Някой завършва университет на 22, но изчаква 5 години преди да си осигури добра работа.
Някой става главен изпълнителен директор на 25 и умира на 50, докато друг става изпълнителен директор на 50 и умира на 90.
Някой все още е необвързан, а друг от училищния му клас е станал дядо.
Обама се пенсионира на 55, а Тръмп започна на 70.
Всеки на този свят работи въз основа на собствената си времева линия.
Хората около теб може да изглеждат по-напред, а някои могат да изглеждат по-назад.
Но всеки провежда свое собствено състезание, в свое собствено време.
Така че, отпусни се.
Не си закъснял.
Не си рано.
Много си навреме!
С раждането си ние се качваме на влака на живота и срещаме родителите си, вярвайки, че те винаги ще пътуват заедно с нас. Но един ден те слизат от влака. Оставят ни да пътуваме сами.
От гара на гара във влака ще се качват и други хора, някои от тях ще бъдат важни – роднини, приятели, деца и дори любовта на живота ни.
Много от тях също ще слязат на някоя гара, а липсата им ще остави постоянно чувство за празнота.
Други първоначално остават незабелязани, но неусетно осъзнаваме, че са си запазили постоянно място във влака.
Купетата ще бъдат изпълнени с радост, тъга, въображение, очаквания, срещи, раздели и сбогувания.
Но най-големият успех на пътуването се крие в отношенията с останалите пътници, затова винаги трябва да се стараем да бъдем добри с тях.
Мистерията за всеки от нас е: Никой не знае на коя гара ще трябва да слезе. Затова трябва да живеем по възможно най-пълноценния начин – да обичаме, да прощаваме, да дадем най-доброто, на което сме способни.
Важно е да напълним живота си със смисъл, защото, когато нашата гара се зададе на хоризонта и е време мястото ни да остане празно, след нас трябва да останат красиви спомени в съзнанието на пътниците, които ще продължат да пътуват с влака на живота.
Желая Ви радостно пътуване.
Имайте успехи, раздавайте щедро любов!
Много благодаря на всички вас - пътниците във влака на живота ми !