Когато сте на върха, Вашите приятели раэбират кой сте Вие, когато сте на дъното, Вие раэбирате кои са Вашите приятели.

5G мрежите, радиационният риск и новите разкрития за опасностите от вълните

Документален филм

Снежанка вече живее само с едно джудже, другите били контактни и ги затворили.
Вълкът записал седемте козлета като домашни любимци, за да ги разхожда, но всъщност тайно се презапасил с храна...
Червената шапчица вече не ходи до баба си, на бабата й носят храна до дома й.
Грозното патенце ще става все по-грозно - козметиците и фризьорите не работят.
Трите прасенца си остават вкъщи при майка им, ще строят къщи като отмине вируса.
Хензел и Гретел се загубили в гората, защото не ги пуснали да вървят заедно. Все пак извадили късмет - вещицата е от рисковата група.
Дядо вади ряпа само между 8,30ч. и 10,30ч.
По същото време и баба Мравка тича за храна, а щурецът е в дълга почивка - сватбите и семейни празненства са забранени.
Крали Марко го спрели на КПП-то, не приели отрязаната глава на ламята за декларация за преминаване и го върнали обратно.
Лъжливото овчарче го глобили 5000 лв за разпространяване на невярна информация, а в дядовата ръкавичка вече се влиза само по един.
Пепеляшка си загубила и втората обувка, докато бързала за брифинга.
В крайна сметка Малкият принц си е най-добре, защото той живее на друга планета.

Спазването на някои прости правила при работа с компютър може да Ви спести много проблеми със здравето!

Независимо от възрастта на вашето дете, то може да се чувства разстроено или да има други силни емоции след криза или бедствие. Някои деца реагират веднага, докато други могат да покажат признаци на затруднение много по-късно. Как едно дете реагира на общите признаци на бедствието/ опасността могат да варират в зависимост от възрастта на детето, предишния опит и как обикновено детето се справя със стреса.

Децата реагират отчасти на това, което виждат от възрастните около тях. Когато родителите или полагащите грижи се справят с бедствието спокойно и уверено, те могат да осигурят най-добрата подкрепа за децата си. Родителите могат да бъдат по-успокояващи за другите около тях, особено за децата си, ако са по-добре подготвени.

Хората могат да се затруднят повече, ако виждат в медиите повтарящи се изображения на бедствието. Отрано помислете за ограничаване на въздействието на отразяването на медиите, за вас и вашите близки.

Фактори, които имат емоционалното въздействие върху децата в кризисни ситуации.

Размерът на щетите, причинени от кризата и опасността, може да бъде огромен. Разрушаването на домовете; заплахата за здравето; отделянето от училище, семейство и приятели може да създаде голямо количество стрес и тревожност за децата.

Емоционалното въздействие на извънредната ситуация върху детето зависи от характеристиките и преживяванията на детето, социалните и икономическите условия на семейството и общността и наличието на местни ресурси. Не всички деца реагират по един и същи начин. Някои може да имат по-тежки и по-продължителни реакции. Следните специфични фактори могат да повлияят на емоционалната реакция на детето:

Пряко участие в аварийния случай
Предишно травматично или стресиращо събитие
Вяра, че детето или любим човек може да умре
Загуба на член на семейството, близък приятел или домашен любимец
Раздяла с болногледачи
Физическо нараняване
Как родителите и полагащите грижи реагират
Семейни ресурси
Връзки и комуникация между членовете на семейството
Повтарящо се излагане на средствата за масово осведомяване при извънредни ситуации и след това
Продължаващ стрес поради промяната на познатите процедури и условията на живот
Културни различия
Устойчивост на Общността

Какво можете да направите, за да помогнете на децата да се справят с бедствието

Даването на добър пример на вашите деца, като управлявате стреса си чрез избор на здравословен начин на живот, като например да се храните здравословно, да спортувате редовно, да спите обилно и да избягвате наркотици и алкохол, е изключително важно. Когато сте подготвени, отпочинали и спокойни, можете да реагирате по-добре на неочаквани събития и да вземате решения в най-добрия интерес на вашето семейство и близки.

Следните съвети могат да помогнат за намаляване на стреса преди, по време и след бедствие или травматично събитие.

Преди

Поговорите с децата си, за да знаят, че сте готови да ги пазите.
Прегледайте плановете за безопасност, преди да се случи бедствие или спешна ситуация. Наличието на план ще повиши доверието на децата ви и ще им помогне да придобият чувство за контрол.

По време на

Бъдете спокойни и успокойте децата си.
Говорете с децата за случващото се по начин, който те могат да разберат. Давайте информацията просто и подходящо за възрастта на всяко дете.

След

Осигурете на децата възможности да говорят за това, през което са преминали или какво мислят за него. Насърчете ги да споделят притеснения и да задават въпроси.
Можете да помогнете на децата си да почувстват контрол и да управляват чувствата си, като ги насърчавате да предприемат действия, пряко свързани с бедствието. Например децата могат да помагат на други хора след бедствие, включително доброволчество за подпомагане на членове на общността или семейството в безопасна среда. Децата НЕ трябва да участват в дейности по почистване при бедствия по причини, свързани със здравето и безопасността.
Трудно е да се предвиди как някои деца ще реагират на бедствия и травматични събития. Тъй като родители, учители и други възрастни виждат децата в различни ситуации, за тях е важно да работят заедно, за да споделят информация за това как всяко дете се справя след травматичното събитие.

Чести реакции

Честите реакции свързани с бедствието с времето ще избледнеят за повечето деца. Децата, които са били пряко изложени на опасността, могат да се разстроят отново; поведение, свързано със събитието, може да се върне, ако видят или чуят напомняния за случилото се. Ако децата продължават да са много разстроени или ако реакциите им навредят на училищната работа или отношенията им, родителите може да искат да говорят с професионалист или децата им да говорят с някой, който е специализиран в емоционалните нужди на децата. Научете повече за често срещаните реакции на дистрес:

За бебета до 2-годишна възраст

Кърмачетата могат да станат по-капризни. Те могат да плачат повече от обикновено или да искат да бъдат задържани и гушкани повече.

За деца от 3 до 6 години

Децата в предучилищна и детска градина могат да се върнат към поведение, което са прераснали. Например злополуките в тоалетната, подмокрянето в леглото или страх от раздялата с родителите / полагащите грижи. Те също могат да имат гневни изблици или трудности със заспиването.

За 7 до 10 годишни

По-големите деца могат да се почувстват тъжни, ядосани или да се страхуват, че събитието ще се случи отново. Връстниците им могат да споделят невярна информация; родителите или полагащите грижи обаче е необходимо да поправят дезинформацията. По-големите деца могат да се съсредоточат върху подробности за събитието и да искат да говорят за него през цялото време или изобщо да не искат да говорят за него. Възможно е да имат проблеми с концентрацията.

За предтийнейджърска възраст и тийнейджъри

Някои подрастващи и тийнейджъри реагират на травмата, като действат. Това може да включва безразсъдно шофиране и употреба на алкохол или наркотици. Други може да се страхуват да напускат дома. Те могат да намалят времето прекарвано с приятелите им. Те могат да се почувстват претоварени от интензивните си емоции и да не могат да говорят за тях. Емоциите им могат да доведат до засилено спорене и дори битка с братя и сестри, родители / полагащи грижи или други възрастни.

За деца със специални нужди

Децата, които се нуждаят от продължителна употреба на дихателна машина или са ограничени до инвалидна количка или легло, могат да имат по-силни реакции на заплахата или действителното бедствие. Те могат да имат по-интензивен дистрес, притеснение или гняв от децата без специални нужди, тъй като имат по-малък контрол над ежедневното си благосъстояние, отколкото другите хора. Същото важи и за деца с други физически, емоционални или интелектуални увреждания. Децата със специални нужди може да се нуждаят от допълнителни успокояващи думи, повече обяснения за събитието и повече утеха и друг положителен физически контакт, като прегръдки от близки.

Източник: CDC Center for Disease Control and Prevention

Сине,

Ти си на 3г.8м., знаеш какво е уатсап, фейсбук, знаеш как да отключиш айфона ми, да пуснеш плейстейшъна, знаеш паролата на лаптопа, знаеш си трите имена, адресът, научил си азбуката, можеш да си поръчаш сок без лед, закуска, знаеш как да пуснеш климатика, сменяш батериите на всичките си играчки, палиш колата на баща си...

Ех, Сине,

А виждал ли си телефон с шайба?

Дупчил ли си билетче в градския транспорт?

Купувал ли си дъвка "турбо" за 10 стотинки ? Чакал ли си на опашка за кило банани?

Виждали ли си шоколад "Кума Лиса"?

Правил ли си колекция от картинки с коли?

Събирал ли си камъни на двора?

Ходил ли си у комшиите да те черпят с филийка домашна лютеница?

Растеш заобиколен от машини, технологии и реални хора в нереален свят.... дори вода от чешмата не си пил!

Растеш в нов свят, модерни дрехи, маратонки с камери, гривни с джипиес за да не се затриеш, а всъщност не можеш да играеш сам на улицата, защото няма къде.

Познаваш всички детски кътчета по име, знаеш от кои магазини Дядо Коледа купува подаръци, а не знаеш какво е да се радваш на някоя руска ходеща кукла.

Сега за да се видиш с приятели, ме молиш да звънна на родителите им, а ние крещяхме до откат по вратите.

Ходехме с обелени колена, обикаляхме цял квартал с колелета, без страх, че някоя кола ще ни отнесе.

Хубав е твоя свят Сине, а нашият беше прекрасен !