"Бях в София и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:

— Много ви благодаря. Карахте прекрасно.

За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:

— Ти да не си бъзикаш, а?

— Не, човече, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.

— Аха — каза шофьорът и потегли.

— Какво ти става? — попитах аз.

— Опитвам се да върна доброто отношение в София —каза приятелят ми. — Това е единственото нещо, което да накара всички да се замислят.

— Как с един човек ще се оправят всички?

— Не става дума само за един. Таксиджията сега се накефи. Днес той ще има двадесетина пътника. Той ще се държи добре с тях, защото подсъзнателно помни, че някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му ще са по-любезни с колегите или служителите си, с други продавачи, че дори със собствените си семейства. За ден добрината може да достигне и до 1 000 души. Това си е супер, нали?

— Само, че ти си зависим от таксиметровия шофьор —той трябва да предаде добрината на другите.

— Виж, — каза приятелят ми, —системата не е защитена срещу глупаци. Така, че днес е нужно да съм добър с поне десет човека. Ако от десет, поне трима станат усмихнати и добри, тогава все едно се предава доброто на три хиляди. Ден след ден, капка по капка – вир става…

— На думи звучи добре — съгласих се аз, — но не съм убеден, че на практика действа.

— Ако не стане – какво си загубил? Аз се чувствам прекрасно, казвайки на човека, че шофира добре. Неговият бакшиш бяха добрите думи. Ако днес не е станало - утре пак се пробва и все един ще се окаже щастлив и усмихнат.

— Ти не си добре.

— Направено е изследване и се оказва, че онова, което липсва на всички е отношението - никой не казва на никого каква чудесна работа върши. Никой не е благодарен на никого. Стигаме дотам, че не сме благодарни и затова, че съществуваме…

— Но те не работят добре. И не съществуват – вегетират.

— Все е нужно да се почне от някъде – защо да не е от мен? Защо да не чуят добра дума?

Минахме покрай един строеж и видяхме няколко работници, които хапваха на крак. Приятелят ми спря.

— Готина сграда. Трудно ли се строи.

Работниците го погледнаха подозрително.

— Кога ще я завършите?

— По план - през юни — изръмжа единият.

— Вероятно сте горди, че правите такива неща?

И без да дочакаме отговор, продължихме нататък. Тогава подхвърлих:

— Странен екземпляр си.

— Защо? Когато строителите смелят думите ми, ще им стане приятно. И все някой ще има полза от тяхното щастие.

— Една птичка пролет не прави. Не можеш да вършиш това сам. Сам срещу всички.

— Ако съм доволен от това, какво ти пука. Не е лесно да накараш хората да станат добри, но ако се включат и други, ще стане по-лесно...

— Що направи път на тази жена — гледай я каква дрипла е….

— Може, Но ако е учителка, днес класът й ще е доволен и за децата денят ще е прекрасен…

Замислих се. Дали пък тоя лудия не е нормален? Докато разсъждавах, несъзнателно се усмихнах и помахах на малко детенце, което ме наблюдаваш с любопитство… Денят изведнъж стана различен…"

 
Живял някога един цар. Всичко си имал – голямо и богато царство, пълна хазна, предани съветници, красива жена и прекрасни деца. Той често размишлявал върху живота и света и години наред се измъчвал от три въпроса:
Кой е най-важният момент?
Кой е най-важният човек?
Коя е най-важната работа?
„Ако знам отговорите на тези три въпроса, мога да покоря целия свят! В тези отговори е скрита цялата мъдрост на света.“ – мислел си царят.
На кого ли не задал своите въпроси. Допитал се до най-известните мъдреци и учени, беседвал с най-просветените хора в царството, но никой не могъл да му даде отговор на тях.
Един ден царят дочул за някакъв мъдър отшелник, който живее в отдалечена планинска колиба. Решил да отиде лично при него и да му зададе своите три въпроса.
Отправил се на път и след няколко седмици успял да го намери. Когато пристигнал, той видял една порутена колиба с малка градина отпред, в която се трудел самият стопанин. Той бил грохнал старец, който едва стоял на краката си, но не спирал да работи.
Царят скочил от коня си, поклонил се на стареца и казал:
– Извървях дълъг път, за да дойда при теб, защото ти си последната ми надежда. Чух за твоята мъдрост и искам да те помоля да ми помогнеш да намеря отговор на три въпроса, които ме измъчват от години: Кой е най-важният момент? Кой е най-важният човек? Коя е най-важната работа?
Старецът го изслушал, но нищо не отговорил и продължил мълчаливо да копае в градината си.
– Виждам, че си уморен. Нека ти помогна – предложил царят, след като видял, че стопанинът му не е много разговорлив.
Взел мотиката и започнал да прекопава градинските лехи. Не минало много време и от гората изведнъж излязъл някакъв човек. Той бил в ужасно състояние. Дрехите му били изпокъсани, лицето му било в рани, а от единия му крак течала кръв. Царят веднага се притекъл на помощ на нещастника, донесъл му вода, превързал раните му и заедно с отшелника го въвели в колибата и го сложили да легне.
На сутринта царят станал и заварил стареца вече да работи в градината си.
– Старче, не искам да ти досаждам – учтиво започнал царят, – но отново те моля, ако можеш да ми отговориш на моите въпроси.
– Нима ти вече не си отговори на тях? – отвърнал старецът.
– Как така? – учудил се царят.
– Когато ти пристигна тук, най-напред видя, че аз съм изнемощял и уморен и предложи да ми помогнеш. Ако вместо да ми помогнеш, беше продължил пътя си, най-вероятно щеше да се натъкнеш на същите разбойници, които са ограбили и ранили онзи пътник, който излезе от гората. Така че най-важният момент за теб беше времето, когато ти копаеше в моята градина. Най-важният човек в това време бях аз. А най-важното нещо – твоята помощ към мен. А когато се появи раненият пътник, в този момент най-важният човек беше той, а най-важната ти работа – да му спасиш живота.
Царят слушал стареца и постепенно започнал да осмисля думите му. Отшелникът продължил:
– Запомни това за цял живот. Най-важният момент е днес. Най-важният човек е този, който е до теб в този момент. А най-важната работа е да правиш добро на тези, които са до теб. Затова живее човек на този свят. Това е смисълът на целия живот.
Като казал това, старецът продължил работата си над своите лехи, а царят се сбогувал с него и потеглил към дома.
Той никога не забравил срещата и думите на стареца. През целия си живот следвал тази мъдрост. И дълги години по света се носела славата му на най-добрия и справедлив владетел.
,, Винаги има надежда''

 
 
Един сиромах човек се хванал на работа в една ковачница и се трудил цели двайсет години. Най-сетне решил да си ходи и рекъл на ковача:
— Дай да си оправим сметките, защото трябва да си ида у дома и да видя какво е станало.
Ковачът го помолил:
— Аз свикнах с теб, както бащата свиква с чедото си. Постой още някоя и друга година! Ти ми беше дясната ръка в ковачницата.
— Не мога — отвърнал работникът, — когато тръгнах от село, оставих младата си невеста. Тя ми се закле да ме чака двайсет години. Ще си ходя вече, защото, ако и тая година не се върна, невестата ми ще напусне къщата ми.
— Тръгвай, щом като е тъй — рекъл ковачът, — но ела по-напред да ти броя парите.
Отвел ковачът работника в една потайна стая, отключил едно сандъче и изкарал от вътре три жълтици.
— Ти ми беше верен човек, затуй искам да ти платя добре. Но аз не съм богат. С чука и наковалнята човек не може да спечели много пари. Тук съм скътал три жълтици. Вземи ги и трите. Не са много, но знай, че ти ги давам от сърце. Ако някога ти потрябвам, пак ела. Готов съм да ти отстъпя и ковачницата си.
Работникът се навел и прибрал трите жълтици. Простил се с ковача и тръгнал към село. Както вървял по пътя, настигнали го трима пътници — двама по-млади, с цървули, а третият, старец с побеляла глава, щъпукал по чехли. Младите попитали работника откъде иде, каква работа е вършил и колко е спечелил. Работникът се разговорил с тях, а старецът мълчал, нищичко не продумвал, само от време на време, като слушал какво си приказват птичките по крайпътните клончета, се усмихвал под мустак.
— Какъв е този мълчалив старец? — попитал ковашкият работник.
— Баща ни е — отвърнали двамата млади мъже.
— Ами защо се усмихва под мустак?
— Той разбира езика на птиците и навярно слуша какви смешни работи си хортуват ония пилци, дето са кацнали по клоните над пътя.
— Ами защо мълчи? — повторно попитал работникът.
— Защото за всяко отваряне на устата трябва да му се плаща.
— Колко взема?
— За две-три думи иска жълтица.
Работникът с трите жълтици в джоба си помислил: „Аз съм беден човек, няма да осиромашея повече, ако дам на този брадат човек една жълтица. Поне ще го чуя какво приказва“.
Извадил от джоба си една от трите жълтици и я подал на стареца.
Тогава старецът си отворил устата и продумал:
— Мътна вода да не газиш!
И пак млъкнал.
Продължили пътя си. Работникът вървял подир стареца, гледал как се подпира на една чепата тояга, и си мислел: „Чуден старец! Гласовете на птиците разбира и за всяко отваряне на устата взема жълтица. Какво ли ще каже, ако му дам и втората жълтица?“
И пак бръкнал в джоба си.
Старецът поел втората жълтица и проговорил:
— Видиш ли някъде да се вият орли, иди да разбереш какво има!
И пак млъкнал. Работникът се почесал по врата и си рекъл наум: „Гледай какви думи казва! Колко пъти съм гледал орли да се вият, но никога не съм се отбивал от път да видя какво има. Я да дам и третата жълтица — каквото с една жълтица, такова и без нея“.
За трети път бръкнал в джоба си и подал последната златна пара.
Старецът я поел и продумал:
— Преди да сториш нещо, брой до двайсет и пет.
Повървели още малко четиримата заедно, спрели на един кръстопът и се разделили. Бащата и синовете поели нагоре, а ковашкият работник — надолу, към своето село. Стигнал до една река. Тя била дълбока и мътна. Влачела горска шума, дървета и грозно бучала. Работникът си спомнил първите думи на мълчаливия старец и не посмял да нагази мътната вода. Седнал на брега, измъкнал от торбата си хляб да похапне.
— Сетне — рекъл си — ще диря мост или брод.
По едно време по пътя затрополил конник. Пристигнал един търговец на бял кон.
— Хей, побратиме — викнал търговецът, — защо не минаваш отвъд?
— Не смея да газя мътна вода.
„Ей че дивак!“, помислил си търговецът и смушкал коня.
Конят се хвърлил в дълбоката вода. Силното течение повлякло и добичето, и търговеца надолу. В един въртоп търговецът изведнъж потънал и се удавил. Конят, като усетил, че му олекнало, се обърнал назад и се измъкнал на брега мокър вир-вода. Работникът отишъл, хванал коня, яхнал го, слязъл надолу край реката, намерил мост, минал отвъд и препуснал към село. Като минавал край една зашумена долчинка, видял, че над нея се вият три големи орела.
„Чакай да видя какво има в тая долчинка“, рекъл си конникът, слязъл от коня и се мушнал в шумака. На едно потулно място намерил двама мустакати хора — мъртви. До тях видял кожена торба с жълтици. Мъртвите били разбойници. През нощта били обрали някого, дошли в долчинката, да си поделят плячката, но не могли да се спогодят, измъкнали пищовите и се изпотрепали.
Нашият пътник прибрал торбата, мушнал в пояса си един от пищовите и продължил пътя си. Надвечер стигнал пред своята къща. Бутнал пътната врата, влязъл, скочил от коня, вързал го под стряхата и тръгнал към къщи. Преди да пристъпи вътре, рекъл си:
— Я да зърна през прозореца какво прави жена ми.
Прозорецът бил отворен. Вътре било светло. Насред къщи имало наредена трапеза. На трапезата седели двама души: жена му и един мъж — гърбом към прозореца. Като видял мъжа, ковашкият работник изтръпнал. Помислил си: „Каква невярна жена! Клетва даде да не се жени, додето се върна, а е прибрала чужд мъж в къщата ми!“
Измъкнал пищова и го насочил да гръмне и двамата. Но тъкмо в туй време му минали през ума думите на стареца, купени с последната жълтица: „Преди да сториш нещо, брой до двайсет и пет“.
— Ще броя до двайсет и пет — рекъл си, — сетне ще гръмна, те няма да побегнат.
Почнал да брои. Докато броял, мъжът, дето бил вътре, се обърнал към жената и рекъл:
— Мале, утре тръгвам да диря татя по света. Домъчня ми за него. Колко години минаха, откак е излязъл?
— Станаха вече двайсет години, сине. Когато баща ти замина, ти беше детенце на три месеца.
„Брей, какво щях да направя, ако не бях преброил до двайсет и пет!“, прехапал устни гостенинът и викнал през прозореца:
— Сине, жено, ставайте да ме посрещнете!
Българска народна приказка, разказана от Ангел Каралийчев

Магарето казало на тигъра:

- Тревата е синя.

Тигърът отговорил:

- Не, тревата е зелена.

Дискусията се разгорещила и двамата решили да предадат въпроса на арбитраж и за това се обърнали към лъва, краля на джунглата.

Преди да стигнат до поляната в гората, където лъвът седял на трона си, магарето започнало да крещи:

- Ваше Величество, вярно ли е, че тревата е синя?

Лъвът отговорил:

- Вярно, тревата е синя.

Магарето се втурнало напред и продължило:

- Тигърът не е съгласен с мен и ми противоречи и ме дразни, моля да го накажете!

Кралят заявил:

- Тигърът ще бъде наказан с 5 години мълчание.

Магарето скочило от радост и продължило пътя си, доволно и повтаряйки:

- Тревата е синя...тревата е синя...

Тигърът приел наказанието си, но отново попитал лъва:

- Ваше Величество, защо ме наказахте, все пак тревата е зелена?

Лъвът отговорил:

- Всъщност тревата е зелена.

Тигърът попитал:

- Защо тогава ме наказвате?

Лъвът отговорил:

- Това няма нищо общо с въпроса дали тревата е синя или зелена. Наказанието е, защото не е възможно смело, интелигентно създание като теб да губи време в спор с магаре, а на всичкото отгоре да дойде и да ме притесни с този въпрос.

ПОУКА

Най-лошата загуба на време е да спориш с глупака и фанатика, който не се интересува от истината или реалността, а само от победата на техните вярвания и илюзии.

Никога не губете време за дискусии, които нямат смисъл ...

Има хора, които въпреки всички представени им доказателства нямат способността да разберат.......и други, които са заслепени от его, омраза и негодувание и единственото нещо, което те искат е да са прави дори и да не е така. Когато невежеството крещи, интелигентността млъква. Вашият мир и спокойствие струват повече.

Автор неизвестен

"Осъзнах, че ако е писано да се случи, ще стане само. А ако не, и така съм щастлива."
Даниел Стийл

Преди около 6 месеца съседът ми ме помоли за паролата на домашният ми интернет.

Дадох му я, защото не струва нищо и защото се разбирам с него.

Вчера се прибирах, а той беше на вратата. Спрях и поговорихме малко, както обикновено, когато той с радост ми каза, че сега има Нетфликс.

После се пошегувах, казах: "Работя здраво, едва имам време да гледам телевизия, но е супер, после ще ми заемаш паролата да гледам някои предавания".

Тогава жена му, която поливаше градината, му каза: "Не можем да му я дадем, защото аз съм тази, която плаща и вие не можете да си я споделяте".

Пълна тишина се възцари!

Мъжът се извини тихо и аз му казах, че няма проблем.

Продължихме да си говорим за други неща и накрая влязох вкъщи.

Малко след това жената на съседа излезе да го търси, гледайки нервна, казвайки, че телевизорът не работи.

След няколко минути той и жена му дойдоха да ми се обадят и казаха, че мрежата не работи, че паролата е сменена!

Погледнах ги и им казах: "Смених паролата, защото аз съм този, който плаща и мрежата не е за споделяне. Обичах ви приятелски, толкова много".

Съпругата стана червена и се опита да спори, казах: "Госпожо, имам си интернет, а вие имате своя Нетфликс, всичко е наред и всички са доволни".

Обърнах се и затворих вратата. Никога повече не ми проговориха.

Урока, който научих от нея:

Приятелството трябва да е реципрочно.

Любовта трябва да е реципрочна.

Привързаността трябва да е реципрочна.

От днес смятам да отвърна на мълчанието с мълчание, на отсъствията със отсъствия, на обич с обич, на приятелство с приятелство и на лоялност с лоялност. Не, на еднопосочните чувства!

Чувствата трябва да са двупосочни!

Стига си бил човекът, който винаги дава и никога не получава!!!

На върха на буркан със зърна е оставена мишка.

 Тя била толкова щастлива, да намери толкова много храна около нея, че вече не изпитвала нужда да обикаля в търсене на храна. Сега вече можела да живее щастлив живот. След няколко дни наслада на зърната, мишката стигнала до дъното на буркана.

Внезапно осъзнала, че е в капан на дъното на буркана. От този момент нейният живот зависел само от това дали някой ще пусне храна в буркана. Тя нямала избор освен да живее така!

Няколко поуки, които можем да вземем от тази история :

  1. Краткосрочните удоволствия могат да доведат до дългосрочни капани.
  2. Ако нещата станат лесни и ви е удобно, значи сте в капана на зависимостите.
  3. Когато не използвате уменията си, не губите само тях. Губите своите свобода и независимост.
  4. Свободата не идва лесно и може да бъде загубена бързо. Нищо не идва лесно в живота, а ако идва лесно, може би не си струва.

Комфортът в много случаи е капан. Ние израстваме истински - не тогава, когато ни е леко, а тогава, когато преодоляваме трудности.

Имаше една Нула
кръгла като О,
тя не беше сторила
никому зло,
но тъй като нямаше стойност, горката,
щом я съглеждаха, пищяха числата:
— Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! —
да не би да ги видят със нея.


Но ето, тя срещна числото Едно,
което не беше с много стойност и то
и също се чувстваше жалко,
понеже бе много малко.
И каза му Нулата: — Я, със мене ела! —
И купиха двамата една стара кола
и смело поеха — пам-пам-пам — по шосето.


И ето:
Четворката, Двойката, Тройката
веднага изменят си стойката,
Пет усмихнат ги гони,
Шест им прави поклони.
Какво бе се там случило?
Десет бе се получило.
(Нали колата бе малка,
само с една седалка,
от Единица
наред със Нула
Десетица
се бе надула).


И стана тъй, че оттогава
за Нулата потръгна слава,
всички цифри я канеха,
подир нея се кланяха
и я хвалеха гласно
и я слагаха вдясно
(защото тайно
беше ги страх,
да не мръдне случайно
на ляво от тях!)
и изобщо извадиха те заключение
че и малките нули имат свое значение.


Джани Родари

Преди изпита

Първи начин за подготовка — под строгия поглед на родителя, ученикът зубри за държавните изпити от сутрин до вечер. В резултат — умора, раздразнение, напрежение. Най-често децата си дават вид, че учат, докато си мислят за нещо съвсем друго.

Втори начин за подготовка — когато се отдаде случай да се измъкне от контрола. Под предлог „отивам да уча с приятел” приятелите отлично прекарват времето си, но последния ден и нощ упорито се трудят.

Разбира се, не може да се каже, че тези два начинът са абсолютно неефективни. Повечето випускници дават всичко от себе си преди изпита. Но всеки път има риск, че ще бъде изтеглен точно този въпрос, който не е добре подготвен. Как да се избегне този риск? Как да се направи така, че подготовката за изпита да е спокойна и пълноценна.

 

Методика „ Повторение”

Повторението — това е възпроизвеждане на прочетеното със свои думи. Поглед към текста можете да си позволите, само ако не можете да си спомните нещо след поне 2-3 минути напрягане на паметта.

Не всички ученици използват ефективно времето за подготовка за изпитите. Предложения тук режим на повторение, проведен многократно, доказано дава добри резултати.

Трябва да обърнете внимание на две неща:

  1. Приведената по-долу методика се отнася за материал, който вече е изучаван и усвоен по-рано. Трудно може да се получат добри резултати, ако материала за изпита е съвсем нов, непознат и несистематизиран в съзнанието ви.
  2. Процесът на повторение трябва да се изпълнява в съответствие със следните препоръки:

Първо повторение: Веднага след прочитането.

Второ повторение: 20 минути след предишното.

Трето повторение: След 8 часа.

Четвърто повторение: На следващия ден (най-добре преди сън).

 

Как да учите? Да предположим, че се готвите за изпит по история и за подготовката си имате четири дни. Подготвили сте си учебник, учебни пособия, примерни въпроси, които са се падали предишни години. Започвате да четете учебника.

След като го прочетете, по метода на бързото четене изчитате и допълнителната литература. И за това вие загубвате един ден.

На втория ден сутринта прочитате последния раздел на учебника и веднага пристъпвате към повторение.

Повторението — това са отговорите на въпросите от конспекта за изпита. Към изходния текст се обръщате само ако не можете да си спомните необходимото след като сте напрягали паметта си поне 2-3 минути. След като свършите първото повторение, починете си 20 минути и веднага пристъпете към ново повторение, аналогично на предишното.

Втория ден, вечерта, най-добре преди сън вие трябва да приключите с поредното повторение. Починете си добре. Направете малко упражнения. Позабавлявайте се с приятели.

На третия ден сутринта започнете с поредното, трето повторение. Трябва да го завършите към 15 часа и да си почивате до 15 часа на следващия ден.

На четвъртия ден в 15 часа пристъпете към последното повторение. Добре е да го завършите към 22 часа и веднага да легнете да спите.

На следващия ден е изпита. Вас ви очаква успех. В това няма никакво съмнение. Вие сте прочели и неколкократно повторили не само учебника, но и допълнителната литература. Названия, факти, фамилии са добре подредени във вашата памет. Вие добре познавате характерните особености на всеки исторически период. Вашето отношение към изучавания материал се отличава с активен критически анализ на събитията, явленията и фактите.

 

Методи за улесняване на запомнянето (по Вирджиния Квин)

МНЕМОНИКА

Преобразуване на информацията чрез придаване на друг смисъл или структуриране по друг начин.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КЛЮЧОВИ ДУМИ

Отделяне на логическия скелет на материала чрез фиксиране на основните понятия.

ПРИДАВАНЕ НА ОБРАЗНОСТ

Увеличаване на емоционалната наситеност на информацията.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА АСОЦИАЦИИ

Откриване на връзка с други понятия, сходни или противоположни по значение и смисъл.

 

Ако времето не ви достига

Ако ви остава малко време до изпита…

Важен момент – да си наложите да се захванете за работа. Преди изпит ти се иска да правиш какво ли не стига да не започнеш да се подготвяш. По това време обикновено се сещаш за отдавна отложена и забравена работа, за някого, когото не си търсил отдавна – изобщо, да направиш всичко, каквото ти се иска, за да отдалечиш момента на сядане пред учебниците.

Трябва да направиш усилие над себе си. Това е важно и нужно. Но не бива и да изпадаш в крайности. Ако се затрупате с учебници, изключите телефона си и се барикадирате в стаята си – едва ли такова учене ще се окаже особено ефективно. Съвет: Установете за себе си норма – да кажем един час, след който здраво се захващате за работа.

Не се подготвяйте за изпити с приятел (освен, ако той (тя) не разбира материала по-добре от вас) – такава подготовка най-често се превръща в дълго разнищване и напразна загуба на време.

Важен въпрос: а как да запомням по-добре? По тази тема има твърде много, разнородни и дори противоречащи едно на друго мнения. Един от най-удачните начини за запомняне е мнемотехниката. Какво е това животно? Това е комплексна техника за запомняне чрез асоциации. Ако трябва да запомните, например дата. Помислете си с какво тази дата е важна за вас лично. Може това да е нечий рожден ден. А може би нещо сте направили за първи път в този ден? Само не бива специално да си измисляте събития, защото на изпита ще ви се наложи да си спомняте и тях. Трябва да запомните формула? Опитайте се да я погледнете под друг ъгъл. Да я прочетете като дума. Да съпоставите всяка буква във формулата с дума и да съставите изречение, което лесно ще се установи в съзнанието ви. Има и такава тайна: колкото по-неприлични са асоциациите, толкова по-лесно се запомнят.

Много е удобно да запомняте всякакви определения, явления и събития, като ги свеждате до това, което вече знаете. Важно е да разберете същността на определението, а не да го назубрите. Ако вие можете да преразкажете определението с ваши думи, значи го разбирате, а това означава, че разбирате материала.

В различните хора е развита различен вид памет: зрителна, слухова, смислова, механична и т.н. За хората с развита зрителна памет е по-полезно да четат материала, а после да си спомнят страниците. Този, който има добра моторна памет е по-добре докато учи да си води записки. И така нататък… Важно е да определите какъв вид памет е преобладаваща при вас и кой начин на учене е най-успешен.

Не се изкушавайте да вземате записките си на изпита. Когато имаме в джоба си такъв „парещ” лист – главата работи лошо. Оставете я вкъщи, за да работите добре.

Преди сън е желателно, ако не учите, то поне да прелистите преминатия материал, опитвайки се докато гледате заглавието на въпроса да си спомните съдържанието му (ако не се получава – прегледайте раздела). Помнете, че най-добре се запомня информация, получена непосредствено преди заспиване и по време на събуждане (но не в деня или вечерта преди изпита!).

В навечерието на изпита си позволете отпускане – позабавлявайте се, поговорете е по телефона, почетете малък роман, идете на гости. Но се върнете навреме, защото липсата на достатъчно сън преди изпита може да има печални последствия.

 

Външен вид и поведение

Какъвто и да е вашия стил на обличане, най-добре е на изпит да се явявате в спретнат, официален вид, което показва сериозното ви отношение към матурата.

Важно е да запазите спокойствие и увереност.

 

Не вземайте успокоителни средства в деня на изпита! Те могат да затормозят способността ви да мислите, да ви направят сънливи и безразлични към всичко, което се случва.

 

Ако изведнъж забравите всичко

Всичко може да се случи. Да си представим тъжната картинка – вие сте учили цяла нощ 5-та тема, а ви се пада тринадесета, до която изобщо не сте успели да стигнете и която е толкова сложна и заплетена, че дори пълните отличници не я разбират.

Не се давайте лесно. Разгледайте добре въпроса. Какви асоциации извиква у вас? Може би сте минали подобен материал дори и по друг предмет. Или ако това не е застрашаващо, бутнете съседа. Мислете! Информация се получава не само от уроците, но и по телевизия, радио, Интернет, разговори, отговори на други ученици, не само в научната, но и художествената литература?

Има един известен анекдот за двама ученика, които се готвили за изпит по зоология, но минали само един въпрос – за бълхите. Отишли на изпита и единия изтеглил въпрос за кравите. Той започнал така: „Това е крава, тя има козина, а в козината има бълхи… И по-нататък продължил за бълхите. На другия се паднал въпрос за рибите: „Това е риба. Тя има люспи. Но ако имаше козина, то щеше да има бълхи… И по-нататък – отново за бълхите…

Главното е – не се паникьосвайте и се съсредоточете. 

 

Ефективно запомняне

  • За по-добро запомняне е необходимо да се мисли. Всяка информация трябва да бъде осмислена и оценена. Постарайте се да намерите главната мисъл и постройте факторите, които я подкрепят. Добре е да си направите конспект с опорните точки.
  • Интересът към материала повишава продуктивността на запомнянето. Много добре трябва да осъзнаете за какво може да ви бъде полезна тази информация.
  • Психолози са установили, че по-лесно се запомня, ако предварително си чел по темата нещо популярно и си го обсъждал с приятели или близки.
  • Не бива паметта да се претоварва с много информация за кратък период от време. Това е особено важно за явяването на изпити. Обема на оперативната памет е 7 единици: при едновременно възприятие ние можем да задържим в паметта си средно 7 обекта – 7 думи, 7 фрази, 7 параграфа. Като при това най-добре се запомня първия и последния елемент на подреждането.
  • Не бива да се учи едно след друго по сходни предмети: физика след математика, история след литература. Най-добрия начин да забравиш нещо току що научено е да се опиташ да запомниш нещо сходно.
  • Повторението е майка на ученето. Установено е, че след 30 минути се забравя 40% от новата информация, на следващия ден – 34%, след месец – 21%. С оглед на това трябва да се повтаря първия път веднага след прочитането, втори път – след около половин час, трети – след ден, а четвърти – след 2-3 седмици.
  • Необходимо е да се борите със забравянето. Представяйки си обстановката, в която се е случило събитието, вие ще си спомните и самото събитие. Така възелът на паметта, завързан в определен момент и обозначен с поставено кръстче на ръката може да ти помогне да си спомниш повода, по който са се появило. 

Две неща ни спасяват в живота -любовта и смеха. Ако имаш едно от двете, всичко е наред, ако имаш и двете, си непобедим.

Тарун Тежпал

Някога, в едно малко село в Индия живял беден фермер. Той взел кредит от местен лихвар, но не успял да му го върне.
Лихварят - грозен старец, обожавал красивата дъщеря на фермера. 
Затова му направил предложение: Да му опрости заема, ако фермерът се съгласи да му даде дъщеря си за жена.
Фермерът и дъщеря му били възмутени от наглостта на лихваря и веднага отказали. 
Лихварят предложил да оставят решението на съдбата.
Сложил в малка торбичка две камъчета: черно и бяло. Момичето трябвало да изтегли едното от тях. Ако изтеглело черното, да му стане жена и дългът да бъде уреден. 
Ако изтегли бялото, няма да се омъжи за него, а дългът пак щял да бъде уреден. 
Фермерът и дъщеря му се съгласили.
И така, всички застанали на чакълестата пътека до земята на фермера. Лихварят взел две камъчета от чакъла и ги сложил в торбичката. 
После подал торбичката на момичето, за да изтегли едното.
Момичето обаче имало остър поглед и забелязало, че и двете камъчета, които лихварят сложил, са черни. То не знаело какво да прави. 
Имало три варианта. 
Първият: да откаже да избира и баща и да влезе в затвора.
Вторият: да извади и двете камъчета и да покаже какъв измамник е лихварят. Това обаче нямало да помогне на баща и той пак трябвало да връща парите. 
Третата възможност била, да си избере камъче и да се ожени за стария лихвар, за да остане баща и на свобода.
Но имало и четвърта възможност и точно нея избрало момичето. 
То бръкнало в торбичката и изтеглило едно камъче. Без да го погледне, го изпуснало, уж неволно. Тъй като на земята под тях било пълно с подобни бели и черни камъчета, нямало как да се разбере кое от тях е изпуснато.
- О, простете ми. - казало момичето. - Изпуснах камъчето, без да искам, но ако погледнем в торбичката и видим какво е камъчето вътре, ще знаем и какъв цвят е било онова, което съм избрала.
Извадили камъчето от торбичката и видели, че то е черно.
"Значи момичето е изтеглило бялото", заключили всички дружно.
Старият грозен лихвар не отронил и думичка, защото това означавало да признае, че е измамник. 
А с находчивостта си момичето спасило и себе си, и баща си.
Всеки сложен проблем си има решение. 
Понякога просто трябва да действаме находчиво...

Бях прекарал около час в банката с баща ми, тъй като той трябваше да прехвърли пари. Не можех да устоя и попитах...

„Татко, защо да не ти активираме интернет банкиране?“

„Защо да правя това?“ – попита той.

„Ами тогава няма да се налага да прекарваш един час тук за такива неща като прехвърляне на пари. Може дори да пазаруваш онлайн. Всичко ще е толкова лесно!“

Бях толкова вдъхновен за въвеждането му в света на интернет банкирането.

Той попита: „Ако направя това, няма да се налага да излизам от къщи?“

„Да, да!“ – отвърнах. Казах му как дори хранителните стоки може да се доставят на прага и че „Амазон“ доставя всичко!

Неговият отговор ме остави безмълвен.

Той каза: „Откакто влязох в банката днес, срещнах четирима приятели, поговорих си с един от персонала, който вече ме познава много добре. Знаеш, че аз съм сам...това е компанията, от която имам нужда. Харесва ми да се приготвям, за да изляза и да дойда в банката. Имам достатъчно време. Физическото докосване е това, за което копнея.

Преди две години, когато се разболях, собственикът на магазина, от който си купувам плодове, дойде да ме види, седна до леглото ми и заплака.

Когато майка ти падна по време на сутрешната си разходка, продавачът от местния „Плод и зеленчук“ я видял и незабавно запалил колата си, за да я върне у дома, тъй като знае къде живеем. Ще имам ли това човешко „докосване“, ако всичко стане онлайн? Защо ще искам всичко да ми се доставя на прага и да ме принуждават да взаимодействам единствено с компютъра си? Харесва ми да познавам човека, с когото си имам работа, а не просто с някакъв „продавач“. Това създава връзки и взаимоотношения. „Амазон“ доставя ли и това?“

Технологията не е живот.
Прекарвайте време с хора… а не с устройства.

Автор: Неизвестен