието на бактерии в ушите си с над 700 пъти.

- Близо 40 процента от хората на планетата никога не са провеждали телефонен разговор.

- Айфеловата кула в Париж тежи повече от 1000 слона.

- На всеки 4 секунди някъде по света компютър бива инфектиран от вирус.