Интересно
С раждането си ние се качваме на влака на живота и срещаме родителите си, вярвайки, че те винаги ще пътуват заедно с нас. Но един ден те слизат от влака. Оставят ни да пътуваме сами.
От гара на гара във влака ще се качват и други хора, някои от тях ще бъдат важни – роднини, приятели, деца и дори любовта на живота ни.
Много от тях също ще слязат на някоя гара, а липсата им ще остави постоянно чувство за празнота.
Други първоначално остават незабелязани, но неусетно осъзнаваме, че са си запазили постоянно място във влака.
Купетата ще бъдат изпълнени с радост, тъга, въображение, очаквания, срещи, раздели и сбогувания.
Но най-големият успех на пътуването се крие в отношенията с останалите пътници, затова винаги трябва да се стараем да бъдем добри с тях.
Мистерията за всеки от нас е: Никой не знае на коя гара ще трябва да слезе. Затова трябва да живеем по възможно най-пълноценния начин – да обичаме, да прощаваме, да дадем най-доброто, на което сме способни.
Важно е да напълним живота си със смисъл, защото, когато нашата гара се зададе на хоризонта и е време мястото ни да остане празно, след нас трябва да останат красиви спомени в съзнанието на пътниците, които ще продължат да пътуват с влака на живота.
Желая Ви радостно пътуване.
Имайте успехи, раздавайте щедро любов!
Много благодаря на всички вас - пътниците във влака на живота ми !
Веднъж един ученик попитал учителя:
- Дълго ли ще чакаме промяната към по-добро?
Учителят се усмихнал и му отговорил:
- Ако чакате, ще е дълго.
Видяла една жена, че в двора й са поседнали трима старци с дълги бели бради. Излязла навън и ги попитала:
- Не ви познавам, но сигурно сте гладни. Хайде, влезте у дома да ви нагостя.
- А мъжът ти в къщи ли е? - попитали те.
- Не - отвърнала жената. Няма го.
-Тогава не можем да влезем - отговорили старците.
Вечерта, когато мъжът й се върнал у дома, жената му разказала случката.
- Иди им кажи, че съм си вкъщи и ги покани у нас! - рекъл мъжът.
Излязла жената и поканила старците.
- Не можем да влезем у вас заедно - отвърнали те.
- Защо? - учудила се жената.
Единият от старците обяснил:
- Той се казва Богатство - казал, като посочил единия от приятелите си - този пък се казва Щастие, а аз се казвам Любов. После добавил - иди сега в къщи и попитай мъжа си, кого от нас искате да видите в дома си.
Жената отишла в къщи и разказала чутото на мъжа си. Зарадвал се той и рекъл:
- Много хубаво! Щом трябва да избираме, нека да поканим Богатството. Нека дойде и да направи дома ни богат!
Възпротивила се жената:
- А защо да не поканим Щастието?
Дъщеричката им седяла в ъгъла и чула всичко. Дотичала при тях и предложила:
- Я по-добре да поканим Любовта. Тогава нашият дом ще се изпълни с любов!
- Умно говори нашето момиче, казал мъжът на жена си. Иди и помоли Любовта да стане наш гост.
Излязла жената и попитала старците:
- Кой от вас е Любовта? Заповядай у дома и бъди наш гост.
Старецът, който се казвал Любов, тръгнал към дома. Другите двама старци го последвали. Учудена, жената попитала Богатството и Щастието:
- Аз поканих само Любовта, защо идвате и вие?
Старците отвърнали:
- Ако бяхте поканили Богатството или Щастието, другите двама от нас щяха да останат на улицата, но тъй като поканихте Любовта, където отива тя, ние винаги вървим след нея. Там, където има Любов, винаги има и Богатство, и Щастието...
ВСИЧКО Е ЛЮБОВ!!!
"Използвай парите си за неща, които могат да се купят с пари. Използвай времето си за неща, които не могат да се купят с пари."
"Бях в София и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:
— Много ви благодаря. Карахте прекрасно.
За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:
— Ти да не си бъзикаш, а?
— Не, човече, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.
— Аха — каза шофьорът и потегли.
— Какво ти става? — попитах аз.
— Опитвам се да върна доброто отношение в София —каза приятелят ми. — Това е единственото нещо, което да накара всички да се замислят.
— Как с един човек ще се оправят всички?
— Не става дума само за един. Таксиджията сега се накефи. Днес той ще има двадесетина пътника. Той ще се държи добре с тях, защото подсъзнателно помни, че някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му ще са по-любезни с колегите или служителите си, с други продавачи, че дори със собствените си семейства. За ден добрината може да достигне и до 1 000 души. Това си е супер, нали?
— Само, че ти си зависим от таксиметровия шофьор —той трябва да предаде добрината на другите.
— Виж, — каза приятелят ми, —системата не е защитена срещу глупаци. Така, че днес е нужно да съм добър с поне десет човека. Ако от десет, поне трима станат усмихнати и добри, тогава все едно се предава доброто на три хиляди. Ден след ден, капка по капка – вир става…
— На думи звучи добре — съгласих се аз, — но не съм убеден, че на практика действа.
— Ако не стане – какво си загубил? Аз се чувствам прекрасно, казвайки на човека, че шофира добре. Неговият бакшиш бяха добрите думи. Ако днес не е станало - утре пак се пробва и все един ще се окаже щастлив и усмихнат.
— Ти не си добре.
— Направено е изследване и се оказва, че онова, което липсва на всички е отношението - никой не казва на никого каква чудесна работа върши. Никой не е благодарен на никого. Стигаме дотам, че не сме благодарни и затова, че съществуваме…
— Но те не работят добре. И не съществуват – вегетират.
— Все е нужно да се почне от някъде – защо да не е от мен? Защо да не чуят добра дума?
Минахме покрай един строеж и видяхме няколко работници, които хапваха на крак. Приятелят ми спря.
— Готина сграда. Трудно ли се строи.
Работниците го погледнаха подозрително.
— Кога ще я завършите?
— По план - през юни — изръмжа единият.
— Вероятно сте горди, че правите такива неща?
И без да дочакаме отговор, продължихме нататък. Тогава подхвърлих:
— Странен екземпляр си.
— Защо? Когато строителите смелят думите ми, ще им стане приятно. И все някой ще има полза от тяхното щастие.
— Една птичка пролет не прави. Не можеш да вършиш това сам. Сам срещу всички.
— Ако съм доволен от това, какво ти пука. Не е лесно да накараш хората да станат добри, но ако се включат и други, ще стане по-лесно...
— Що направи път на тази жена — гледай я каква дрипла е….
— Може, Но ако е учителка, днес класът й ще е доволен и за децата денят ще е прекрасен…
Замислих се. Дали пък тоя лудия не е нормален? Докато разсъждавах, несъзнателно се усмихнах и помахах на малко детенце, което ме наблюдаваш с любопитство… Денят изведнъж стана различен…"
Часовникът, който събира поколенията и спира времето за общото живеене!
Попитали актьора Джеки Чан:
- Джеки, доволен ли сте от живота си?
Той отвърнал:
- Знаете ли, преди време чух много мъдри думи:
Твоята сложна работа е мечта за всеки безработен.
Твоето непослушно дете е мечта за всеки бездетен.
Твоят малък дом е мечта за всеки бездомен.
Твоят малък капитал е мечта за всеки длъжник.
Твоето неблестящо здраве е мечта за всеки неизлечимо болен.
Това, че Всевишният скрива греховете ти от хорските очи, е мечта за всеки, опозорен от греховете си.
Твоето сърдечно спокойствие, твоят спокоен сън, твоята достъпна храна са мечта за всеки, в чиято страна има война.
Нужно е да ценим всичко, което имаме.
Никой не знае какво ще се случи с него утре.
