Ти си това ...

Когато сте на върха, Вашите приятели раэбират кой сте Вие

Когато сте на върха, Вашите приятели раэбират кой сте Вие, когато сте на дъното, Вие раэбирате кои са Вашите приятели.

Чаши вода на системния администратор

Въпрос:

Защо системния администратор като си ляга оставя две празни чаши и две пълни с вода?

- едната пълна е в случай, че му се пие вода, празната чаша е в случай, че не му се пие,

а другите две в случай, че първата система не сработи.

Тоест:

try{
if (му се допие вода){

Взима първата пълната чаша

} else if (не му се допие){

Празната първа чаша

}
}catch (Exception е){

if (му се допие вода){

Взима втората пълната чаша

} else if (не му се допие){

Празната втора чаша

}
}

Едно момче престанало ...

Едно момче престанало да посещава своето училище. Не отишло там седмица, две ...

Льова нямал телефон и съучениците му, по съвет на тяхната класна преподавателка, решили да го посетят у дома. Майката на Льова отворила вратата. Лицето ѝ било много натъжено. Децата поздравили и попитали направо:

- Защо Льова не идва на училище? Майката едвам изговорила:

- Той повече няма да учи с вас, направиха му операция - неуспешна. Льова ослепя и не може да се придвижва сам.

Децата помълчали, помислили, погледнали се едно друго и едно от тях предложило:

- Ние ще го водим на училище - всеки ден ще се редуваме.

- И обратно - до вкъщи ще го изпращаме.

- И уроците можем да му помогаме да си подготви - добавяли един през друг съучениците на Льова.

Очите на майката се напълнили със сълзи. Тя поканила децата в стаята.

Опипвайки внимателно пътя пред себе си, към тях бавно пристъпил Льова - с превръзка на очите.

Всички притихнали. Едва сега, учениците разбрали какво нещастие се е случило с техния другар.

Льова, с голямо усилие, казал: "Привет!". От всички страни децата се надпреварвали да споделят:

- Утре аз ще те заведа на училище!

- А аз ще ти кажа какво учихме по алгебра!

- Аз пък по история ...

Льова не знаел кого по-напред да слуша и само развълнувано кимал с глава.

По лицето на майка му се стичали сълзи.

След като си тръгнали, децата направили план - кой ще води Льова на училище, как ще му помагат за пропуснатите уроци и новите домашни, кога ще излизат на разходка с него.

В училище, момчето което стояло до Льова, тихичко му казвало какво пишел учителят в час.

А как само онемявал целият клас, когато Льова отговарял на зададените въпроси! Колко много се радвали всички на неговите високи оценки - дори повече, отколкото на своите!

Льова се учил се прекрасно. Целият негов клас започнал да става все по-добър в учението.

За да могат да обяснят понятно уроците на Льова, самите деца трябвало да знаят отлично целият материал. И децата се стараели много. През зимата те водели Льова на пързалката. Момчето много обичало класическа музика и съучениците му го водили на симфолични концерти.

Льова завършил училище със златен медал.

После го приели в университет. И там отново намерил приятели, които се превърнали в "негови очи".

След като се дипломирал, Льова продължил да учи и станал един от най-видните математици на ХХ век - академик Лев Семенович Понтрягин.

А историята е за децата, вярата и очите на доброто. Нека го виждаме!

Борис Ганаго, "Прозрение" от книгата "Детям о вере"

Знаете ли...