Датата 15 септември без съмнение предизвиква една и съща асоциация у малки и големи - това е първият учебен ден в България. Денят не е случайно избран, а зад решението се крие съвсем практична причина.
До 1921 г. учениците са се връщали в класните стаи на 1 септември. През 1919 г. на власт у нас идва Александър Стамболийски заедно с партията му “Български земеделски народен съюз”. Създадена като професионална организация на селяните у нас, тя съвсем очаквано съобразява политиката си с тяхното ежедневие и нужди.
Именно заради това през 1921 г. Стамболийски взима и решение за промяна на първия учебен ден и го измества с две седмици. Причината - за да може децата да помагат в прибирането на реколтата.
Идея за връщане на старата дата - 1 септември, се появи през 2001 г., когато министър на образованието бе Сергей Игнатов. Тя обаче така и не бе възприета.
Началото на септември е начало на учебната година и в много страни около България. На 1-и прага на школото прекрачават в Чехия, Русия и повечето от останалите бивши съветски републики.
В Гърция първият учебен ден е в средата на август. В Италия обаче не бързат - и първият звънец бие чак на 1 октомври.
В други страни обаче няма точно определена дата, а школата сами решават - така е във Франция, Германия и Великобритания, например.
В Япония обаче традицията е друга и първият учебен ден започва в началото на април, когато цъфтят японските вишни - сакура. В Страната на изгряващото слънце е прието, че пролетта символизира началото на нов живот, ето защо няма по-подходящо време за започване на училищни занятия. Японските ученици обаче все пак почиват през лятото.
В Австралия пък учебната година започва през февруари.
"— Писала си на всички шестици за срока. Мога ли да зная защо?
— Защото Вие наредихте да пиша на Маляков шест! Нямах основание да не пиша и на останалите.
— Кому са нужни тези демонстрации, Добрева. Мислех, че се разбрахме като хора. Едно е да повишиш на някого успеха по обективни причини, друго е на цяло училище.
— Аз, другарю директор, мечтаех да стана лекарка. Знаете ли защо не станах? Защото не ми стигнаха пет стотни. Може би вместо мене е влязъл някой, на когото по този начин са повишили успеха. Разбирате ли ме сега?"
