"Осъзнах, че ако е писано да се случи, ще стане само. А ако не, и така съм щастлива."
Даниел Стийл

Сандвич хляб, лук, маслина за 6 усти. И въпреки това тази уста няма да престане да казва "Благодаря на Всевишния".

Днес имаме всичко, но пак казваме "нямаме".

Всичко ни липсва, виновни сме за всичко и забравяме да благодарим за храната на масата, покрива над главите си, топлината сега през зимата, дрехите, които трябва да носим...

И после се чудим защо депресията е бичът на епохата?

Преследваме безполезни неща, от които дори нямаме нужда, естетиката е нашето ежедневие и най-важната мярка за човек... липсва ни смирение и уважение.

Приятелю, независимо какво искаш, не се ли научиш да бъдеш благодарен и винаги да се фокусираш върху това, което нямаш, винаги ще бъдеш нещастен...

Росен Цветков

Всяка година родителите на Мартин го водеха с влак до селото при баба му да прекара летните ваканции и го връщаха със същия влак в края на лятото.

Един ден момчето казало на родителите си:

„Вече съм голям. Мога ли просто да отида сам при баба ми? "

След кратка дискусия, родителите приеха.

Те стояха в очакване на влака да тръгне, сбогуваха се със сина си и му даваха някои последни съвети през прозореца, а Мартин повтаряше:

"Знам!

Казвали сте ми повече от хиляда пъти. "

Влакът беше на път да тръгне и баща му прошепна в ухото му:

"Сине мой, ако се чувстваш зле или несигурен, това е за теб!".

И той сложи нещо в джоба му.

Сега Мартин е сам, седнал във влака, както искаше без родителите му за първи път.

Възхищаваше се на пейзажа от прозореца, около него непознати се бутаха и вдигаха много шум, на всяка спирка те влизаха и излизаха от вагона.

Кондукторът на влака направи някои коментари за факта, че детето е само. Друг го гледаше с тъжни очи. Мартин се чувстваше зле със всяка минута, която минаваше.

И сега той се страхува.

Наведе глава и се разплака. Чувстваше се уплашен и сам.

После си спомни как баща му сложи нещо в джоба му и треперещ търсеше онова, което му беше дал баща му.

Той намери лист хартия, на който пишеше:

"Сине мой, аз съм в последния вагон..."

*********

Това е животът, трябва да пуснем децата си, трябва да им се доверим.

Но винаги трябва да сме в последния вагон, да гледаме, ако се страхуват или, ако срещнат препятствия и не знаят, какво да правят.

Трябва да сме близо до тях, докато сме още живи, децата винаги се нуждаят от родителите си.

Завинаги в последния вагон!

 

автор: Сотирис Калкацакос

Един баща казал на сина си:

 „Това е часовник, който дядо ти ми даде и е на повече от 100 години, но преди да ти го дам, иди в магазина за часовници и кажи, че искаш да го продадеш, за да видим колко струва“.

Синът отишъл и след като се върнал, казал: „Струва 5 долара, защото е стар!“.

Баша му рекъл: „Иди и в кафенето, питай и там!“

Синът отишъл...

 „И там ми казаха, че може да платят 5 долара за часовника!“

Тогава бащата рекъл: „Отиди в музея и им покажи този часовник!“.

Отишъл сина пак и след като се върнал казал на баща си: „Те ми предложиха един милион долара за този часовник!“

Тогава бащата рекъл: „Исках да ти покажа, че трябва да отидеш на правилното място за да получиш правилната оценка. Много хора стоят на грешното място и се ядосват, че не ги ценят. Който знае стойността ти ще те оценява! Не стой на място, на което не те ценят и те оценяват по-евтино отколкото в действителност струваш!“.

Знайте своята стойност!

Снежанка вече живее само с едно джудже, другите били контактни и ги затворили.
Вълкът записал седемте козлета като домашни любимци, за да ги разхожда, но всъщност тайно се презапасил с храна...
Червената шапчица вече не ходи до баба си, на бабата й носят храна до дома й.
Грозното патенце ще става все по-грозно - козметиците и фризьорите не работят.
Трите прасенца си остават вкъщи при майка им, ще строят къщи като отмине вируса.
Хензел и Гретел се загубили в гората, защото не ги пуснали да вървят заедно. Все пак извадили късмет - вещицата е от рисковата група.
Дядо вади ряпа само между 8,30ч. и 10,30ч.
По същото време и баба Мравка тича за храна, а щурецът е в дълга почивка - сватбите и семейни празненства са забранени.
Крали Марко го спрели на КПП-то, не приели отрязаната глава на ламята за декларация за преминаване и го върнали обратно.
Лъжливото овчарче го глобили 5000 лв за разпространяване на невярна информация, а в дядовата ръкавичка вече се влиза само по един.
Пепеляшка си загубила и втората обувка, докато бързала за брифинга.
В крайна сметка Малкият принц си е най-добре, защото той живее на друга планета.

 
 
Един сиромах човек се хванал на работа в една ковачница и се трудил цели двайсет години. Най-сетне решил да си ходи и рекъл на ковача:
— Дай да си оправим сметките, защото трябва да си ида у дома и да видя какво е станало.
Ковачът го помолил:
— Аз свикнах с теб, както бащата свиква с чедото си. Постой още някоя и друга година! Ти ми беше дясната ръка в ковачницата.
— Не мога — отвърнал работникът, — когато тръгнах от село, оставих младата си невеста. Тя ми се закле да ме чака двайсет години. Ще си ходя вече, защото, ако и тая година не се върна, невестата ми ще напусне къщата ми.
— Тръгвай, щом като е тъй — рекъл ковачът, — но ела по-напред да ти броя парите.
Отвел ковачът работника в една потайна стая, отключил едно сандъче и изкарал от вътре три жълтици.
— Ти ми беше верен човек, затуй искам да ти платя добре. Но аз не съм богат. С чука и наковалнята човек не може да спечели много пари. Тук съм скътал три жълтици. Вземи ги и трите. Не са много, но знай, че ти ги давам от сърце. Ако някога ти потрябвам, пак ела. Готов съм да ти отстъпя и ковачницата си.
Работникът се навел и прибрал трите жълтици. Простил се с ковача и тръгнал към село. Както вървял по пътя, настигнали го трима пътници — двама по-млади, с цървули, а третият, старец с побеляла глава, щъпукал по чехли. Младите попитали работника откъде иде, каква работа е вършил и колко е спечелил. Работникът се разговорил с тях, а старецът мълчал, нищичко не продумвал, само от време на време, като слушал какво си приказват птичките по крайпътните клончета, се усмихвал под мустак.
— Какъв е този мълчалив старец? — попитал ковашкият работник.
— Баща ни е — отвърнали двамата млади мъже.
— Ами защо се усмихва под мустак?
— Той разбира езика на птиците и навярно слуша какви смешни работи си хортуват ония пилци, дето са кацнали по клоните над пътя.
— Ами защо мълчи? — повторно попитал работникът.
— Защото за всяко отваряне на устата трябва да му се плаща.
— Колко взема?
— За две-три думи иска жълтица.
Работникът с трите жълтици в джоба си помислил: „Аз съм беден човек, няма да осиромашея повече, ако дам на този брадат човек една жълтица. Поне ще го чуя какво приказва“.
Извадил от джоба си една от трите жълтици и я подал на стареца.
Тогава старецът си отворил устата и продумал:
— Мътна вода да не газиш!
И пак млъкнал.
Продължили пътя си. Работникът вървял подир стареца, гледал как се подпира на една чепата тояга, и си мислел: „Чуден старец! Гласовете на птиците разбира и за всяко отваряне на устата взема жълтица. Какво ли ще каже, ако му дам и втората жълтица?“
И пак бръкнал в джоба си.
Старецът поел втората жълтица и проговорил:
— Видиш ли някъде да се вият орли, иди да разбереш какво има!
И пак млъкнал. Работникът се почесал по врата и си рекъл наум: „Гледай какви думи казва! Колко пъти съм гледал орли да се вият, но никога не съм се отбивал от път да видя какво има. Я да дам и третата жълтица — каквото с една жълтица, такова и без нея“.
За трети път бръкнал в джоба си и подал последната златна пара.
Старецът я поел и продумал:
— Преди да сториш нещо, брой до двайсет и пет.
Повървели още малко четиримата заедно, спрели на един кръстопът и се разделили. Бащата и синовете поели нагоре, а ковашкият работник — надолу, към своето село. Стигнал до една река. Тя била дълбока и мътна. Влачела горска шума, дървета и грозно бучала. Работникът си спомнил първите думи на мълчаливия старец и не посмял да нагази мътната вода. Седнал на брега, измъкнал от торбата си хляб да похапне.
— Сетне — рекъл си — ще диря мост или брод.
По едно време по пътя затрополил конник. Пристигнал един търговец на бял кон.
— Хей, побратиме — викнал търговецът, — защо не минаваш отвъд?
— Не смея да газя мътна вода.
„Ей че дивак!“, помислил си търговецът и смушкал коня.
Конят се хвърлил в дълбоката вода. Силното течение повлякло и добичето, и търговеца надолу. В един въртоп търговецът изведнъж потънал и се удавил. Конят, като усетил, че му олекнало, се обърнал назад и се измъкнал на брега мокър вир-вода. Работникът отишъл, хванал коня, яхнал го, слязъл надолу край реката, намерил мост, минал отвъд и препуснал към село. Като минавал край една зашумена долчинка, видял, че над нея се вият три големи орела.
„Чакай да видя какво има в тая долчинка“, рекъл си конникът, слязъл от коня и се мушнал в шумака. На едно потулно място намерил двама мустакати хора — мъртви. До тях видял кожена торба с жълтици. Мъртвите били разбойници. През нощта били обрали някого, дошли в долчинката, да си поделят плячката, но не могли да се спогодят, измъкнали пищовите и се изпотрепали.
Нашият пътник прибрал торбата, мушнал в пояса си един от пищовите и продължил пътя си. Надвечер стигнал пред своята къща. Бутнал пътната врата, влязъл, скочил от коня, вързал го под стряхата и тръгнал към къщи. Преди да пристъпи вътре, рекъл си:
— Я да зърна през прозореца какво прави жена ми.
Прозорецът бил отворен. Вътре било светло. Насред къщи имало наредена трапеза. На трапезата седели двама души: жена му и един мъж — гърбом към прозореца. Като видял мъжа, ковашкият работник изтръпнал. Помислил си: „Каква невярна жена! Клетва даде да не се жени, додето се върна, а е прибрала чужд мъж в къщата ми!“
Измъкнал пищова и го насочил да гръмне и двамата. Но тъкмо в туй време му минали през ума думите на стареца, купени с последната жълтица: „Преди да сториш нещо, брой до двайсет и пет“.
— Ще броя до двайсет и пет — рекъл си, — сетне ще гръмна, те няма да побегнат.
Почнал да брои. Докато броял, мъжът, дето бил вътре, се обърнал към жената и рекъл:
— Мале, утре тръгвам да диря татя по света. Домъчня ми за него. Колко години минаха, откак е излязъл?
— Станаха вече двайсет години, сине. Когато баща ти замина, ти беше детенце на три месеца.
„Брей, какво щях да направя, ако не бях преброил до двайсет и пет!“, прехапал устни гостенинът и викнал през прозореца:
— Сине, жено, ставайте да ме посрещнете!
Българска народна приказка, разказана от Ангел Каралийчев

"Използвай парите си за неща, които могат да се купят с пари. Използвай времето си за неща, които не могат да се купят с пари."

На прага сме на втора изолация, трябва спокойно да се подготвим за затварянето. Има хора, които наистина полудяват, когато са под каратина.

Точно затова си говорихме преди малко с микровълновата и тостера, докато пиехме кафе - и тримата сме на това мнение, както и кафемашината, тя ми е най-добрия приятел.

Вече не споделям нищо с пералнята, защото всичко го върти и превърта по няколко пъти.

И на хладилника вече нищо не му казвам, чувствам го някак си много студен и умислен.

Съдомиялната и тя е е една - на всяка манджа да е мерудия.

Малко се отдръпнах и от сушилнята и абсорбатора. Всичко раздухват.

Ааа, забравих да кажа, че спрях да се опитвам да си поговоря с ютията, защото тя се разгорещява от няма нищо.

А кантара го сложих с лице към стената. Ще стои така, докато не ми се извини.

На испански:

Paso el dato, para quienes hacen trabajos por computadora

Ctrl + E - Seleccionar todo

Ctrl + N - Negrita

Ctrl + C - Copiar

Ctrl + D - Rellenar

Ctrl + B - Buscar

Ctrl + G - Guardar

Ctrl + L - Reemplazar

Ctrl + K - Italic

Ctrl + U - Nuevo libro de trabajo

Ctrl + A - Abrir

Ctrl + P - Imprimir

Ctrl + R - Nada bien

Ctrl + S - Subrayado

Ctrl + V - Pegar

Ctrl W - Cerrar

Ctrl + X - Cortar

Ctrl + Y - Repetir

Ctrl + Z - Deshacer

F1 - Ayuda

F2 - Edición

F3 - Pegar el nombre

F4 - Repite la última acción.

F4 - Al ingresar una fórmula, cambie entre referencias absolutas / relativas

F5 - Ir a

F6 - Panel siguiente

F7 - Corrector ortográfico

F8 - Ampliación del modo.

F9 - Recalcular todos los libros

F10 - Activar la barra de menú

F11 - Nueva gráfica

F12 - Guardar como

Ctrl +: - Insertar la hora actual

Ctrl +; - Insertar la fecha actual.

Ctrl + "- Copia el valor de la celda arriba

Ctrl + '- Copia la fórmula de la celda de arriba

Cambio - Ajuste de compensación para funciones adicionales en el menú de Excel

Shift + F1 - ¿Qué es?

Shift + F2 - Editar comentario de celda

Shift + F3 - Pegar la función en la fórmula

Shift + F4 - Buscar siguiente

Mayús + F5 - Buscar

Mayús + F6 - Panel anterior

Mayús + F8 - Añadir a la selección

Shift + F9 - Calcular la hoja de cálculo activa

Shift + F10 - Visualización del menú emergente

Shift + F11 - Nueva hoja de cálculo

Mayús + F12 - Guardar

Ctrl + F3 - Establecer nombre

Ctrl + F4 - Cerrar

Ctrl + F5 - XL, tamaño de la ventana de restauración

Ctrl + F6 - Ventana del siguiente libro de trabajo

Shift + Ctrl + F6 - Ventana del libro de trabajo anterior

Ctrl + F7 - Mover ventana

Ctrl + F8 - Cambiar tamaño de ventana

Ctrl + F9 - Minimizar el libro de trabajo

Ctrl + F10 - Maximizar o restaurar ventana

Ctrl + F11 - Insertar 4.0 hoja de macros

Ctrl + F1 - Abrir archivo

Alt + F1 - Insertar un gráfico

Alt + F2 - Guardar como

Alt + F4 - Salida

Alt + F8 - Cuadro de diálogo macro

Alt + F11 - Editor de Visual Basic

Alt + 64 - @

CTRL + Esc. Puedes regresar rápidamente a la pantalla de inicio. Y aquí no ha pasado nada.

Ctrl + Shift + F3 - Crear un nombre usando los nombres de las etiquetas de fila y columna