Имаше една Нула кръгла като О, тя не беше сторила никому зло, но тъй като нямаше стойност, горката, щом я съглеждаха, пищяха числата: — Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! — да не би да ги видят със нея.
Но ето, тя срещна числото Едно, което не беше с много стойност и то и също се чувстваше жалко, понеже бе много малко. И каза му Нулата: — Я, със мене ела! — И купиха двамата една стара кола и смело поеха — пам-пам-пам — по шосето.
И ето: Четворката, Двойката, Тройката веднага изменят си стойката, Пет усмихнат ги гони, Шест им прави поклони. Какво бе се там случило? Десет бе се получило. (Нали колата бе малка, само с една седалка, от Единица наред със Нула Десетица се бе надула).
И стана тъй, че оттогава за Нулата потръгна слава, всички цифри я канеха, подир нея се кланяха и я хвалеха гласно и я слагаха вдясно (защото тайно беше ги страх, да не мръдне случайно на ляво от тях!) и изобщо извадиха те заключение че и малките нули имат свое значение.