

Имената на дванадесетте месеци от годната, които използваме днес в България са от латински произход.
В миналото нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние днес сме забравили, а те звучат толкова красиво. Ето как са ги наричали:
1. Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег) - така старите българи наричат месец януари.
"Месецът на горящия дънер" - това е значението на старобългарски.
2. Малък Сечко (Сечко, Съчен) - така старите българи наричат месец февруари.
"Месецът на страшния лед" - това е значението на старобългарски.
3. Сухи (Сух) - така старите българи наричат месец март.
"Сухият месец" - това е значението на старобългарски.
4. Брезов (Брязок) - така старите българи наричат месец април.
"Многоцветният месец" - това е значението на старобългарски.
5. Тревен (Тръвен, Цветен) - така старите българи наричат месец май.
"Тревистият месец" - това е значението на старобългарски.
6. Червеник (Изок) - така старите българи наричат месец юни.
"Червеният месец" - това е значението на старобългарски.
7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) - така старите българи наричат месец юли.
"Месецът на жътвата" - това е значението на старобългарски.
8. Зарев (Орач) - така старите българи наричат месец август.
"Месецът на оранта" - това е значението на старобългарски.
9. Руен (Руй) - така старите българи наричат месец септември.
"Изобилният (плодородният) месец" - това е значението на старобългарски.
10. Листопад - така старите българи наричат месец октомври.
"Месецът на падащите листа" - това е значението на старобългарски.
11. Груден - така старите българи наричат месец ноември.
"Месецът на грудките" - това е значението на старобългарски.
12. Студен - така старите българи наричат месец декември.
"Студеният месец" - това е значението на старобългарски."


Българската азбука е всъщност разказ:
„Аз буки, веди глаголати ! Добро ест живети дзело земля ! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо ! ук, фрът, хер ! от ! ща чръв! ци ша ! еръ, ер, ери ! ет ! ен он ! йен йон ! юс ! ят !”
ПРЕВЕДЕНА на съвременен български език тази уникална азбука звучи така:
„Помни буквите, учи да говориш ! Добре е да живееш здраво на земята ! защото както хора мислите, наша е той опора. изричай словото твърдо ! нагоре всеки да лети ! върви ! избягвай червея ! покорявай висотите ! ти мъж, ти юноша, вие хора ! човече ! с ум и разум ! във вярна посока и с ясно съзнание ! напред ! слава !“.
Аз зная буквите и животът със знанието е добър… ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек..." А нима това не е смисълът на съществуването !? Истински дар за човечеството е тази азбука...С промисъл свише...
Благодарни ли сме ?" "В превод от прабългарски азъ означава памет. Освен това на древния ни език алем означава първи, а ан означава бог или небе.
В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст.
Съзнателно е премахнат смисъла, хората да забравят издигането си към Бога и Знанието му!