
На прага сме на втора изолация, трябва спокойно да се подготвим за затварянето. Има хора, които наистина полудяват, когато са под каратина.
Точно затова си говорихме преди малко с микровълновата и тостера, докато пиехме кафе - и тримата сме на това мнение, както и кафемашината, тя ми е най-добрия приятел.
Вече не споделям нищо с пералнята, защото всичко го върти и превърта по няколко пъти.
И на хладилника вече нищо не му казвам, чувствам го някак си много студен и умислен.
Съдомиялната и тя е е една - на всяка манджа да е мерудия.
Малко се отдръпнах и от сушилнята и абсорбатора. Всичко раздухват.
Ааа, забравих да кажа, че спрях да се опитвам да си поговоря с ютията, защото тя се разгорещява от няма нищо.
А кантара го сложих с лице към стената. Ще стои така, докато не ми се извини.
На престижно изложение за нови технологии се събира огромна тълпа - представят нови процесори, най-съвременни, но основно - с необичайно малки размери - 1 кв.см и надолу.
Представител на водеща американска фирма оживено ръкомаха:
- Нашият процесор е 64 квадратни милиметра, с тактова честота 3 Ghz, 1Mb l3 кеш, вградена графична карта.
Японците от своя страна не си поплюват:
- А нашата разработка - 36 кв. мм, 8 ядра на един кристал, почти не се нагрява, тактова честота 5,2 Ghz...
В този момент сред тълпата се появява руснак.
- А нашият процесор бие вашите и по бързодействие, и по размер, и по... Абе, по всичко!
Показва процесора - 2 на 2 милиметра, твърди, че е 10 Ghz - проверяват го - толкова е. Всички са удивени до степен на ужас: ама как така?
Един любопитен японец моли да го разгледа през микроскоп. Поглежда и... пада мъртъв.
Втори японец, по-як, гледал, гледал, и него го отнесли.
В този момент на преден план излиза млад американски учен, издръжлив и със здрави нерви. Поглежда и... Виждали ли сте истински ужас? Не да ти настръхнат косите - на плешив човек за миг да му поникне коса, да настръхне и да побелее за секунди. Именно това и станало с американеца... Тялото му започнало да се гърчи в конвулсии, спазъм стегнал гърлото му и с последни сили той изревал:
- ЛАМПОВ Е!
Ти си на 3г.8м., знаеш какво е уатсап, фейсбук, знаеш как да отключиш айфона ми, да пуснеш плейстейшъна, знаеш паролата на лаптопа, знаеш си трите имена, адресът, научил си азбуката, можеш да си поръчаш сок без лед, закуска, знаеш как да пуснеш климатика, сменяш батериите на всичките си играчки, палиш колата на баща си...
Ех, Сине,
А виждал ли си телефон с шайба?
Дупчил ли си билетче в градския транспорт?
Купувал ли си дъвка "турбо" за 10 стотинки ? Чакал ли си на опашка за кило банани?
Виждали ли си шоколад "Кума Лиса"?
Правил ли си колекция от картинки с коли?
Събирал ли си камъни на двора?
Ходил ли си у комшиите да те черпят с филийка домашна лютеница?
Растеш заобиколен от машини, технологии и реални хора в нереален свят.... дори вода от чешмата не си пил!
Растеш в нов свят, модерни дрехи, маратонки с камери, гривни с джипиес за да не се затриеш, а всъщност не можеш да играеш сам на улицата, защото няма къде.
Познаваш всички детски кътчета по име, знаеш от кои магазини Дядо Коледа купува подаръци, а не знаеш какво е да се радваш на някоя руска ходеща кукла.
Сега за да се видиш с приятели, ме молиш да звънна на родителите им, а ние крещяхме до откат по вратите.
Ходехме с обелени колена, обикаляхме цял квартал с колелета, без страх, че някоя кола ще ни отнесе.
Хубав е твоя свят Сине, а нашият беше прекрасен !