Интересно

Драги ми Смехурко,

Седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е, зная, но аз си изпатих. Казано накратко, тупаха ме, братко.

Ти нали познаваш баба Цоцолана, дето бях ти писал, колко е припряна? Тя за хубостчица душата си дава. Два месеца става вечер не пропуща да не се намаже със едно мазило, дето подмладява. Баба Цоцолана от това мазило по-млада не стана. Ала то докара моето патило.

Една вечер късно баба Цоцолана уж беше заспала, а викна високо от своята стая: "Слушай, Патилане! Легнала съм вече. Дай ми от долапа малката кутийка с бялото мазило!"

Аз скочих и грабнах първата кутийка, що в долапа зърнах. Внесох я и питам:

- Свещ дали да паля?

- Хайде, вече лягай! Свещта пари струва. Баба ти си знае: и в тъмното може!

Аз бързо излязох и никак не знаех, че вместо кутийка с бялото мазило, бил съм и занесъл пак такваз кутийка с боя за обуща.

Легнах си спокойно. През стената слушах в съседната стая, как баба пъшка, пъшка, не заспива, с чудното мазило бръчките разтрива.

На сутринта рано, както всяка заран, бързоръка Дана кафе й занесе. Но още на прага, чу се страшен трясък. Тича вънка Дана, вика, та се къса: "Какво чудо стана! Кой дявол го стори? Баба Цоцолана станала мецана! Идете я вижте! Щом само я зърнах, подноса обърнах!"

Вик и олелия - махлата се смая. Котаракът скочи, кучето залая...

Но разбрах аз скоро мечката каква е. Тя ме сграбчи здраво, с чехъла заудря...

Съседи се сбраха, та ме отърваха.

Тъй, драги Смехурко, баба Цоцолана на мецана стана, ала и по мене здраво не остана. Но всичко минава. Всичко се забравя. На, сега ти пиша и смях ме задавя. Пращам ти картинки. Аз сам ги рисувах. Но щом ги разгледаш, скъсай ги веднага, че не дай си боже, баба да узнае, чехълът и страшен пак ще заиграе!...

Хайде, толкоз стига.

Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо

Патиланско Царство
Ран Босилек 

"Осъзнах, че ако е писано да се случи, ще стане само. А ако не, и така съм щастлива."
Даниел Стийл

Попитали актьора Джеки Чан:
- Джеки, доволен ли сте от живота си?
Той отвърнал:
- Знаете ли, преди време чух много мъдри думи:
Твоята сложна работа е мечта за всеки безработен.
Твоето непослушно дете е мечта за всеки бездетен.
Твоят малък дом е мечта за всеки бездомен.
Твоят малък капитал е мечта за всеки длъжник.
Твоето неблестящо здраве е мечта за всеки неизлечимо болен.
Това, че Всевишният скрива греховете ти от хорските очи, е мечта за всеки, опозорен от греховете си.
Твоето сърдечно спокойствие, твоят спокоен сън, твоята достъпна храна са мечта за всеки, в чиято страна има война.
Нужно е да ценим всичко, което имаме.
Никой не знае какво ще се случи с него утре.

Сандвич хляб, лук, маслина за 6 усти. И въпреки това тази уста няма да престане да казва "Благодаря на Всевишния".

Днес имаме всичко, но пак казваме "нямаме".

Всичко ни липсва, виновни сме за всичко и забравяме да благодарим за храната на масата, покрива над главите си, топлината сега през зимата, дрехите, които трябва да носим...

И после се чудим защо депресията е бичът на епохата?

Преследваме безполезни неща, от които дори нямаме нужда, естетиката е нашето ежедневие и най-важната мярка за човек... липсва ни смирение и уважение.

Приятелю, независимо какво искаш, не се ли научиш да бъдеш благодарен и винаги да се фокусираш върху това, което нямаш, винаги ще бъдеш нещастен...

Росен Цветков

Млад мъж познал на улицата своя стар учител от началните класове. Приближил се до него и го попитал:

- Помните ли ме? Аз бях Ваш ученик.

- Да, помня те, преподавах ти в началното училище. С какво се занимаваш сега?

- Преподавам. Вие толкова много ми повлияхте, че аз също поисках да възпитавам деца.

- Така ли? А ще ми кажеш ли с какво толкова съм повлиял за това твое решение?

- Наистина ли не помните? Ще Ви припомня. Веднъж един мой съученик дойде в училище с красив часовник, подарен му от неговите родители. Винаги бях мечтал да имам такъв часовник. И когато той го свали от ръката и го остави в чантата си, не можах да се въздържа и го откраднах. След малко, когато момчето разбра, че часовникът му липсва, дойде разплакан при Вас за да ви каже, че някой го е откраднал. Вие ни изгледахте строго и казахте: "Този, който е взел часовника на вашия съученик, нека да бъде така добър да го върне". Беше ме толкова срам от постъпката ми, а и не исках да се разделям с часовника, така, че не посмях да си призная. След това Вие отидохте до вратата и я заключихте. Помолихте ни да се наредим до стената с лице към нея и ни предупредихте: "Сега ще трябва да пребъркам вашите джобове, но ще ви помоля през цялото време всички да стоите със затворени очи". Тогава разбрах, че това ще бъде най-срамният момент от моя кратък живот. Движехте се бавно от ученик на ученик, от джоб на джоб. Но когато извадихте часовника от моя джоб, не спряхте, а продължихте така до края на редицата. След това казахте: "Деца, всичко е наред. Можете да отворите очи и да се върнете по местата си". Върнахте часовника на разплаканото момче и повече не казахте нито дума за този инцидент. В този ден Вие спасихте моята чест и моята душа. Не ме изобличихте като лъжец и крадец пред целия клас. Дори никога след това не разговаряхте с мен за случката. С времето разбрах, защо. Защото, като истински учител, Вие не искахте да унищожите достойнството на едно все още изграждащо характера и поведението си дете. Тогава реших аз също да стана учител и да бъда като Вас. Учителю, а сега, като ме видяхте, наистина ли не си спомнихте за този злощастен случай?

Старият учител отговорил:

- Работата е в това, че когато претърсвах джобовете ви, аз също бях със затворени очи!

Живял някога много жесток крал, който отглеждал десет полудиви кучета, на които хвърлял всеки провинил се човек в кралството му.

Един ден, най-верния му слуга, който 30 години му служил вярно, нещо не се понравил на краля и той му казал:

- Утре те хвърлям на кучетата.

Слугата го помолил да отложи решението си и да му позволи десет дни да живее при кучетата и да се грижи за тях.

Краля го изгледал навъсено:

- Добре, но това няма да отмени заповедта ми.

Слугата се преместил при кучетата като отпратил пазача да си почива, а той изцяло поел грижата за тях.

Така десет дни той, освен че ги хранил, започнал да ги къпе, да ги реши, да ги милва...посветил им времето си и не се отделял от тях.

Десетте дни минали и кралят наредил да вържат слугата, и да го хвърлят на кучетата.

Щом се озовал при тях, кучетата го наобиколили и започнали нежно да го близват, да махат с опашка и да му се радват. Колкото и да се опитвали кралят и пазачът на кучетата да ги насъскват срещу слугата, те продължавали да му се радват.

Ядосан от гледката краля се обърнал към слугата си:

- Какво направи на кучетата, та от зли станаха милостиви?

- Служих им вярно само десет дни и те го оцениха, на теб служих вярно 30 години, но ти не го оцени!

Това е един от многото примери за признателност, обич и вярност на кучето към човека.

"Ако дадеш веднъж филия хляб на куче и сто пъти не му дадеш, ще те запомни, че си го нахранил.

Ако помогнеш сто пъти на човек, а един път откажеш ще те забрави." 

- Кога ще измиеш стълбището?

- Благодаря за въпроса! Днес много хора ме питат за това, дали ще се справим с хигиенизацията.

 Разбирам причината за това и определено мога да Ви уверя, че можем да бъдем оптимисти. Да се съмняваме би било нелогично.

Може би не се движим с нужното темпо, но измиването на стълбището е само въпрос на време. А днес времето - това е един много ценен ресурс.

Съгласна съм, че способността ни да се разпределим между различни задачи - това е нещо, върху което всички ние трябва да работим и така да постигнем много по-добри резултати в измиването не само на Вашето, но и на много други стълбища.

Като представител на гилдията мога да кажа, че сме обединени към тази цел и няма да спрем, докато не я постигнем!

В едно училище учителката решила да мотивира учениците си. Задала им съчинение на тема, която всеки сам да избере, а победителят щял да получи подарък - ботуши.

Ботушите стояли на катедрата и това още повече мотивирало децата.

След половин час завършили съчиненията и ги предали на учителката.

Тя била много затруднена, защото всички били написани прекрасно. "Кой най-много е заслужил ботушите?" - се питала тя. Какво да направи?

Тогава тя взела решение: "Ще теглим жребий!" Помолила всяко дете да напише името си на листче и да го сложи в една кутия..

След като разбъркала листчета, учителката изтеглила късметлията: ВАФФА АБДЕЛКАРИМ. Всички деца ръкопляскали и поздравявали ВАФФА, а тя плачела от щастие, прегърнала ботушките.

Доволна от успешният ден, вечерта учителката разказала на мъжа си историята, плачейки. Той я изслушал, радвал се, но я попитал защо плаче, след като всичко е завършило благополучно?

Отговорът на жена му го поразил :

- Истината е, че в кутията с листчетата, с имената на децата, всички листчета бяха с едно и също име: ВАФФА АБДЕЛКАРИМ - казала учителката.

Децата са знаели за бедността, в която живеело момиченцето и без да мислят за себе си, са решили да й помогнат, като направят така, че тя да получи розовите ботушки!

САУЛЕ АЗИМ

Имаше една Нула
кръгла като О,
тя не беше сторила
никому зло,
но тъй като нямаше стойност, горката,
щом я съглеждаха, пищяха числата:
— Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! —
да не би да ги видят със нея.

Но ето, тя срещна числото Едно,
което не беше с много стойност и то
и също се чувстваше жалко,
понеже бе много малко.
И каза му Нулата: — Я, със мене ела! —
И купиха двамата една стара кола
и смело поеха — пам-пам-пам — по шосето.

И ето:
Четворката, Двойката, Тройката
веднага изменят си стойката,
Пет усмихнат ги гони,
Шест им прави поклони.
Какво бе се там случило?
Десет бе се получило.
(Нали колата бе малка,
само с една седалка,
от Единица
наред със Нула
Десетица
се бе надула).

И стана тъй, че оттогава
за Нулата потръгна слава,
всички цифри я канеха,
подир нея се кланяха
и я хвалеха гласно
и я слагаха вдясно
(защото тайно
беше ги страх,
да не мръдне случайно
на ляво от тях!)
и изобщо извадиха те заключение
че и малките нули имат свое значение.

Джани Родари

- Учителю, какво би казал, ако разбереш за моето падение?
- Стани!
- А, ако падна отново?
- Отново стани!
- И, колко време може да продължи това?
- Ще падаш и ще ставаш докато си жив! Защото тези, които падат и не се изправят, вече са мъртви.