Бъди нащрек! Спри да изричаш "утре". Много "утре" са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.
Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!
Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.
Това, което търсиш, търси теб.
Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?
За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.
Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.
Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.
Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.
Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.
Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.
Когато правиш нещата от душа, чувстваш една река да тече през теб, една радост.
Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.
Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.
Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.
Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.
Там, където има руини, има и надежда за съкровище.
Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.
Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.
Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.
Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.
Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.
Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.
Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.
Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.
Лъкът се зарежда само с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, напротив, има криви стрели.
Когато себичността дойде, Бог си отива.
Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.
Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.
Търси лекарството за болестта в привичките на болния.
Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.
Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното... Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.
Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.
Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.
Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.
Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.
Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.
Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.
Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.
Светът е планина и нашите действия са викове, които ехото връща към нас.
Животът поставя пред нас различни видове храна, за да се види какви животни сме.
***
Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207- 1273) е персийски поет и суфистки мистик.
Роден е през 1207 г. в град Балх, днешен Афганистан, тогава Източна Персия. Баща му е известен за времето си учен и мистик и преподава на сина си всички натрупани от него знания. Заради нашествията на Чингиз хан, семейството напуска родния град и се отправя на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. Навсякъде бащата е посрещан и акламиран от свои последователи. След 10-годишно странстване семейството се установява в днешна Анадола, наричана тогава Рум, оттук и името „Руми“, с което по-късно синът Джалал ад-Дин Мохамед Балх ще стане известен не само в мюсюлманския свят. Установяват се в Кония, където бащата създава медресе – мюсюлманско духовно училище. Градът тогава е един от големите духовни центрове на мюсюлманството, а не само столица на селджукските турци. Едва навършил 18 години Руми се жени по настояване на баща си и година по-късно има син. На 40 години достига върха на живота си и има всичко – пари, голям дом, богатство и слава. Заради авторитета си Руми е наречен Мевляна – водач, господар на своите ученици. Той преподава философия, религия и право, пише стихове.
Възпитаничка на инж. Христо Терзиев е отличена с грамота от Национален конкурс