– Здравейте, Пицария Палермо ли е? – Не, господине! Това е пицария Google. – Ясно, значи съм набрал грешен номер? – Не господине, Google купи пицарията. – Добре! Тогава моята поръчка е… – Господине, желаете ли да поръчате обичайното? – Обичайното? Познавате ли ме? – Според нашия идентификационен регистър за обаждания, последните тридесет пъти сте си поръчали пица със сирена и наденица, с дебела кора. – Добре! Това ще е! – Съгласете се да ви предложа, този път да пробвате рикота и рукола със сухи домати… – Не, аз мразя зеленчуците. – Сигурно затова холестерола ви е много висок… – Откъде знаете това? – От ръководството на абонатите. Там има резултатът от кръвните ви изследвания за последните 7 години. – Добре, но не искам тази пица! Аз отдавна пия лекарства за високия холестерол. – Не сте приемали лекарството редовно. Преди два месеца сте си купили само една кутия с тридесет таблетки от аптека на Марешки. – Купих още хапчета от друга аптека. – Не мога да намеря такава транзакция от кредитната ви карта! – Защото платих в брой! – Не е възможно! Не сте изтеглил толкова много пари според банковото ви извлечение… – Защото имам друг източник на пари. – Защо тогава това не е отразено в последната ви данъчна декларация? Да не би, да получавате доходи от недеклариран източник? – Какви въпроси ми задавате? Достатъчно! Писна ми от Google, Facebook, WhatsApp и Twitter! Ще отида на остров, на който няма интернет и мобилни телефони и никой няма да ме шпионира. – Разбирам ви господине, но в такъв случай ще се наложи да си подновите задграничния паспорт, защото е изтекъл още преди шест месеца…