Къде си, даскале, от старо време,
да издърпаш ухо, ако някой дреме,
да тропнеш по бюро с пръчка,
когато има детска глъчка,
да въдвориш казармен ред,
кой не слуша: изпит - отпред,
да ревнеш с тон на генерал,
на когото не те е разбрал,
само да свъсиш строги вежди
и да изпариш всички надежди,
да застанеш така пред децата,
че да им се разтупкат сърцата...
Къде си, даскале, от памтивека,
да ваеш с думи душата на човека,
без плазми, без екрани,
да лекуваш детски рани,
без компютри, без клип,
да трогваш до хлип,
само с карта, показалка,
да палиш душата малка,
само с огъня в очите
да си на слънцето лъчите,
само с едното обаяние
да раздаваш познание...
Къде си, даскале, с буйна кръв,
като Ботев, Левски, Волов - пръв,
луда глава, хъш - немил и недраг
да ни срещнеш на училищния праг?
