"Извън контрол съм"! :D
"Извън контрол съм"! :D
Един ден попитах моя японски колега, учителя Ямамота:
- Когато в Япония се празнува празникът на учителите, как го посрещате?
Изненадан от въпроса ми, той отговори:
- Нямаме учителски празник. Като чух отговора му, не знаех дали да му повярвам или не. През ума ми мина мисъл: „Защо страна, в която са развити икономиката, науката и технологиите, е толкова неуважителна към учителя, към неговия труд?“.
***
Веднъж, след работа, Ямамота ме покани да го посетя в дома му. Тъй като той живееше далеч от училище, взехме метрото. Във вечерния "час пик" вагоните на метрото бяха препълнени. След като се промъкнах някак, се изправих, здраво хванал перилата. Изведнъж дядото, който седеше до мен, ми отстъпи мястото. Не разбирайки такова уважително отношение от страна на възрастен човек, не можех да приема предложенията му, но той беше упорит, бях принуден да седна. След като излязох от метрото, помолих Ямамота да ми обясни какво е направил аксакалът. Ямамота се усмихна и посочи значката ми на учител,и каза:
- Този старец видя твоя знак на учител и в знак на уважение към статута ти отстъпи мястото си.
Тъй като за първи път отидох при учителя Ямамота, беше неудобно да отида с празни ръце и реших да купя подарък. Споделих мислите си с Ямамота, той ме подкрепи и каза, че има магазин за учители напред, където може да закупя стоки на намалени цени. Отново не сдържах емоциите си:
- Привилегии се предоставят само на учителите? Попитах.
Потвърждавайки думите ми, Ямамота каза:
- В Япония учителят е най-уважаваната професия, най-уважаваният човек. Японските предприемачи са много щастливи, когато учителите идват в техните магазини, смятат това за голяма чест за себе си.
***
По време на престоя си в Япония многократно видях как японците изключително уважават учителите. За тях има обособени места в метрото, за тях работят отделни магазини, учителите не се редят на опашки за билет за който и да е вид транспорт. Затова японските учители не се нуждаят от отделен празник, когато всеки ден от живота им е като празник.
Преразказвайки тази история, с цялото си сърце искам нашето общество да израсне до такова ниво, до такова отношение към учителя и учителите да са достойни за такова високо звание!“ Предайте това съобщение на всички ваши колеги. Нека гордостта ни бие в гърдите! Учителю пред името ти се покланям...
На престижно изложение за нови технологии се събира огромна тълпа - представят нови процесори, най-съвременни, но основно - с необичайно малки размери - 1 кв.см и надолу.
Представител на водеща американска фирма оживено ръкомаха:
- Нашият процесор е 64 квадратни милиметра, с тактова честота 3 Ghz, 1Mb l3 кеш, вградена графична карта.
Японците от своя страна не си поплюват:
- А нашата разработка - 36 кв. мм, 8 ядра на един кристал, почти не се нагрява, тактова честота 5,2 Ghz...
В този момент сред тълпата се появява руснак.
- А нашият процесор бие вашите и по бързодействие, и по размер, и по... Абе, по всичко!
Показва процесора - 2 на 2 милиметра, твърди, че е 10 Ghz - проверяват го - толкова е. Всички са удивени до степен на ужас: ама как така?
Един любопитен японец моли да го разгледа през микроскоп. Поглежда и... пада мъртъв.
Втори японец, по-як, гледал, гледал, и него го отнесли.
В този момент на преден план излиза млад американски учен, издръжлив и със здрави нерви. Поглежда и... Виждали ли сте истински ужас? Не да ти настръхнат косите - на плешив човек за миг да му поникне коса, да настръхне и да побелее за секунди. Именно това и станало с американеца... Тялото му започнало да се гърчи в конвулсии, спазъм стегнал гърлото му и с последни сили той изревал:
- ЛАМПОВ Е!
