Интересно
На прага сме на втора изолация, трябва спокойно да се подготвим за затварянето. Има хора, които наистина полудяват, когато са под каратина.
Точно затова си говорихме преди малко с микровълновата и тостера, докато пиехме кафе - и тримата сме на това мнение, както и кафемашината, тя ми е най-добрия приятел.
Вече не споделям нищо с пералнята, защото всичко го върти и превърта по няколко пъти.
И на хладилника вече нищо не му казвам, чувствам го някак си много студен и умислен.
Съдомиялната и тя е е една - на всяка манджа да е мерудия.
Малко се отдръпнах и от сушилнята и абсорбатора. Всичко раздухват.
Ааа, забравих да кажа, че спрях да се опитвам да си поговоря с ютията, защото тя се разгорещява от няма нищо.
А кантара го сложих с лице към стената. Ще стои така, докато не ми се извини.
Когато сте на върха, Вашите приятели раэбират кой сте Вие, когато сте на дъното, Вие раэбирате кои са Вашите приятели.
Ето и десетте принципа за възпитание на детето, изповядвани от Януш Корчак - един наистина велик човек, педагог, писател, лекар и обществен деятел:
- Не очаквай твоето дете да бъде човекът, който си ти, или този, който искаш да бъде. Помогни му да стане себе си, а не теб!
- Не търси от детето отплата за това, което си направил за него. Ти си му дал живот! Как може да ти се отблагодари за това?! То ще даде живот на друг човек, той - на трети и т.н. Това е необратимият закона на благодарността.
- Не използвай детето си като отдушник за своите обиди, за да не горчи хлябът ти на старини. Знай, че каквото посееш, това ще пожънеш.
- Не гледай на проблемите му отвисоко. Животът на всеки е даден според силите му и бъди сигурен – на него също му е тежко, и не по-малко, отколкото на теб. Може би и повече, тъй като му липсва опит.
- Не го унижавай!
- Не забравяй, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщай им особено внимание, защото няма как да знаеш кого точно ще срещнеш в детето.
- Не се тревожи, ако чувстваш, че не си успял да направиш нещо за своето дете. Просто помни - направил си достатъчно, ако си направил всичко възможно.
- Детето не е тиранин, който ще обсеби целия ти живот, не е и само създание от плът и кръв. То е скъпоценна чаша, която Животът ти повелява да пазиш и да разпалваш в нея творческия огън. Детето е "душа", дадена ти за съхранение. То не е твое притежание!
- Обичай чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото дете това, което не би желал да причинят на твоето!
- Обичай своето дете такова, каквото е – неталантливо, неуспешно, обичай го и когато е пораснало. Общувай с него, радвай се, защото детето - това е празник, който все още е с теб!
---
Януш Корчак е един от най-известните полски педагози, писател, лекар и обществен деятел. Роден е във Варшава в еврейско семейство през 1878 г. Умира през 1942 г. в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което работи тогава.
Освен с книгите си, посветени на и за децата - "Крал Матиуш", "Как да обичаме детето", "Право на детето на уважение" и др., той остава в историята и с факта, че три пъти отказва да спаси собствения си живот, за да не изостави своите питомци.
Първия път е преди окупацията на Полша от фашистка Германия, той отказва да емигрира в Палестина. Остава във Варшава, в Дома за сираци, на който е директор, за да посрещне заедно с децата страшните събития, които предстоят.
Втория път – отказва да избяга от Варшавското гето.
Третия път – точно преди потеглянето на влака към концентрационния лагер. Тогава към Корчак се приближава офицер от СС и пита:
- Вие ли сте написал „Крал Матиуш“? Чел съм я като дете. Удивителна книга! Вие сте свободен.
- А децата?
- Децата остават. Но вие може да напуснете вагона.
- Грешите. Не мога. Не всички хора са мерзавци.
Не са останали живи очевидци на този разговор. Както и няма живи свидетели на това, че по пътя към Треблинка, Корчак е разказвал приказки на децата, за да ги разведри и разсее от страшните мисли за приближаващата смърт. Но тези епизоди са толкова характерни за личността на „Стария доктор“, както са наричали Корчак, така кореспондират с целия му живот като човек и педагог, с цялата му личност, че не остава съмнение в тяхната истинност.
Системата за унищожаване на хора в Треблинка била проста и ефективна. Направо от влаковите композиции затворниците били вкарвани в газовата камера. Януш Корчак влиза заедно със своите деца в нея!
Игор Гречко
"Винаги съм се страхувал да пиша за него. Не защото е сложен, а защото е съвършен.
У всеки друг може да се намери нещо неясно, неточно, нещо объркано. У него е чисто просто, здраво.
Аз не знам дали има втора българска фигура, създадена така естествено и така монолитно. В образа му няма нищо излишно. Онова, което при някои създава една по-свободна атмосфера, при него би звучало вулгарно. Неговите светли очи и лаконичната му реч не търпят нищо допълнително. Тук един по-аристократичен косъм е в състояние да разруши съвършенството.
Надали има друга наша личност по-чужда на театралното пресъздаване. Подобно на Паисий, той е анонимен. В биографията му няма нито едно увлечение, нито една жена, нито един романтичен скандал. А е бил млад, хубав, весел. В биографията му всичко е извисено над страстите, над малките слабости. И въпреки това той не прилича на икона, не е парче исторически лед. Всичките му действия са пропити от една човещина, която смайва. От една сдържана мъжка ласка, която кара България да лудее от обич...
Едно приближаване до него винаги трогва и смущава. Не защото е безсмъртен, а защото е във висша степен морален.
Целият му живот е низ от примери, които извисяват нацията. Неговата храброст и неговата скромност са пословични. В името на делото той е бил едновременно и добър, и безпощаден, невидим и ярък, колкото строг, толкова и справедлив.
Всички, които са имали работа с него, са го обожавали. И Раковски, и Ботев, и Вазов, и шопите от Софийско. Единствен предателят не е разбрал светлината. В летописа на вечността му няма нищо слабо, грозно, неприлично. Нищо, което би ни наскърбило.
Суетата на вождовете му е органически чужда. Суетата на дребните герои - още повече. Той никога не е смесвал делото със себе си, макар че целият е бил потопен в огъня му. Никога не е търсел шума, славата, евтините радости.
Ето защо на неговия паметник никога не бива да има знамена и мечове, героични пози, орлови погледи. Там горе един ямурлук и едни цървули и страшните, но скъпи думи: "Ако загубя, губя само мене си...".
При чуването на тези думи винаги настръхвам. Не защото са необикновени, а защото са верни.
Те изразяват не само неговия революционен морал, но и съдбата му. Чрез тях той се издига на една височина, сред която стърчи сам в нашата история. И не само в нашата.
Едно изключение, което няма равно на себе си.
Разбира се, тук думата „сам” не означава самотен. Тук тя значи единствен. И наистина, кой друг би могъл да оспори неговото дело или нравствената му висота. Кой друг може да изрече това просто и безподобно: „Аз съм Левски”. Да го изрече, без да се смути или без да се надцени. Сигурен съм, че никой. В неговия случай има нещо недостигаемо, неповторимо.
Той беше неук, но гениален. Едно дърво без голяма корона, но с огромни корени. Словото му не беше красиво, но беше силно. То не радваше, а будеше, възпитаваше и дори плашаше. Не беше слово на поет, а на нелегален. Затова от него историята не наследи нито една реч и нито един статия. Но това не му попречи да й остави примера на една организация, която обедини нацията и създаде България.
Преди гения народът имаше четите, хайдушките кости и стръкчето здравец. След него той получи революционните окръзи – уставът на БРЦК и знамето на една „княгиня”. Днес това може да ни изглежда малко или наивно, но по онова време то беше прескачането на няколко века, възлизането от самотата на личното отмъщение, раждането на колективна ангажираност. В този смисъл той хвърли мост между народа и епохата. Той, който пръв разбра революцията, без която не можеше и която идваше…
Убеден съм, че най-красивите слова, казани за него, са винаги недостатъчно красиви. Не защото е претенциозен, а защото е свят…
Много имена могат да се откраднат от народа, но неговото име – никога. То е млякото и въздухът за всичко българско. От кошарите до класните стаи. Клетвата, без която сме немислими. Не вярвам друга нация да е свързана с такава фатална любов към един образ. Ние не само се гордеем, че го имаме, ние ликуваме.
Той е нашето вечно изригване, нашето нравствено оплождане, безкрайността ни. Невидимата емблема, която ни свързва. Когато мислим за него, ние мислим за всичко онова, което ни спасява и мъчи – за Свободата, за Републиката, за шампионите, за устата, която изфъфля: ”Фанете тогоз!”.
Така той ни даде в едно и също време най-чистото усещане за подвига и най-страшното усещане за цената на предателството. Неговата бесилка стана нашият кръст. Той увисна на нея не само за да спаси България, но и за да я разтърси. Да й покаже слънцето и вълците. Тук е скрит един трагизъм, който няма равен на себе си. Ето защо за народа той е нещо повече от Героя. Той е Светецът. Онзи най-скъп син, пред когото майка България винаги е стояла на колене, задавена от гордост и сълзи…
Стояла е и ще стои, докато я има."
ЛЕВСКИ
Стефан Продев
(1927-2001)
Българският език е универсален език, защото спада към т.нар. аналитични езици - надраснал е падежите, като вместо тях се използват предлози за връзка между думите, съдържа суфикси за определителен член, и е освободен, от към глаголен инфинитив при изразяването на преизказни и несвидетелски действия, притежавайки най - сложната глаголна система, с неповторима конструкция при формирането на бъдеще време.
Ето защо, въпреки относителността на човешките слухови вкусове, българският език е един от най - благозвучните езици на планетата, той е по - силен тоново от всички славянски езици, включително и от руския, който между впрочем, произхожда от българския. Нашите гласни и съгласни съчетания звучат ясно и отчетливо, притежавайки всички основни звукови тонове, ето защо българският е ясен и силен, и затова, той е един мъжествен език! Това е така, защото българският език е автохтонен, тоест той е език, който отдавна се е преобразувал от конструкция на синтетичност към аналитичност, еволюирайки още преди хиляди години, когато пътешествието му започва преди възникването на Стара Велика България. И никъде всред народите, с които е бил в съприкосновение, никога той не е претърпявал промяна, а точно обратното. Хиляди години преди Христа, единствено траките са имали аналитична форма на език без падежи, какъвто е, и българският, така че тяхната обща, изначална, хронологична и семантична езикова "взаимовръзка", действително е много вероятна...
Българският език е единствения прецедент от езикоеволюцията, през историята на цялото човечество, който няма да се повтори, защото е грандиозна, единствена по рода си, езикова, лингвистична, и затова, и каузална революция!
Всички световни езиковедски експерти знаят, че има един единствен фактор, който непоколебимо и абсолютно достоверно дава информация за съдбата на един народ - неговия език!
Историческите източници, надписите, археологическите артефакти - всичко това може да бъде откраднато, фалшифицирано и манипулирано, но не и езика!
В Българският език има девет глаголни времена, като той съдържа и единственото в света - "бъдеще, предварително в миналото време", ето пример: "Щял съм бил да ходя".
Английският език, за който се твърди, че също има "много" идиоми, - това са устойчиви словосъчетания, които не се променят във времето, в действителност притежава в пъти по - малко идиоми, отколкото българския език.
Затова, да се знае, да се говори, и да се пише на български език е привилегия, защото като българин и българка, всеки от нас общува на един от най - красивите и благозвучни езици на планетата!"
"Използвай парите си за неща, които могат да се купят с пари. Използвай времето си за неща, които не могат да се купят с пари."
- Кога ще измиеш стълбището?
- Благодаря за въпроса! Днес много хора ме питат за това, дали ще се справим с хигиенизацията.
Разбирам причината за това и определено мога да Ви уверя, че можем да бъдем оптимисти. Да се съмняваме би било нелогично.
Може би не се движим с нужното темпо, но измиването на стълбището е само въпрос на време. А днес времето - това е един много ценен ресурс.
Съгласна съм, че способността ни да се разпределим между различни задачи - това е нещо, върху което всички ние трябва да работим и така да постигнем много по-добри резултати в измиването не само на Вашето, но и на много други стълбища.
Като представител на гилдията мога да кажа, че сме обединени към тази цел и няма да спрем, докато не я постигнем!
Магарето казало на тигъра:
- Тревата е синя.
Тигърът отговорил:
- Не, тревата е зелена.
Дискусията се разгорещила и двамата решили да предадат въпроса на арбитраж и за това се обърнали към лъва, краля на джунглата.
Преди да стигнат до поляната в гората, където лъвът седял на трона си, магарето започнало да крещи:
- Ваше Величество, вярно ли е, че тревата е синя?
Лъвът отговорил:
- Вярно, тревата е синя.
Магарето се втурнало напред и продължило:
- Тигърът не е съгласен с мен и ми противоречи и ме дразни, моля да го накажете!
Кралят заявил:
- Тигърът ще бъде наказан с 5 години мълчание.
Магарето скочило от радост и продължило пътя си, доволно и повтаряйки:
- Тревата е синя...тревата е синя...
Тигърът приел наказанието си, но отново попитал лъва:
- Ваше Величество, защо ме наказахте, все пак тревата е зелена?
Лъвът отговорил:
- Всъщност тревата е зелена.
Тигърът попитал:
- Защо тогава ме наказвате?
Лъвът отговорил:
- Това няма нищо общо с въпроса дали тревата е синя или зелена. Наказанието е, защото не е възможно смело, интелигентно създание като теб да губи време в спор с магаре, а на всичкото отгоре да дойде и да ме притесни с този въпрос.
ПОУКА
Най-лошата загуба на време е да спориш с глупака и фанатика, който не се интересува от истината или реалността, а само от победата на техните вярвания и илюзии.
Никога не губете време за дискусии, които нямат смисъл ...
Има хора, които въпреки всички представени им доказателства нямат способността да разберат.......и други, които са заслепени от его, омраза и негодувание и единственото нещо, което те искат е да са прави дори и да не е така. Когато невежеството крещи, интелигентността млъква. Вашият мир и спокойствие струват повече.
Автор неизвестен
Дядо води внука си в училището, в което били преценили родителите, че е най-добрият учител, и щом влезли в двора на училището, ги наобиколили деца с викове.
- Какво смешно старче!- ухилило се едно дете.
- Клепоух макак!- провикнало се друго момче.
Дядото постоял, па хванал внука за ръката и го извел на улицата.
- Ура, няма да ходя на училище!- зарадвал се малкият.
- Ще ходиш, но не в това- казал дядото със свъсени вежди. И го оставил вкъщи, а сам тръгнал да търси най-добрият учител.
Посетили друго училище, после трето. Някои деца не му обръщали внимание, други му се подигравали. Дядото мълчаливо си тръгвал, докато стигнал в едно тясно и овехтяло училище, и уморен се облегнал на оградата. Зазвънял звънец, дечурлигата наизлезли в двора и няколко се доближили до стареца.
- Дядо, лошо ли Ви е? Да Ви донеса вода?
- Елате да поседнете на тази пейка.
- Ако искате, мога да ида и да извикам учителя?
Скоро дошъл млад учител и след като се поздравили, дядото му казал:
- Най-после намерих най-доброто училище за моя внук.
- Мисля, че грешите. Нашето училище е малко и тясно. Едва ли е най-доброто- отвърнал учителят.
Но дядото бил наясно, не се оставил да го разубедят и се договорили да го приемат.
Вечерта майката на малчугана запитала:
- Защо смяташ, че онзи е най-добрият учител?
- Защото по учениците им се разпознават учителите ...
Антон Илиев
Задачи, които да свършиш ПРЕДИ да включиш компютъра, смартфона, лаптопа, таблета или телевизора за 60 минути:
СУТРИН:
- Домашни задължения:
- Оправи ли си леглото?
- Облече ли се?
- Изми ли си зъбите?
- Закуси ли?
- Среса ли се?
СЛЕДОБЕД:
- Подреждане на 1 стая (хола или детската).
- Най-малко 60 минути игра навън.
- Направих или построих нещо – лего, игра с пластилин, конструктор и т.н.
- Помогнах на някой от семейството.
Млад мъж попитал дядо си:
Дядо, как си живял в миналото без технологии:
Без компютри
Без интернет
Без драма
Без телевизори
Няма време
Няма коли
Без мобилен телефон?
Дядо отговори:
Както вашето поколение живее днес:
Без молитви
Без състрадание
Няма уважение
Без образование
Никаква личност
Без срам
Няма скромност
Няма честност.
Ние, хората, родени между 1940-1980 г., бяхме благословените...
Животът ни е живото доказателство.
Докато играем и караме колелета, никога не сме носили каска.
Преди училище играехме до здрач; никога не гледахме телевизия.
Играхме с истински приятели, а не с виртуални приятели.
Ако бяхме жадни, пиехме вода от чешмата, а не минерална вода
Никога не сме се разболявали, защото споделяхме една и съща чаша сок с четирима приятели.
Никога не сме качвали тегло, като ядем чинии с паста всеки ден.
Нищо не се случи с краката ни, въпреки лутането с боси крака.
Никога не сме използвали хранителни добавки, за да сме здрави.
Свикнали сме сами да си правим играчки и да си играем с тях.
Родителите ни не бяха богати. Дадоха любов.. а не материалното.
Никога не сме имали мобилен телефон, DVD, конзола за игри, Xbox, видео игра, PC, интернет, чат, но имахме истински приятели.
Посетихме приятелите си без да сме поканени и споделяни и се насладихме на храната с тях.
Родителите живееха наблизо, за да се възползват от времето със семейството.
Може да сме имали черно-бели снимки, но цветни спомени можете да намерите в тези снимки.
Ние сме уникално и разбиращо поколение, защото сме последното поколение, което слушаше родителите си...
А ние сме и първите, които бяха принудени да слушат децата си.
Ние сме лимитирана серия!
Възползвайте се от нас. Учи се от нас.
Ние сме съкровище, предназначено да изчезне.
