В едно училище учителката решила да даде специален урок на учениците си, но чрез особена мотивация. Дала им за задача да напишат кратко свободно съчинение на тема, която всеки сам си избере, а победителят ще получи подарък – нови ботуши. Ботушите стояли на бюрото и това още повече мотивирало децата.
След половин час те завършили съчиненията си и ги предали на учителката. Тя била много затруднена, защото всички били написани прекрасно. "Кой най-много заслужава ботушите?" – се питала тя – "Какво да направя?"...
Тогава тя взела решение да се тегли жребий. Помолила всяко дете да напише името си на листче, да го сгъне и пусне в кутията от ботушите. След като разбъркала листчетата, учителката изтеглила късметлията: Гого! Всички деца ръкопляскали и поздравявали Гого, а той плачел от щастие, прегърнал ботушките.
Доволна от успешния ден, вечерта учителката разказала на мъжа си историята, плачейки. Той я изслушал, радвал се, но я попитал защо плаче, след като всичко е завършило благополучно?
Отговорът на жена му го поразил:
– Истината е, че в кутията с листчетата с имената на децата, всички листчета бяха с едно и също име: Гого
Децата са знаели за бедността, в която живее момченцето. И, без да мислят за себе си, са решили да му помогнат, като направят така, че да получи новите ботушки.
