- Вие сте тук:
-
Начало
-
Обратна връзка
- Анкета с ученици
Изберете език
Постижения
10 ученика на инж. Христо Терзиев се включиха в Турнир Обрешков II група
Разградската Математическа гимназия винаги е имала политика за откриване на талантливи ученици и развиване на дарбите им. Турнирът “Обрешков” е една от възможностите за това.
Състезанието по Информационни технологии се проведе в две части:
Първа част включваше Тест с 20 въпроса с време за работа 30 мин. Втора част - Създаване на интегриран документ с време за работа 90 мин.
10 ученика на инж. Христо Терзиев се включиха в Турнир Обрешков II група:
- Берк Сейхан Бехчет - 8а
- Ирена Светлинова Станчева - 8а
- Мирослав Петров Иванов - 8а
- Станко Динев Мечков – 8а
- Явор Латинов Младенов - 8а
- Николета Ивайлова Тодорова - 8а
- Данаила Дианова Владимирова - 8а
- Станислава Мирославова Георгиева - 8б
- Никола Димитров Вълчев - 8б
- Мартина Пламенова Пеева - 8б
Турнир Обрешков се провежда ежегодно през месец февруари в сградата на ППМГ „Акад. Н. Обрешков”. Продължителността е два астрономически часа. Участието и класирането е индивидуално. Наградите и грамотите връчва директорът на тържествения концерт по повод патронния празник на гимназията – 6 март от 14.00 часа в стария театър.
Междучасие
Еволюцията на трите маймуни
Най-важното
Живял някога един цар. Всичко си имал – голямо и богато царство, пълна хазна, предани съветници, красива жена и прекрасни деца. Той често размишлявал върху живота и света и години наред се измъчвал от три въпроса:
Кой е най-важният момент?
Кой е най-важният човек?
Коя е най-важната работа?
„Ако знам отговорите на тези три въпроса, мога да покоря целия свят! В тези отговори е скрита цялата мъдрост на света.“ – мислел си царят.
На кого ли не задал своите въпроси. Допитал се до най-известните мъдреци и учени, беседвал с най-просветените хора в царството, но никой не могъл да му даде отговор на тях.
Един ден царят дочул за някакъв мъдър отшелник, който живее в отдалечена планинска колиба. Решил да отиде лично при него и да му зададе своите три въпроса.
Отправил се на път и след няколко седмици успял да го намери. Когато пристигнал, той видял една порутена колиба с малка градина отпред, в която се трудел самият стопанин. Той бил грохнал старец, който едва стоял на краката си, но не спирал да работи.
Царят скочил от коня си, поклонил се на стареца и казал:
– Извървях дълъг път, за да дойда при теб, защото ти си последната ми надежда. Чух за твоята мъдрост и искам да те помоля да ми помогнеш да намеря отговор на три въпроса, които ме измъчват от години: Кой е най-важният момент? Кой е най-важният човек? Коя е най-важната работа?
Старецът го изслушал, но нищо не отговорил и продължил мълчаливо да копае в градината си.
– Виждам, че си уморен. Нека ти помогна – предложил царят, след като видял, че стопанинът му не е много разговорлив.
Взел мотиката и започнал да прекопава градинските лехи. Не минало много време и от гората изведнъж излязъл някакъв човек. Той бил в ужасно състояние. Дрехите му били изпокъсани, лицето му било в рани, а от единия му крак течала кръв. Царят веднага се притекъл на помощ на нещастника, донесъл му вода, превързал раните му и заедно с отшелника го въвели в колибата и го сложили да легне.
На сутринта царят станал и заварил стареца вече да работи в градината си.
– Старче, не искам да ти досаждам – учтиво започнал царят, – но отново те моля, ако можеш да ми отговориш на моите въпроси.
– Нима ти вече не си отговори на тях? – отвърнал старецът.
– Как така? – учудил се царят.
– Когато ти пристигна тук, най-напред видя, че аз съм изнемощял и уморен и предложи да ми помогнеш. Ако вместо да ми помогнеш, беше продължил пътя си, най-вероятно щеше да се натъкнеш на същите разбойници, които са ограбили и ранили онзи пътник, който излезе от гората. Така че най-важният момент за теб беше времето, когато ти копаеше в моята градина. Най-важният човек в това време бях аз. А най-важното нещо – твоята помощ към мен. А когато се появи раненият пътник, в този момент най-важният човек беше той, а най-важната ти работа – да му спасиш живота.
Царят слушал стареца и постепенно започнал да осмисля думите му. Отшелникът продължил:
– Запомни това за цял живот. Най-важният момент е днес. Най-важният човек е този, който е до теб в този момент. А най-важната работа е да правиш добро на тези, които са до теб. Затова живее човек на този свят. Това е смисълът на целия живот.
Като казал това, старецът продължил работата си над своите лехи, а царят се сбогувал с него и потеглил към дома.
Той никога не забравил срещата и думите на стареца. През целия си живот следвал тази мъдрост. И дълги години по света се носела славата му на най-добрия и справедлив владетел.
,, Винаги има надежда''
Един баща казал на сина си
Един баща казал на сина си:
„Това е часовник, който дядо ти ми даде и е на повече от 100 години, но преди да ти го дам, иди в магазина за часовници и кажи, че искаш да го продадеш, за да видим колко струва“.
Синът отишъл и след като се върнал, казал: „Струва 5 долара, защото е стар!“.
Баша му рекъл: „Иди и в кафенето, питай и там!“
Синът отишъл...
„И там ми казаха, че може да платят 5 долара за часовника!“
Тогава бащата рекъл: „Отиди в музея и им покажи този часовник!“.
Отишъл сина пак и след като се върнал казал на баща си: „Те ми предложиха един милион долара за този часовник!“
Тогава бащата рекъл: „Исках да ти покажа, че трябва да отидеш на правилното място за да получиш правилната оценка. Много хора стоят на грешното място и се ядосват, че не ги ценят. Който знае стойността ти ще те оценява! Не стой на място, на което не те ценят и те оценяват по-евтино отколкото в действителност струваш!“.
Знайте своята стойност!