Интересно

Къде си, даскале, от старо време,
да издърпаш ухо, ако някой дреме,
да тропнеш по бюро с пръчка,
когато има детска глъчка,
да въдвориш казармен ред,

кой не слуша: изпит - отпред,
да ревнеш с тон на генерал,
на когото не те е разбрал,
само да свъсиш строги вежди
и да изпариш всички надежди,

да застанеш така пред децата,
че да им се разтупкат сърцата...

Къде си, даскале, от памтивека,
да ваеш с думи душата на човека,
без плазми, без екрани,
да лекуваш детски рани,
без компютри, без клип,
да трогваш до хлип,

само с карта, показалка,
да палиш душата малка,
само с огъня в очите
да си на слънцето лъчите,
само с едното обаяние
да раздаваш познание...

Къде си, даскале, с буйна кръв,
като Ботев, Левски, Волов - пръв,
луда глава, хъш - немил и недраг
да ни срещнеш на училищния праг?

- Кога ще измиеш стълбището?

- Благодаря за въпроса! Днес много хора ме питат за това, дали ще се справим с хигиенизацията.

 Разбирам причината за това и определено мога да Ви уверя, че можем да бъдем оптимисти. Да се съмняваме би било нелогично.

Може би не се движим с нужното темпо, но измиването на стълбището е само въпрос на време. А днес времето - това е един много ценен ресурс.

Съгласна съм, че способността ни да се разпределим между различни задачи - това е нещо, върху което всички ние трябва да работим и така да постигнем много по-добри резултати в измиването не само на Вашето, но и на много други стълбища.

Като представител на гилдията мога да кажа, че сме обединени към тази цел и няма да спрем, докато не я постигнем!

Бъди нащрек! Спри да изричаш "утре". Много "утре" са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.

Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!

Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.

Това, което търсиш, търси теб.

Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?

За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.

Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.

Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.

Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.

Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.

Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.

Когато правиш нещата от душа, чувстваш една река да тече през теб, една радост.

Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.

Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.

Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.

Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

Там, където има руини, има и надежда за съкровище.

Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.

Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.

Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.

Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.

Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.

Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.

Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.

Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.

Лъкът се зарежда само с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, напротив, има криви стрели.

Когато себичността дойде, Бог си отива.

Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.

Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.

Търси лекарството за болестта в привичките на болния.

Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.

Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното... Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.

Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.

Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.

Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.

Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.

Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.

Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.

Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.

Светът е планина и нашите действия са викове, които ехото връща към нас.

Животът поставя пред нас различни видове храна, за да се види какви животни сме.

***

Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207- 1273) е персийски поет и суфистки мистик.

Роден е през 1207 г. в град Балх, днешен Афганистан, тогава Източна Персия. Баща му е известен за времето си учен и мистик и преподава на сина си всички натрупани от него знания. Заради нашествията на Чингиз хан, семейството напуска родния град и се отправя на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. Навсякъде бащата е посрещан и акламиран от свои последователи. След 10-годишно странстване семейството се установява в днешна Анадола, наричана тогава Рум, оттук и името „Руми“, с което по-късно синът Джалал ад-Дин Мохамед Балх ще стане известен не само в мюсюлманския свят. Установяват се в Кония, където бащата създава медресе – мюсюлманско духовно училище. Градът тогава е един от големите духовни центрове на мюсюлманството, а не само столица на селджукските турци. Едва навършил 18 години Руми се жени по настояване на баща си и година по-късно има син. На 40 години достига върха на живота си и има всичко – пари, голям дом, богатство и слава. Заради авторитета си Руми е наречен Мевляна – водач, господар на своите ученици. Той преподава философия, религия и право, пише стихове.

Кое тежи повече - 1 тон камъни или 1 тон памук?

Живял някога много жесток крал, който отглеждал десет полудиви кучета, на които хвърлял всеки провинил се човек в кралството му.

Един ден, най-верния му слуга, който 30 години му служил вярно, нещо не се понравил на краля и той му казал:

- Утре те хвърлям на кучетата.

Слугата го помолил да отложи решението си и да му позволи десет дни да живее при кучетата и да се грижи за тях.

Краля го изгледал навъсено:

- Добре, но това няма да отмени заповедта ми.

Слугата се преместил при кучетата като отпратил пазача да си почива, а той изцяло поел грижата за тях.

Така десет дни той, освен че ги хранил, започнал да ги къпе, да ги реши, да ги милва...посветил им времето си и не се отделял от тях.

Десетте дни минали и кралят наредил да вържат слугата, и да го хвърлят на кучетата.

Щом се озовал при тях, кучетата го наобиколили и започнали нежно да го близват, да махат с опашка и да му се радват. Колкото и да се опитвали кралят и пазачът на кучетата да ги насъскват срещу слугата, те продължавали да му се радват.

Ядосан от гледката краля се обърнал към слугата си:

- Какво направи на кучетата, та от зли станаха милостиви?

- Служих им вярно само десет дни и те го оцениха, на теб служих вярно 30 години, но ти не го оцени!

Това е един от многото примери за признателност, обич и вярност на кучето към човека.

"Ако дадеш веднъж филия хляб на куче и сто пъти не му дадеш, ще те запомни, че си го нахранил.

Ако помогнеш сто пъти на човек, а един път откажеш ще те забрави." 

... Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре.

Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не му вярвайте.

Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте! С това той е спечелил любовта ви.

И понеже сам той не печели кой знае колко, на вашата симпатия ще се радва от сърце.

И още нещо: учителят не е магьосник, а градинар. Той може и ще се грижи за вашия растеж.

Но да растете, ще трябва вие самите!...

Ерих Кестнер

"Всеки прозорец разказва различна история." 
Франсис Скот Фицджералд