Лектор в обучението по програмиране на Scrath за деца като част от инициативата Европейска седмица на програмирането EU Code Week бе инж. Христо Терзиев, публикува вестник „Екип 7“.
Грамота на Мартина за достойно представяне на Националната олимпиадата по Техническо чертане връчи началника на РУО-Разград Ангел Петков.
Отличието бе по повод 24 май – Ден на славянската писменост и българската просвета и култура ученици.
Мартина учи в Математическата гимназия в Разград и бе допусната на Национално ниво на олимпиадата по Техническо чертане след като получи отлични оценки на Областния кръг и Общински кръг на надпреварата.
В 1-ва състезателна група на ХХХV Национална олимпиадата по техническо чертане, организирана от МОН Мартина Пеева е в Топ 40 на страната по Техническо чертане.
Неин ръководител е инж. Христо Терзиев, преподавател по Техническо чертане.
"Бях в София и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:
— Много ви благодаря. Карахте прекрасно.
За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:
— Ти да не си бъзикаш, а?
— Не, човече, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.
— Аха — каза шофьорът и потегли.
— Какво ти става? — попитах аз.
— Опитвам се да върна доброто отношение в София —каза приятелят ми. — Това е единственото нещо, което да накара всички да се замислят.
— Как с един човек ще се оправят всички?
— Не става дума само за един. Таксиджията сега се накефи. Днес той ще има двадесетина пътника. Той ще се държи добре с тях, защото подсъзнателно помни, че някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му ще са по-любезни с колегите или служителите си, с други продавачи, че дори със собствените си семейства. За ден добрината може да достигне и до 1 000 души. Това си е супер, нали?
— Само, че ти си зависим от таксиметровия шофьор —той трябва да предаде добрината на другите.
— Виж, — каза приятелят ми, —системата не е защитена срещу глупаци. Така, че днес е нужно да съм добър с поне десет човека. Ако от десет, поне трима станат усмихнати и добри, тогава все едно се предава доброто на три хиляди. Ден след ден, капка по капка – вир става…
— На думи звучи добре — съгласих се аз, — но не съм убеден, че на практика действа.
— Ако не стане – какво си загубил? Аз се чувствам прекрасно, казвайки на човека, че шофира добре. Неговият бакшиш бяха добрите думи. Ако днес не е станало - утре пак се пробва и все един ще се окаже щастлив и усмихнат.
— Ти не си добре.
— Направено е изследване и се оказва, че онова, което липсва на всички е отношението - никой не казва на никого каква чудесна работа върши. Никой не е благодарен на никого. Стигаме дотам, че не сме благодарни и затова, че съществуваме…
— Но те не работят добре. И не съществуват – вегетират.
— Все е нужно да се почне от някъде – защо да не е от мен? Защо да не чуят добра дума?
Минахме покрай един строеж и видяхме няколко работници, които хапваха на крак. Приятелят ми спря.
— Готина сграда. Трудно ли се строи.
Работниците го погледнаха подозрително.
— Кога ще я завършите?
— По план - през юни — изръмжа единият.
— Вероятно сте горди, че правите такива неща?
И без да дочакаме отговор, продължихме нататък. Тогава подхвърлих:
— Странен екземпляр си.
— Защо? Когато строителите смелят думите ми, ще им стане приятно. И все някой ще има полза от тяхното щастие.
— Една птичка пролет не прави. Не можеш да вършиш това сам. Сам срещу всички.
— Ако съм доволен от това, какво ти пука. Не е лесно да накараш хората да станат добри, но ако се включат и други, ще стане по-лесно...
— Що направи път на тази жена — гледай я каква дрипла е….
— Може, Но ако е учителка, днес класът й ще е доволен и за децата денят ще е прекрасен…
Замислих се. Дали пък тоя лудия не е нормален? Докато разсъждавах, несъзнателно се усмихнах и помахах на малко детенце, което ме наблюдаваш с любопитство… Денят изведнъж стана различен…"
