Вход "В час с доктор инж. Христо Терзиев"
Моля, идентифицирайте се първо
- Вие сте тук:
-
Начало
- Вход
Изберете език
Междучасие
Кафе
Едно момче престанало ...
Едно момче престанало да посещава своето училище. Не отишло там седмица, две ...
Льова нямал телефон и съучениците му, по съвет на тяхната класна преподавателка, решили да го посетят у дома. Майката на Льова отворила вратата. Лицето ѝ било много натъжено. Децата поздравили и попитали направо:
- Защо Льова не идва на училище? Майката едвам изговорила:
- Той повече няма да учи с вас, направиха му операция - неуспешна. Льова ослепя и не може да се придвижва сам.
Децата помълчали, помислили, погледнали се едно друго и едно от тях предложило:
- Ние ще го водим на училище - всеки ден ще се редуваме.
- И обратно - до вкъщи ще го изпращаме.
- И уроците можем да му помогаме да си подготви - добавяли един през друг съучениците на Льова.
Очите на майката се напълнили със сълзи. Тя поканила децата в стаята.
Опипвайки внимателно пътя пред себе си, към тях бавно пристъпил Льова - с превръзка на очите.
Всички притихнали. Едва сега, учениците разбрали какво нещастие се е случило с техния другар.
Льова, с голямо усилие, казал: "Привет!". От всички страни децата се надпреварвали да споделят:
- Утре аз ще те заведа на училище!
- А аз ще ти кажа какво учихме по алгебра!
- Аз пък по история ...
Льова не знаел кого по-напред да слуша и само развълнувано кимал с глава.
По лицето на майка му се стичали сълзи.
След като си тръгнали, децата направили план - кой ще води Льова на училище, как ще му помагат за пропуснатите уроци и новите домашни, кога ще излизат на разходка с него.
В училище, момчето което стояло до Льова, тихичко му казвало какво пишел учителят в час.
А как само онемявал целият клас, когато Льова отговарял на зададените въпроси! Колко много се радвали всички на неговите високи оценки - дори повече, отколкото на своите!
Льова се учил се прекрасно. Целият негов клас започнал да става все по-добър в учението.
За да могат да обяснят понятно уроците на Льова, самите деца трябвало да знаят отлично целият материал. И децата се стараели много. През зимата те водели Льова на пързалката. Момчето много обичало класическа музика и съучениците му го водили на симфолични концерти.
Льова завършил училище със златен медал.
После го приели в университет. И там отново намерил приятели, които се превърнали в "негови очи".
След като се дипломирал, Льова продължил да учи и станал един от най-видните математици на ХХ век - академик Лев Семенович Понтрягин.
А историята е за децата, вярата и очите на доброто. Нека го виждаме!
Борис Ганаго, "Прозрение" от книгата "Детям о вере"
Софтуерните разработчици
