Дядо води внука си в училището, в което били преценили родителите, че е най-добрият учител, и щом влезли в двора на училището, ги наобиколили деца с викове.
- Какво смешно старче!- ухилило се едно дете.
- Клепоух макак!- провикнало се друго момче.
Дядото постоял, па хванал внука за ръката и го извел на улицата.
- Ура, няма да ходя на училище!- зарадвал се малкият.
- Ще ходиш, но не в това- казал дядото със свъсени вежди. И го оставил вкъщи, а сам тръгнал да търси най-добрият учител.
Посетили друго училище, после трето. Някои деца не му обръщали внимание, други му се подигравали. Дядото мълчаливо си тръгвал, докато стигнал в едно тясно и овехтяло училище, и уморен се облегнал на оградата. Зазвънял звънец, дечурлигата наизлезли в двора и няколко се доближили до стареца.
- Дядо, лошо ли Ви е? Да Ви донеса вода?
- Елате да поседнете на тази пейка.
- Ако искате, мога да ида и да извикам учителя?
Скоро дошъл млад учител и след като се поздравили, дядото му казал:
- Най-после намерих най-доброто училище за моя внук.
- Мисля, че грешите. Нашето училище е малко и тясно. Едва ли е най-доброто- отвърнал учителят.
Но дядото бил наясно, не се оставил да го разубедят и се договорили да го приемат.
Вечерта майката на малчугана запитала:
- Защо смяташ, че онзи е най-добрият учител?
- Защото по учениците им се разпознават учителите ...
Антон Илиев
