Българската азбука е всъщност разказ:

„Аз буки, веди глаголати ! Добро ест живети дзело земля ! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо ! ук, фрът, хер ! от ! ща чръв! ци ша ! еръ, ер, ери ! ет ! ен он ! йен йон ! юс ! ят !”

ПРЕВЕДЕНА на съвременен български език тази уникална азбука звучи така:

„Помни буквите, учи да говориш ! Добре е да живееш здраво на земята ! защото както хора мислите, наша е той опора. изричай словото твърдо ! нагоре всеки да лети ! върви ! избягвай червея ! покорявай висотите ! ти мъж, ти юноша, вие хора ! човече ! с ум и разум ! във вярна посока и с ясно съзнание ! напред ! слава !“.

Аз зная буквите и животът със знанието е добър… ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек..." А нима това не е смисълът на съществуването !? Истински дар за човечеството е тази азбука...С промисъл свише...

Благодарни ли сме ?" "В превод от прабългарски азъ означава памет. Освен това на древния ни език алем означава първи, а ан означава бог или небе.

В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст.
Съзнателно е премахнат смисъла, хората да забравят издигането си към Бога и Знанието му! 

Имаше една Нула
кръгла като О,
тя не беше сторила
никому зло,
но тъй като нямаше стойност, горката,
щом я съглеждаха, пищяха числата:
— Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! —
да не би да ги видят със нея.


Но ето, тя срещна числото Едно,
което не беше с много стойност и то
и също се чувстваше жалко,
понеже бе много малко.
И каза му Нулата: — Я, със мене ела! —
И купиха двамата една стара кола
и смело поеха — пам-пам-пам — по шосето.


И ето:
Четворката, Двойката, Тройката
веднага изменят си стойката,
Пет усмихнат ги гони,
Шест им прави поклони.
Какво бе се там случило?
Десет бе се получило.
(Нали колата бе малка,
само с една седалка,
от Единица
наред със Нула
Десетица
се бе надула).


И стана тъй, че оттогава
за Нулата потръгна слава,
всички цифри я канеха,
подир нея се кланяха
и я хвалеха гласно
и я слагаха вдясно
(защото тайно
беше ги страх,
да не мръдне случайно
на ляво от тях!)
и изобщо извадиха те заключение
че и малките нули имат свое значение.


Джани Родари

В едно училище учителката решила да мотивира учениците си. Задала им съчинение на тема, която всеки сам да избере, а победителят щял да получи подарък - ботуши.

Ботушите стояли на катедрата и това още повече мотивирало децата.

След половин час завършили съчиненията и ги предали на учителката.

Тя била много затруднена, защото всички били написани прекрасно. "Кой най-много е заслужил ботушите?" - се питала тя. Какво да направи?

Тогава тя взела решение: "Ще теглим жребий!" Помолила всяко дете да напише името си на листче и да го сложи в една кутия..

След като разбъркала листчета, учителката изтеглила късметлията: ВАФФА АБДЕЛКАРИМ. Всички деца ръкопляскали и поздравявали ВАФФА, а тя плачела от щастие, прегърнала ботушките.

Доволна от успешният ден, вечерта учителката разказала на мъжа си историята, плачейки. Той я изслушал, радвал се, но я попитал защо плаче, след като всичко е завършило благополучно?

Отговорът на жена му го поразил :

- Истината е, че в кутията с листчетата, с имената на децата, всички листчета бяха с едно и също име: ВАФФА АБДЕЛКАРИМ - казала учителката.

Децата са знаели за бедността, в която живеело момиченцето и без да мислят за себе си, са решили да й помогнат, като направят така, че тя да получи розовите ботушки!

САУЛЕ АЗИМ

Веднъж един секретар излизал от университета, където работел.

Отново имал много тежък ден с купища документи, които да прегледа.

В този момент погледнал към красивата и голяма богаташка къща пред университета и си помислил колко хубаво би било да е неин собственик. Ядосал се на себе си, че не е богаташ, който винаги да разполага с много пари и да живее луксозно.

Потопен в своите мисли, продължил да върви по широк булевард и по невнимание си изтървал документите пред строеж.

Един от работниците там му ги подал, но в този момент си казал наум:

- Ех, защо не учих, когато бях млад, както майка ми искаше. Сега щях да съм добре облечен като този чиновник, а не да стоя по цял ден по строежи в изцапани дрехи и да върша тежка физическа работа. Въпреки недоволството си човекът се върнал на работа и си отворил една бира под жаркото слънце.

В този момент собственикът на богаташката къща гледал минаващите по булеварда хора. Погледът му се спрял върху секретаря, който се разхождал в хубавото време и върху майстора, който си пиел бирата на припек. Тогава богаташът си казал:

- Ех, защо ми трябваше да се захващам със собствен бизнес. Нямам никакво време за себе си. Сега трябва да стоя затворен вкъщи и все да мисля за сделките си. Какви късметлии са хората, които могат да излязат навън, да се разходят с приятели и да се порадват на хубавото време.

Притчата за недоволните хора ни учи, че не бива да се сравняваме с другите, защото не знаем те каква цена плащат за това, което имат. Нека бъдем себе си и живеем тук и сега. Нека оценяваме нещата, с които разполагаме и сме благодарни за тях. Нека не ламтим за чуждото, защото не знаем дали изобщо ще можем да платим цената му.

1. Учителят прекарва по-голямата част от активното време на детето ни.
2. Учителят винаги знае новия урок преди ученика.
3. Учителят учи детето ни да ни уважава, най-малкото – можем да върнем жеста.
4. Ако не учим детето на уважение и респект към учителят, а учителят е лицето на образованието – няма как да учим детето на уважение към знанията, уменията и образованието.
5. Учителят е част от “системата”, но не е цялата система. Ние, родителите – също сме част от системата, учениците (нашите деца) – също.
6. Защото може да ни даде важна обратна връзка за поведението и знанията на детето ни. Макар, че може би вече се страхува да го прави, защото доста родители са на принципа “за моето или хубаво, или нищо”.
7. Защото учителят е образован човек, учил психология, философия, има експертни знания – неговата експертиза е работата с нашето дете и други деца. Това е достойно за уважение.
8. Защото работата с деца е една от най-трудните и отговорни дейности.
9. Защото с учителят трябва да сме отбор, не врагове, в израстването на детето ни.
10. Учителят не е този, който трябва да държим отговорен за възпитанието на детето си – ние сме отговорни… но учителят ще помогне в този сложен процес.
11. Добрият учител чувства учениците си като приятели. Често ще чуем да ги нарича “моите деца”. Колко от хората, които не са им роднини го казват?
12. Учителят работи не само с нашето дете, но с клас от много деца. Ако нашето дете не иска да се учи от учителя – това е неуважение, което утре е много вероятно да провали това дете в кариерата му (неуважавайки работодател, мениджър или колега). Учителят е неговия първи тренинг, тиймбилдинг и коучинг.
13. Учителят също е ученик – учи се от децата, които учи ежедневно. Ние, родителите, също сме ученици в родителството. Колегите трябва да се подкрепяме ?
14. Учителят работи с детето ни на заплата, която е колкото заплатата на хамалин или чистач. Това не го прави хамалин или чистач. Остава си достоен за уважение специалист, който въпреки системата, в която е – работи съвестно там, където много други се отказаха да искат да работят.
15. Това, че много хора казват, че образованието не струва, без да дават решене – не е нещо, което учителят да не знае, срещу което да търси решения и не е проблем, който трябва да прехвърляме на учителя.
16. Детето ни ще среща много учители в живота си. Ние също сме негови учители. Ако не го учим да ги уважава, да им се доверява и да се вслушва в тях – ние губим това дете безвъзвратно.
17. Ако друг родител не уважава учителите на детето си – това е нещо много хубаво за шансовете на моите деца да се реализират, когато пораснат.
18. Не можем без учители.

ИВО ИЛИЕВ

На испански:

Paso el dato, para quienes hacen trabajos por computadora

Ctrl + E - Seleccionar todo

Ctrl + N - Negrita

Ctrl + C - Copiar

Ctrl + D - Rellenar

Ctrl + B - Buscar

Ctrl + G - Guardar

Ctrl + L - Reemplazar

Ctrl + K - Italic

Ctrl + U - Nuevo libro de trabajo

Ctrl + A - Abrir

Ctrl + P - Imprimir

Ctrl + R - Nada bien

Ctrl + S - Subrayado

Ctrl + V - Pegar

Ctrl W - Cerrar

Ctrl + X - Cortar

Ctrl + Y - Repetir

Ctrl + Z - Deshacer

F1 - Ayuda

F2 - Edición

F3 - Pegar el nombre

F4 - Repite la última acción.

F4 - Al ingresar una fórmula, cambie entre referencias absolutas / relativas

F5 - Ir a

F6 - Panel siguiente

F7 - Corrector ortográfico

F8 - Ampliación del modo.

F9 - Recalcular todos los libros

F10 - Activar la barra de menú

F11 - Nueva gráfica

F12 - Guardar como

Ctrl +: - Insertar la hora actual

Ctrl +; - Insertar la fecha actual.

Ctrl + "- Copia el valor de la celda arriba

Ctrl + '- Copia la fórmula de la celda de arriba

Cambio - Ajuste de compensación para funciones adicionales en el menú de Excel

Shift + F1 - ¿Qué es?

Shift + F2 - Editar comentario de celda

Shift + F3 - Pegar la función en la fórmula

Shift + F4 - Buscar siguiente

Mayús + F5 - Buscar

Mayús + F6 - Panel anterior

Mayús + F8 - Añadir a la selección

Shift + F9 - Calcular la hoja de cálculo activa

Shift + F10 - Visualización del menú emergente

Shift + F11 - Nueva hoja de cálculo

Mayús + F12 - Guardar

Ctrl + F3 - Establecer nombre

Ctrl + F4 - Cerrar

Ctrl + F5 - XL, tamaño de la ventana de restauración

Ctrl + F6 - Ventana del siguiente libro de trabajo

Shift + Ctrl + F6 - Ventana del libro de trabajo anterior

Ctrl + F7 - Mover ventana

Ctrl + F8 - Cambiar tamaño de ventana

Ctrl + F9 - Minimizar el libro de trabajo

Ctrl + F10 - Maximizar o restaurar ventana

Ctrl + F11 - Insertar 4.0 hoja de macros

Ctrl + F1 - Abrir archivo

Alt + F1 - Insertar un gráfico

Alt + F2 - Guardar como

Alt + F4 - Salida

Alt + F8 - Cuadro de diálogo macro

Alt + F11 - Editor de Visual Basic

Alt + 64 - @

CTRL + Esc. Puedes regresar rápidamente a la pantalla de inicio. Y aquí no ha pasado nada.

Ctrl + Shift + F3 - Crear un nombre usando los nombres de las etiquetas de fila y columna