12 ученици от ППМГ ще участват в националния кръг на олимпиади и състезания – е заглавие от вестник „Екип7“.
Възпитаник на инж. Христо Терзиев ще представя Разград на Националната олимпиада по Техническо чертане. Това е Николай Миленов Николаев от 8 б клас, паралелка „Информатика, математика и английски език“.
5 ученици на инж. Христо Терзиев с възможност да представят своите проекти на Националната Олимпиада по Информационни технологии
2 проекта са с максимума точки 100, а трети с 96 точки.
Отлични резултати на Олимпиада по Информационни технологии отново пoказаха млади таланти от ППМГ „Академик Никола Обрешков“ – Разград.
5 ученици на инж. Христо Терзиев продължават на Националното ниво на Олимпиадата по технологии. Те са разработили 3 проекта в две направления – уеб сайт и мултимедия.
2 проекта, от тях са оценени с максимума точки 100, а трети с 96 точки. БРАВО!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ за вложените усилия и таланта на Джансу, Дилек, Фани, Мартин и Онур!
Учениците, които са предложени за Националната Олимпиада по информационни технологии и техните проекти са:
на Онур Бюлент Шеит, 8в. клас
на Джансу Орхан Тюркоглу, 8в. клас
и Дилек Мехмед Реджеб, 8в. клас
на Мартин Тихомиров Тотев, 8б. клас
и Фатменур Бейтиева Ердинчева, 8б. клас
Да им пожелаем УСПЕХ и на НАЦИОНАЛНО НИВО!
Служител в офис:
"РС-то ми отказва да се стартира - решавам да викна онзи шаман системния администратор. Идва той и започва да вдигна ръце към небето, да шепне някакви заклинания... Завъртя ми стола поне 15 пъти, силно ритна компютъра, наведе се нещо под бюрото ми, пак промълви неясни шаманистки слова и изведнъж - РС-то се включи!"
От гледната точка на администратора:
"Отивам да се справям с поредния малоумен проблем. Онзи идиот се беше въртял на стола и намотал около него захранващия кабел на компютъра. Псувах го поне няколко минути, но по-тихо, за да не ме чува. Разплетох кабела, ритнах машината да стои по-далече от бюрото, включих го и си тръгнах да се занимавам със следващия идиот."
Веднъж един секретар излизал от университета, където работел.
Отново имал много тежък ден с купища документи, които да прегледа.
В този момент погледнал към красивата и голяма богаташка къща пред университета и си помислил колко хубаво би било да е неин собственик. Ядосал се на себе си, че не е богаташ, който винаги да разполага с много пари и да живее луксозно.
Потопен в своите мисли, продължил да върви по широк булевард и по невнимание си изтървал документите пред строеж.
Един от работниците там му ги подал, но в този момент си казал наум:
- Ех, защо не учих, когато бях млад, както майка ми искаше. Сега щях да съм добре облечен като този чиновник, а не да стоя по цял ден по строежи в изцапани дрехи и да върша тежка физическа работа. Въпреки недоволството си човекът се върнал на работа и си отворил една бира под жаркото слънце.
В този момент собственикът на богаташката къща гледал минаващите по булеварда хора. Погледът му се спрял върху секретаря, който се разхождал в хубавото време и върху майстора, който си пиел бирата на припек. Тогава богаташът си казал:
- Ех, защо ми трябваше да се захващам със собствен бизнес. Нямам никакво време за себе си. Сега трябва да стоя затворен вкъщи и все да мисля за сделките си. Какви късметлии са хората, които могат да излязат навън, да се разходят с приятели и да се порадват на хубавото време.
Притчата за недоволните хора ни учи, че не бива да се сравняваме с другите, защото не знаем те каква цена плащат за това, което имат. Нека бъдем себе си и живеем тук и сега. Нека оценяваме нещата, с които разполагаме и сме благодарни за тях. Нека не ламтим за чуждото, защото не знаем дали изобщо ще можем да платим цената му.
