На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. България отдава почит на просветителите, книжовниците и борците за национално освобождение, съхранили духовните ценности на нацията.

Сред личностите, които почитаме са: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за официално му отбелязване на 1 ноември. 1 ноември 1923 г. е обявен с указ на цар Борис III за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. празникът е забранен. Честването му се възобновява с решение на Народното събрание през 1992 г.

1 ноември - Ден на народните будители

Нека им позволим да са такива, каквито са

 

  • Забелязвай ги.

 

  • Усмихвай им се.

 

  • Слушай това, което говорят.

 

  • Наричай ги така, както обичат.

 

  • Гледай ги в очите, когато говориш с тях.

 

  • Играй с тях.

 

  • Чети им на глас.

 

  • Смей се заедно с тях.

 

  • Бъди снизходителен към тях.

 

  • Казвай "да" колкото се може по-често.

 

  • Уверявай ги, че имат право да чувстват това, което чувстват.

 

  • Установявай границите на тяхната безопасност.

 

  • Бъди честен.

 

  • Бъди себе си.

 

  • Прегръщай ги.

 

  • Оставяй понякога грижите си настрана и просто бъди с тях.

 

  • Забелязвай промените в поведението им.

 

 

 

  • Давай им възможност за избор, когато се обръщат за съвет.

 

  • Прекарвай с тях време извън къщи.

 

  • Прави им изненади.

 

  • Подсказвай им какво трябва да се прави, когато те се държат лошо.

 

  • Радвай се на техните открития.

 

  • Споделяй техния възторг.

 

  • Последвай ги, когато искат да те водят.

 

  • Обаждай им се, за да чуеш гласа им.

 

  • Скривай дребни подаръци за тях, да ги намират.

 

  • Оставяй им собствена територия.

 

  • Разговаряй с тях за техните сънища и мечти.

 

  • Смей се на техните шеги.

 

  • Приклекни, коленичи, очите ви да се намират на едно ниво.

 

  • Отговаряй на въпросите им.

 

  • Говори им колко прекрасни деца са те.

 

  • Учи това, което те учат.

 

  • Повече слушай, по-малко говори.

 

  • Бъди на тяхно разположение.

 

  • Намирай общи теми.

 

  • Извинявай се, ако направиш грешка.

 

  • Слушай заедно с тях любимата им музика.

 

  • Изпълнявай дадените обещания.

 

  • Украсявай жилището с техните рисунки.

 

  • Благодари им.

 

  • Позволи им сами да решават проблемите си.

 

 

 

  • Разреши им да се държат така, както се държат децата.

 

  • Бъди последователен.

 

  • Полудувай с тях понякога.

 

  • Приемай ги такива, каквито са.

 

Един баща казал на сина си:

 „Това е часовник, който дядо ти ми даде и е на повече от 100 години, но преди да ти го дам, иди в магазина за часовници и кажи, че искаш да го продадеш, за да видим колко струва“.

Синът отишъл и след като се върнал, казал: „Струва 5 долара, защото е стар!“.

Баша му рекъл: „Иди и в кафенето, питай и там!“

Синът отишъл...

 „И там ми казаха, че може да платят 5 долара за часовника!“

Тогава бащата рекъл: „Отиди в музея и им покажи този часовник!“.

Отишъл сина пак и след като се върнал казал на баща си: „Те ми предложиха един милион долара за този часовник!“

Тогава бащата рекъл: „Исках да ти покажа, че трябва да отидеш на правилното място за да получиш правилната оценка. Много хора стоят на грешното място и се ядосват, че не ги ценят. Който знае стойността ти ще те оценява! Не стой на място, на което не те ценят и те оценяват по-евтино отколкото в действителност струваш!“.

Знайте своята стойност!

5-ти Октомври - Международен ден на учителя

 
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
– Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.

– Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.
– Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.

– А ако направя така…
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
– А сега? Кой я иска?
Отново всички.
 
Тогава той започнал:
– Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
– 5-те най-богати човека в света
– 5-те последни Мис Свят
– 10 лауреата на Нобелова награда
– 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:
– трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
– трима приятели, помогнали ви в труден момент
– някой, накарал ви да се чувствате специален
– 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?
 

Когато телефонът е бил свързан с жица, хората са били свободни.

Фотограф премахна смартфоните, за да покаже нашия странен и самотен нов свят.

На преносимо устройство ли четете това? Има голям шанс.

А сега си представете как бихте изглеждали, ако това устройство изведнъж изчезне.

Самотен? Леко луд? Може би до човек, който е игнориран?

Тъй като сме погълнати все повече от екраните, които носим наоколо, дори и в компанията на приятели и семейство, прегърбената поза на обсебения от телефон изглежда все по-нормална.

Американският фотограф Ерик Пикерсгил създаде серия от снимки „Премахнато“, за да ни напомни колко странна е тази поза всъщност.

Във всеки портрет електронните устройства са „редактирани“ (премахнати от хора, които са ги използвали), така че хората да се взират в ръцете си или в празното пространство между ръцете им, често игнорирайки красива среда или възможности за човешка връзка.

Резултатите са малко тъжни и зловещи – и напомняне да премахнем нашите телефони.