- Тате, тате...
- Какво има, сине? Казвай, че съм много уморен!
- Тате, а ти колко вземаш на час работа?
- Ами към 10 лева някъде. Защо питаш? Това въобще не е твоя работа!
- Тате, много ми трябват 5 лева. Може ли да ми дадеш?
- Каквооо! Да ти дам 5 лева за да ги похарчиш за някоя тъпа пластмасова играчка! Няма да стане!!!
След два часа семейството си легна да спи. А бащата сън не го хващаше. Все пак се беше разкрещял на сина си и то, без повод. Не че парите бяха без значение за семейството, но...
Бащата стана, взе портфейла и извади от там една омачкана банкнота от пет лева. Влезе в стаята на сина си и светна лампата.
- Спиш ли?
- Не, тате. Какво има?
- Извинявай, че ти се развиках така. Ето ти 5 лева. А за какво са ти?
Момченцето бръкна под възглавницата и извади пет монети по един лев. Събра ги заедно с парите, получени от баща си и му ги протегна.
- Вземи, тате. Купувам те за един час утре вечер. Да излезем на разходка заедно.
