– Здравейте, Пицария Палермо ли е?
– Не, господине! Това е пицария Google.
– Ясно, значи съм набрал грешен номер?
– Не господине, Google купи пицарията.
– Добре! Тогава моята поръчка е…
– Господине, желаете ли да поръчате обичайното?
– Обичайното? Познавате ли ме?
– Според нашия идентификационен регистър за обаждания, последните тридесет пъти сте си поръчали пица със сирена и наденица, с дебела кора.
– Добре! Това ще е!
– Съгласете се да ви предложа, този път да пробвате рикота и рукола със сухи домати…
– Не, аз мразя зеленчуците.
– Сигурно затова холестерола ви е много висок…
– Откъде знаете това?
– От ръководството на абонатите. Там има резултатът от кръвните ви изследвания за последните 7 години.
– Добре, но не искам тази пица! Аз отдавна пия лекарства за високия холестерол.
– Не сте приемали лекарството редовно. Преди два месеца сте си купили само една кутия с тридесет таблетки от аптека на Марешки.
– Купих още хапчета от друга аптека.
– Не мога да намеря такава транзакция от кредитната ви карта!
– Защото платих в брой!
– Не е възможно! Не сте изтеглил толкова много пари според банковото ви извлечение…
– Защото имам друг източник на пари.
– Защо тогава това не е отразено в последната ви данъчна декларация? Да не би, да получавате доходи от недеклариран източник?
– Какви въпроси ми задавате? Достатъчно! Писна ми от Google, Facebook, WhatsApp и Twitter! Ще отида на остров, на който няма интернет и мобилни телефони и никой няма да ме шпионира.
– Разбирам ви господине, но в такъв случай ще се наложи да си подновите задграничния паспорт, защото е изтекъл още преди шест месеца…
Един ден попитах моя японски колега, учителя Ямамота:
- Когато в Япония се празнува празникът на учителите, как го посрещате?
Изненадан от въпроса ми, той отговори:
- Нямаме учителски празник. Като чух отговора му, не знаех дали да му повярвам или не. През ума ми мина мисъл: „Защо страна, в която са развити икономиката, науката и технологиите, е толкова неуважителна към учителя, към неговия труд?“.
***
Веднъж, след работа, Ямамота ме покани да го посетя в дома му. Тъй като той живееше далеч от училище, взехме метрото. Във вечерния "час пик" вагоните на метрото бяха препълнени. След като се промъкнах някак, се изправих, здраво хванал перилата. Изведнъж дядото, който седеше до мен, ми отстъпи мястото. Не разбирайки такова уважително отношение от страна на възрастен човек, не можех да приема предложенията му, но той беше упорит, бях принуден да седна. След като излязох от метрото, помолих Ямамота да ми обясни какво е направил аксакалът. Ямамота се усмихна и посочи значката ми на учител,и каза:
- Този старец видя твоя знак на учител и в знак на уважение към статута ти отстъпи мястото си.
Тъй като за първи път отидох при учителя Ямамота, беше неудобно да отида с празни ръце и реших да купя подарък. Споделих мислите си с Ямамота, той ме подкрепи и каза, че има магазин за учители напред, където може да закупя стоки на намалени цени. Отново не сдържах емоциите си:
- Привилегии се предоставят само на учителите? Попитах.
Потвърждавайки думите ми, Ямамота каза:
- В Япония учителят е най-уважаваната професия, най-уважаваният човек. Японските предприемачи са много щастливи, когато учителите идват в техните магазини, смятат това за голяма чест за себе си.
***
По време на престоя си в Япония многократно видях как японците изключително уважават учителите. За тях има обособени места в метрото, за тях работят отделни магазини, учителите не се редят на опашки за билет за който и да е вид транспорт. Затова японските учители не се нуждаят от отделен празник, когато всеки ден от живота им е като празник.
Преразказвайки тази история, с цялото си сърце искам нашето общество да израсне до такова ниво, до такова отношение към учителя и учителите да са достойни за такова високо звание!“ Предайте това съобщение на всички ваши колеги. Нека гордостта ни бие в гърдите! Учителю пред името ти се покланям...
