- Вие сте тук:
-
Начало
-
Междучасие
-
IT Забавление
- Clicks on Chrome
Изберете език
Междучасие
Един ден попитали стар отшелник
Един ден попитали стар отшелник:
- Как не ти омръзва да си сам през цялото време?⁉️
А той отвърнал:
- Имам много неща за вършене:
Трябва да тренирам два ястреба и два орела, да успокоя два заека, да обучавам змия, да мотивирам магаре и да укротя лъв.
- Но ние не виждаме никакви животни близо до теб. Къде са те?
Отшелникът отговорил:
- Ние носим тези животни в себе си.
Двата ястреба се нахвърлят върху всичко, което виждат - добро и лошо, полезно и вредно. Трябва да ги науча да различават. Това са моите очи.
Двата орела с нокти нараняват и унищожават всичко, до което се докоснат. Трябва да ги науча да служат и да помагат, без да нараняват. Това са моите ръце...
Зайците винаги скачат напред-назад. Страхуват се и се крият. Трябва да ги успокоя и да ги науча как да се справят в трудни ситуации, а не да бягат от проблеми. Това са краката ми.
Най-трудното е да гледаш змия. Въпреки че тя е сигурно затворена в плътна клетка. Но винаги е готова да нападне, да ухапе и отрови всеки, който е наблизо. Затова трябва да я наблюдавам и да я дисциплинирам. Това е езикът ми.
Магарето, както всички знаят, е много упорито, винаги изморено и не иска да си върши работата. Това е моето тяло.
Най-накрая - трябва да покоря лъв, който иска да бъде цар и да командва всички. Той е горд, суетен и смята, че целият свят трябва да се върти около него. Това е моето его.
Както виждате, имам много работа...
Притча за недоволните хора
Веднъж един секретар излизал от университета, където работел.
Отново имал много тежък ден с купища документи, които да прегледа.
В този момент погледнал към красивата и голяма богаташка къща пред университета и си помислил колко хубаво би било да е неин собственик. Ядосал се на себе си, че не е богаташ, който винаги да разполага с много пари и да живее луксозно.
Потопен в своите мисли, продължил да върви по широк булевард и по невнимание си изтървал документите пред строеж.
Един от работниците там му ги подал, но в този момент си казал наум:
- Ех, защо не учих, когато бях млад, както майка ми искаше. Сега щях да съм добре облечен като този чиновник, а не да стоя по цял ден по строежи в изцапани дрехи и да върша тежка физическа работа. Въпреки недоволството си човекът се върнал на работа и си отворил една бира под жаркото слънце.
В този момент собственикът на богаташката къща гледал минаващите по булеварда хора. Погледът му се спрял върху секретаря, който се разхождал в хубавото време и върху майстора, който си пиел бирата на припек. Тогава богаташът си казал:
- Ех, защо ми трябваше да се захващам със собствен бизнес. Нямам никакво време за себе си. Сега трябва да стоя затворен вкъщи и все да мисля за сделките си. Какви късметлии са хората, които могат да излязат навън, да се разходят с приятели и да се порадват на хубавото време.
Притчата за недоволните хора ни учи, че не бива да се сравняваме с другите, защото не знаем те каква цена плащат за това, което имат. Нека бъдем себе си и живеем тук и сега. Нека оценяваме нещата, с които разполагаме и сме благодарни за тях. Нека не ламтим за чуждото, защото не знаем дали изобщо ще можем да платим цената му.
Доволен ли сте от нашия най-нов компютър?
- Доволен ли сте от нашия най-нов компютър? - пита представител на електронна фирма директора на изследователски институт.
- Не сме. Много е чувствителен.
- Та нали това са неговите най-големи предимства.
- Да, обаче след всяка направена грешка неудържимо се разплаква.