IT Междучасие

Програмист, след напрегнат работен ден отваря хладилника, хваща пакетчето с масло и чете:
- Масло 82%. В главата му прелита бърза мисъл - "Охоооо! Скоро ще зареди!"

Ако програмист седи десет минути без работа на работното си място, той автоматично преминава в спящ режим.

Програмист върви по улицата и му пада тухла на главата.
– Аман от тоя тетрис!

Писмо:
„Вие току-що получихте първия албански вирус! Тъй като тук не сме много напреднали с компютрите, това е ръчен вирус! Ще ви помолим:
1. Да изпратите това писмо на всичките Ваши познати, които имат e-mail адрес.
2. Да изтриете съдържанието на диск C.”

2-ма програмисти се качват в една кола и единия върти стартера и колата се мъчи да запали
и така половин час и неможе, в това време на другия му хрумва :
– Дай да слезем и пак да се качим, може да запали.

Човек лети в балон с горещ въздух. По някое време осъзнава, че се е загубил. Намалява височината на полета и забелязва човек под него, който се разхожда из ливадите. Летецът се провиква:
– Извинете, можете ли да ми кажете къде съм?
– Да. Вие сте в балон с горещ въздух и се носите на 30 метра от земята.
– О, вие сигурно работите в ИТ отдел.
– Така е. Как познахте?
– Ами, всичко което казахте беше технически правилно, но полза от него нямаше никаква.

Човекът на полето се замисля за момент и отговаря:
– А Вие сигурно сте шеф на ИТ отдел.
– Така е. Но как отгатнахте?
– Какво да Ви кажа – не знаете къде се намирате, нито накъде отивате, но очаквате, че аз ще мога да Ви помогна. В момента сте в същото положение като преди малко, но вече АЗ съм виновен за това…

- Тате, какво е това "ноти"?
- Ами как да ти кажа… То е като MIDI файл, само че на хартия.

Програмист занимава малкия си син:
- Гоше, как прави кучето, татковото?
- Бау, бау, тате!
- Гоше, а как прави котето?
- Мяу, мяу, тате!
- Гоше, а мишлето как прави бе?
- Клик, клик, тате…

- Как трима програмисти могат да заформят бизнес?
- Единият ще пише вируси, а другият антивируси.
- А тpетият?
- Опеpационни системи, под които да работи всичко това.

Програмист се запознава с девойка, която учи древногръцки в университета. Извлизат на кафе и тя през цялото време говори с патос за древногръцкия език. Програмистът решил да направи впечатление. Замислил се малко и казал:
- И аз много обичам древногръцкия език. И азбуката им обичам. Даже си имам и любими букви. Те са - делта, алта и контролта…

Първи урок по английски. Учителката:
- Кой от вас, деца, знае английската азбука?
Син на програмист:
- Аз!
- Добре, казвай сега подред.
- Q, W, E, R, T, Y …

"Извън контрол съм"! :D

- TYPEWRITER е най-дългата дума, която можете да напишете на английски, използвайки единствено горния ред от букви на клавиатурата.

- Ако носите слушалки в рамките на един час, ще увеличите развитието на бактерии в ушите си с над 700 пъти.

- Близо 40 процента от хората на планетата никога не са провеждали телефонен разговор.

- Айфеловата кула в Париж тежи повече от 1000 слона.

- На всеки 4 секунди някъде по света компютър бива инфектиран от вирус.

Потребител звъни на поддръжката на компютърна фирма:
- Извинете, но трябва да ми помогнете, счупи ми се поставката за чаша на компютъра и искам да знам дали гаранцията я покрива или трябва да си купя нова?
- Господине, ние не продаваме компютри с поставки за чаши...

- Не говорете глупости, естествено, че има! Нали натискам едно копче на компютъра и тя излиза!

Служител в офис:

"РС-то ми отказва да се стартира - решавам да викна онзи шаман системния администратор. Идва той и започва да вдигна ръце към небето, да шепне някакви заклинания... Завъртя ми стола поне 15 пъти, силно ритна компютъра, наведе се нещо под бюрото ми, пак промълви неясни шаманистки слова и изведнъж - РС-то се включи!"

От гледната точка на администратора:

"Отивам да се справям с поредния малоумен проблем. Онзи идиот се беше въртял на стола и намотал около него захранващия кабел на компютъра. Псувах го поне няколко минути, но по-тихо, за да не ме чува. Разплетох кабела, ритнах машината да стои по-далече от бюрото, включих го и си тръгнах да се занимавам със следващия идиот."

Тагът <i> прави текста курсивен (наклонен). Например: Ако имаме текст затворен между таговете <i> и </i> , той е наклонен. 

На Иванчо са му дали 3 ябълки. 

Той е изял 2. 

Колко ябълки има Иванчо? 

Мислите си че 1? 

Ама никъде не е казано, колко ябълки е имал Иванчо преди да му дадат 3-те. 

Извод - нулирайте си променливите! 

Иванчо има 3 ябълки. Дали му още 3. Той изял 2. Колко ябълки има Иванчо? 

4? Неееееееееее! 6! Двете ги е изял един ден по рано. 

Извод - синхронизирайте си нишките! 

Иванчо имал 5 ябълки. Изял 2. Колко са му останали? 

3? Нееее! Той не е ял свои ябълки! Пак има 5! 

Извод - защитавайте си адресното пространство! 

На Иванчо му дали 3 ябълки. Той ги изял. 

На другия ден дошли да му ги искат, защото били дадени само за съхранение. 

Извод - четете си спецификацията.

– Госпожице, имате ли facebook?
– Не, защо?
– Жалко, така ми се искаше да се запознаем…

Тати, Tати, какво значи „Format C: complete“ ??? :)

Бъди нащрек! Спри да изричаш "утре". Много "утре" са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.

Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!

Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.

Това, което търсиш, търси теб.

Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?

За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.

Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.

Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.

Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.

Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.

Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.

Когато правиш нещата от душа, чувстваш една река да тече през теб, една радост.

Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.

Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.

Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.

Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

Там, където има руини, има и надежда за съкровище.

Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.

Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.

Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.

Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.

Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.

Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.

Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.

Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.

Лъкът се зарежда само с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, напротив, има криви стрели.

Когато себичността дойде, Бог си отива.

Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.

Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.

Търси лекарството за болестта в привичките на болния.

Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.

Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното... Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.

Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.

Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.

Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.

Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.

Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.

Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.

Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.

Светът е планина и нашите действия са викове, които ехото връща към нас.

Животът поставя пред нас различни видове храна, за да се види какви животни сме.

***

Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207- 1273) е персийски поет и суфистки мистик.

Роден е през 1207 г. в град Балх, днешен Афганистан, тогава Източна Персия. Баща му е известен за времето си учен и мистик и преподава на сина си всички натрупани от него знания. Заради нашествията на Чингиз хан, семейството напуска родния град и се отправя на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. Навсякъде бащата е посрещан и акламиран от свои последователи. След 10-годишно странстване семейството се установява в днешна Анадола, наричана тогава Рум, оттук и името „Руми“, с което по-късно синът Джалал ад-Дин Мохамед Балх ще стане известен не само в мюсюлманския свят. Установяват се в Кония, където бащата създава медресе – мюсюлманско духовно училище. Градът тогава е един от големите духовни центрове на мюсюлманството, а не само столица на селджукските турци. Едва навършил 18 години Руми се жени по настояване на баща си и година по-късно има син. На 40 години достига върха на живота си и има всичко – пари, голям дом, богатство и слава. Заради авторитета си Руми е наречен Мевляна – водач, господар на своите ученици. Той преподава философия, религия и право, пише стихове.

Имаше една Нула
кръгла като О,
тя не беше сторила
никому зло,
но тъй като нямаше стойност, горката,
щом я съглеждаха, пищяха числата:
— Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! —
да не би да ги видят със нея.

Но ето, тя срещна числото Едно,
което не беше с много стойност и то
и също се чувстваше жалко,
понеже бе много малко.
И каза му Нулата: — Я, със мене ела! —
И купиха двамата една стара кола
и смело поеха — пам-пам-пам — по шосето.

И ето:
Четворката, Двойката, Тройката
веднага изменят си стойката,
Пет усмихнат ги гони,
Шест им прави поклони.
Какво бе се там случило?
Десет бе се получило.
(Нали колата бе малка,
само с една седалка,
от Единица
наред със Нула
Десетица
се бе надула).

И стана тъй, че оттогава
за Нулата потръгна слава,
всички цифри я канеха,
подир нея се кланяха
и я хвалеха гласно
и я слагаха вдясно
(защото тайно
беше ги страх,
да не мръдне случайно
на ляво от тях!)
и изобщо извадиха те заключение
че и малките нули имат свое значение.

Джани Родари

IT прочит на Червената шапчица

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета, живеело малко момиченце, ползващо никнейм "Червената шапчица", което всички юзъри в Нета наричали така заради червения калъф на таблета му.

Един ден майката на "Червената шапчица" помолила дъщеря си да се кънектне с нейната баба, която живеела съвсем сама, вдън мрежите тилилейски. Бабата била много стара и бъгната версия, вече почти офлайн, на която захранването й бавно и безвъзвратно гаснело. Затова майката напълнила флашката на "Червената шапчица" с програми от първа необходимост за бабата и я изпратила до оптичния кабел, водещ към гъстата мрежа. Заръчала й да не се отклонява от кабела и да се пази от злите вируси, дебнещи зад всеки рутер в мрежата.

Стартирала "Червената шапчица", но след един клик разстояние, в мрежата я пресрещнал вирус, наречен "Вълкът". "Вълкът" бил най- злонамерената и коварна програма в мрежата, той сканирал много бързо намеренията на "Червената шапчица" и проследил IP адреса на бабата. Така, докато "Червената шапчица" още се лутала из локалните мрежи, "Вълкът" атакувал операционната система на бабата и изтрил завинаги акаунта й, след което за да не бъде разпознат от антивирусната програма на момиченцето, се замаскирал.

За целта "Вълкът" променил графичния дизайн на външния си вид, като копи - пейстнал и инсъртнал във фейса си черти от образа на бабата: нейните уши, очи, ръце и уста. Когато "Червената шапчица" най- накрая стигнала до родния сървър на баба си и кликнала на вратата й, тя с изненада установила, че порталът е достъпен и без въвеждане на парола.

Влязла вътре, но като видяла баба си, се активирала антивирусната й програма със системно съобщение за открити при сканирането елементи, които са потенциално опасни: уши, очи, ръце и зъби.

Затова "Червената шапчица" започнала да задава антивирусни тест въпроси:

- "Бабо, защо са ти толкова големи ушите?"

- "Защото съм си сложила големи PC слушалки, бабиното!"

- "Бабо, защо са ти толкова големи очите?"

- "За да те виждам с по- висока резолюция, бабиното!"

- "Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?"

- "Защото по цял ден чатя, бабиното!"

- "Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?"

- "За да ти отрежа с тях захранващия кабел!", отговорил "Вълкът" и след миг конвертирал "Червената шапчица" в МР3 файл, който изпратил в кошчето на стомаха си. Доволен, с пълно до горе кошче с изтрити файлове, той легнал до една река в режим "заспиване".

Тогава покрай него минал системния администратор, който отдавна търсел из мрежата "Вълкът" и все не можел да го улови. Сега трябвало само да натисне клавиш Del, за да изтрие вируса, но решил преди това да възстанови всички файлове от неговото кошче.

Така системният администратор спасил "Червената шапчица" и нейната баба, а "Вълкът" поставил като елемент под карантина на антивирусната си програма.

„Проблемите в живота са толкова нищожни в сравнение с величието, което е вътре в нас.“

"Осъзнах, че ако е писано да се случи, ще стане само. А ако не, и така съм щастлива."
Даниел Стийл