Всяка година родителите на Мартин го водеха с влак до селото при баба му да прекара летните ваканции и го връщаха със същия влак в края на лятото.
Един ден момчето казало на родителите си:
„Вече съм голям. Мога ли просто да отида сам при баба ми? "
След кратка дискусия, родителите приеха.
Те стояха в очакване на влака да тръгне, сбогуваха се със сина си и му даваха някои последни съвети през прозореца, а Мартин повтаряше:
"Знам!
Казвали сте ми повече от хиляда пъти. "
Влакът беше на път да тръгне и баща му прошепна в ухото му:
"Сине мой, ако се чувстваш зле или несигурен, това е за теб!".
И той сложи нещо в джоба му.
Сега Мартин е сам, седнал във влака, както искаше без родителите му за първи път.
Възхищаваше се на пейзажа от прозореца, около него непознати се бутаха и вдигаха много шум, на всяка спирка те влизаха и излизаха от вагона.
Кондукторът на влака направи някои коментари за факта, че детето е само. Друг го гледаше с тъжни очи. Мартин се чувстваше зле със всяка минута, която минаваше.
И сега той се страхува.
Наведе глава и се разплака. Чувстваше се уплашен и сам.
После си спомни как баща му сложи нещо в джоба му и треперещ търсеше онова, което му беше дал баща му.
Той намери лист хартия, на който пишеше:
"Сине мой, аз съм в последния вагон..."
*********
Това е животът, трябва да пуснем децата си, трябва да им се доверим.
Но винаги трябва да сме в последния вагон, да гледаме, ако се страхуват или, ако срещнат препятствия и не знаят, какво да правят.
Трябва да сме близо до тях, докато сме още живи, децата винаги се нуждаят от родителите си.
Завинаги в последния вагон!
автор: Сотирис Калкацакос
Българският език е универсален език, защото спада към т.нар. аналитични езици - надраснал е падежите, като вместо тях се използват предлози за връзка между думите, съдържа суфикси за определителен член, и е освободен, от към глаголен инфинитив при изразяването на преизказни и несвидетелски действия, притежавайки най - сложната глаголна система, с неповторима конструкция при формирането на бъдеще време.
Ето защо, въпреки относителността на човешките слухови вкусове, българският език е един от най - благозвучните езици на планетата, той е по - силен тоново от всички славянски езици, включително и от руския, който между впрочем, произхожда от българския. Нашите гласни и съгласни съчетания звучат ясно и отчетливо, притежавайки всички основни звукови тонове, ето защо българският е ясен и силен, и затова, той е един мъжествен език! Това е така, защото българският език е автохтонен, тоест той е език, който отдавна се е преобразувал от конструкция на синтетичност към аналитичност, еволюирайки още преди хиляди години, когато пътешествието му започва преди възникването на Стара Велика България. И никъде всред народите, с които е бил в съприкосновение, никога той не е претърпявал промяна, а точно обратното. Хиляди години преди Христа, единствено траките са имали аналитична форма на език без падежи, какъвто е, и българският, така че тяхната обща, изначална, хронологична и семантична езикова "взаимовръзка", действително е много вероятна...
Българският език е единствения прецедент от езикоеволюцията, през историята на цялото човечество, който няма да се повтори, защото е грандиозна, единствена по рода си, езикова, лингвистична, и затова, и каузална революция!
Всички световни езиковедски експерти знаят, че има един единствен фактор, който непоколебимо и абсолютно достоверно дава информация за съдбата на един народ - неговия език!
Историческите източници, надписите, археологическите артефакти - всичко това може да бъде откраднато, фалшифицирано и манипулирано, но не и езика!
В Българският език има девет глаголни времена, като той съдържа и единственото в света - "бъдеще, предварително в миналото време", ето пример: "Щял съм бил да ходя".
Английският език, за който се твърди, че също има "много" идиоми, - това са устойчиви словосъчетания, които не се променят във времето, в действителност притежава в пъти по - малко идиоми, отколкото българския език.
Затова, да се знае, да се говори, и да се пише на български език е привилегия, защото като българин и българка, всеки от нас общува на един от най - красивите и благозвучни езици на планетата!"