За да намериш нещо конкретно в дамска чанта, трябва да инсталираш Google...
Веднъж един секретар излизал от университета, където работел.
Отново имал много тежък ден с купища документи, които да прегледа.
В този момент погледнал към красивата и голяма богаташка къща пред университета и си помислил колко хубаво би било да е неин собственик. Ядосал се на себе си, че не е богаташ, който винаги да разполага с много пари и да живее луксозно.
Потопен в своите мисли, продължил да върви по широк булевард и по невнимание си изтървал документите пред строеж.
Един от работниците там му ги подал, но в този момент си казал наум:
- Ех, защо не учих, когато бях млад, както майка ми искаше. Сега щях да съм добре облечен като този чиновник, а не да стоя по цял ден по строежи в изцапани дрехи и да върша тежка физическа работа. Въпреки недоволството си човекът се върнал на работа и си отворил една бира под жаркото слънце.
В този момент собственикът на богаташката къща гледал минаващите по булеварда хора. Погледът му се спрял върху секретаря, който се разхождал в хубавото време и върху майстора, който си пиел бирата на припек. Тогава богаташът си казал:
- Ех, защо ми трябваше да се захващам със собствен бизнес. Нямам никакво време за себе си. Сега трябва да стоя затворен вкъщи и все да мисля за сделките си. Какви късметлии са хората, които могат да излязат навън, да се разходят с приятели и да се порадват на хубавото време.
Притчата за недоволните хора ни учи, че не бива да се сравняваме с другите, защото не знаем те каква цена плащат за това, което имат. Нека бъдем себе си и живеем тук и сега. Нека оценяваме нещата, с които разполагаме и сме благодарни за тях. Нека не ламтим за чуждото, защото не знаем дали изобщо ще можем да платим цената му.
