На прага сме на втора изолация, трябва спокойно да се подготвим за затварянето. Има хора, които наистина полудяват, когато са под каратина.
Точно затова си говорихме преди малко с микровълновата и тостера, докато пиехме кафе - и тримата сме на това мнение, както и кафемашината, тя ми е най-добрия приятел.
Вече не споделям нищо с пералнята, защото всичко го върти и превърта по няколко пъти.
И на хладилника вече нищо не му казвам, чувствам го някак си много студен и умислен.
Съдомиялната и тя е е една - на всяка манджа да е мерудия.
Малко се отдръпнах и от сушилнята и абсорбатора. Всичко раздухват.
Ааа, забравих да кажа, че спрях да се опитвам да си поговоря с ютията, защото тя се разгорещява от няма нищо.
А кантара го сложих с лице към стената. Ще стои така, докато не ми се извини.
