Финалът на новото предизвикателство в чест на STEM Discovery Week – “Математиката в света около мен” като част от “Седмицата на откривателството 2018” на Института по математика и информатика при БАН донесе спецални награди и грамота на:
Милко Ивайлов Мизурски от ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ - гр. Разград, 11 клас с научен ръководител инж. Христо Терзиев.
Останалите наградени ученици от ППМГ – Разград с научен ръководител инж. Христо Терзиев
ИМИ е национална контактна точка за България на проекта SCIENTIX, в рамките на който се организират разнообразни образователни инициативи, които имат за цел да популяризират изучаването на природни науки.
На престижно изложение за нови технологии се събира огромна тълпа - представят нови процесори, най-съвременни, но основно - с необичайно малки размери - 1 кв.см и надолу.
Представител на водеща американска фирма оживено ръкомаха:
- Нашият процесор е 64 квадратни милиметра, с тактова честота 3 Ghz, 1Mb l3 кеш, вградена графична карта.
Японците от своя страна не си поплюват:
- А нашата разработка - 36 кв. мм, 8 ядра на един кристал, почти не се нагрява, тактова честота 5,2 Ghz...
В този момент сред тълпата се появява руснак.
- А нашият процесор бие вашите и по бързодействие, и по размер, и по... Абе, по всичко!
Показва процесора - 2 на 2 милиметра, твърди, че е 10 Ghz - проверяват го - толкова е. Всички са удивени до степен на ужас: ама как така?
Един любопитен японец моли да го разгледа през микроскоп. Поглежда и... пада мъртъв.
Втори японец, по-як, гледал, гледал, и него го отнесли.
В този момент на преден план излиза млад американски учен, издръжлив и със здрави нерви. Поглежда и... Виждали ли сте истински ужас? Не да ти настръхнат косите - на плешив човек за миг да му поникне коса, да настръхне и да побелее за секунди. Именно това и станало с американеца... Тялото му започнало да се гърчи в конвулсии, спазъм стегнал гърлото му и с последни сили той изревал:
- ЛАМПОВ Е!
Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, който ни съпътстват, докато сме живи, които не бива да загърбваме.
Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.
Не бива да забравяме, че животът не е само красота и осеян с цветя и рози. Пътят до всичко това е изпълнен с трудности; камъни, тръни, дълбоки ями и какво ли още не...
Но не е само това.
Човек се учи още от утробата на майката, като бебе, и така - до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празнотите, дори никога не ще ги допълни.
Ненапразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.”
Самият той, заедно с Платон, полага основите на философията.
Сократ се стреми да подтикне хората да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима ''аз знам, че нищо не знам'' е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек, общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като "Добро", "Справедливост" и "Достойнство".
В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично, и колкото повече научаваме, разбираме, че предстои още много какво да научи.
Трудно е да се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара да прекарваме стотици часове в мислене и разрешаване на различни проблеми от всякакво естество. И когато даден проблем се разплете и стигне до финал, се появява следващият, който чака да бъде разрешен.
Бих определил човек като празна кофа, в която има малки, средни и големи камъни, но все още има празно място, което трябва да се допълва.
За да се случат или не, нещата винаги имат своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.
Случват се и неща, които не очакваме, дори не желаем; например – болести, нараняване, влюбване, влюбване, загуби и т.н., неща, които тестват душата.
В живота срещаме различни хора. Всеки има своя начин на поведение, загуби и т.н., неща, които тестват нашето вътрешно „Аз” и ни изграждат, и оформят като личности. На зависи от самите нас.... дали ще се поучим от грешките, което от съществено значение.
Съществуват и други конкретни моменти и неща, които също тестват и определят нашето поведение, психиката и отклика към съответния събеседник, но не и да се поддаваме на антагонистично поведение спрямо другия. Въпреки това съществува антагонизъм във всичките му проявления.
Дългият и труден път на тестване на личния живот – със всичките му етажи, подробности и аспекти, моделират и същевременно оформят характера на отделната личност.
Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните, трънливи и жестоки неща, които ни заобикалят.
© Николай Пеняшки – Плашков
