IT Междучасие
Всяка година родителите на Мартин го водеха с влак до селото при баба му да прекара летните ваканции и го връщаха със същия влак в края на лятото.
Един ден момчето казало на родителите си:
„Вече съм голям. Мога ли просто да отида сам при баба ми? "
След кратка дискусия, родителите приеха.
Те стояха в очакване на влака да тръгне, сбогуваха се със сина си и му даваха някои последни съвети през прозореца, а Мартин повтаряше:
"Знам!
Казвали сте ми повече от хиляда пъти. "
Влакът беше на път да тръгне и баща му прошепна в ухото му:
"Сине мой, ако се чувстваш зле или несигурен, това е за теб!".
И той сложи нещо в джоба му.
Сега Мартин е сам, седнал във влака, както искаше без родителите му за първи път.
Възхищаваше се на пейзажа от прозореца, около него непознати се бутаха и вдигаха много шум, на всяка спирка те влизаха и излизаха от вагона.
Кондукторът на влака направи някои коментари за факта, че детето е само. Друг го гледаше с тъжни очи. Мартин се чувстваше зле със всяка минута, която минаваше.
И сега той се страхува.
Наведе глава и се разплака. Чувстваше се уплашен и сам.
После си спомни как баща му сложи нещо в джоба му и треперещ търсеше онова, което му беше дал баща му.
Той намери лист хартия, на който пишеше:
"Сине мой, аз съм в последния вагон..."
*********
Това е животът, трябва да пуснем децата си, трябва да им се доверим.
Но винаги трябва да сме в последния вагон, да гледаме, ако се страхуват или, ако срещнат препятствия и не знаят, какво да правят.
Трябва да сме близо до тях, докато сме още живи, децата винаги се нуждаят от родителите си.
Завинаги в последния вагон!
автор: Сотирис Калкацакос
На престижно изложение за нови технологии се събира огромна тълпа - представят нови процесори, най-съвременни, но основно - с необичайно малки размери - 1 кв.см и надолу.
Представител на водеща американска фирма оживено ръкомаха:
- Нашият процесор е 64 квадратни милиметра, с тактова честота 3 Ghz, 1Mb l3 кеш, вградена графична карта.
Японците от своя страна не си поплюват:
- А нашата разработка - 36 кв. мм, 8 ядра на един кристал, почти не се нагрява, тактова честота 5,2 Ghz...
В този момент сред тълпата се появява руснак.
- А нашият процесор бие вашите и по бързодействие, и по размер, и по... Абе, по всичко!
Показва процесора - 2 на 2 милиметра, твърди, че е 10 Ghz - проверяват го - толкова е. Всички са удивени до степен на ужас: ама как така?
Един любопитен японец моли да го разгледа през микроскоп. Поглежда и... пада мъртъв.
Втори японец, по-як, гледал, гледал, и него го отнесли.
В този момент на преден план излиза млад американски учен, издръжлив и със здрави нерви. Поглежда и... Виждали ли сте истински ужас? Не да ти настръхнат косите - на плешив човек за миг да му поникне коса, да настръхне и да побелее за секунди. Именно това и станало с американеца... Тялото му започнало да се гърчи в конвулсии, спазъм стегнал гърлото му и с последни сили той изревал:
- ЛАМПОВ Е!
Магарето казало на тигъра:
- Тревата е синя.
Тигърът отговорил:
- Не, тревата е зелена.
Дискусията се разгорещила и двамата решили да предадат въпроса на арбитраж и за това се обърнали към лъва, краля на джунглата.
Преди да стигнат до поляната в гората, където лъвът седял на трона си, магарето започнало да крещи:
- Ваше Величество, вярно ли е, че тревата е синя?
Лъвът отговорил:
- Вярно, тревата е синя.
Магарето се втурнало напред и продължило:
- Тигърът не е съгласен с мен и ми противоречи и ме дразни, моля да го накажете!
Кралят заявил:
- Тигърът ще бъде наказан с 5 години мълчание.
Магарето скочило от радост и продължило пътя си, доволно и повтаряйки:
- Тревата е синя...тревата е синя...
Тигърът приел наказанието си, но отново попитал лъва:
- Ваше Величество, защо ме наказахте, все пак тревата е зелена?
Лъвът отговорил:
- Всъщност тревата е зелена.
Тигърът попитал:
- Защо тогава ме наказвате?
Лъвът отговорил:
- Това няма нищо общо с въпроса дали тревата е синя или зелена. Наказанието е, защото не е възможно смело, интелигентно създание като теб да губи време в спор с магаре, а на всичкото отгоре да дойде и да ме притесни с този въпрос.
ПОУКА
Най-лошата загуба на време е да спориш с глупака и фанатика, който не се интересува от истината или реалността, а само от победата на техните вярвания и илюзии.
Никога не губете време за дискусии, които нямат смисъл ...
Има хора, които въпреки всички представени им доказателства нямат способността да разберат.......и други, които са заслепени от его, омраза и негодувание и единственото нещо, което те искат е да са прави дори и да не е така. Когато невежеството крещи, интелигентността млъква. Вашият мир и спокойствие струват повече.
Автор неизвестен
Веднъж един секретар излизал от университета, където работел.
Отново имал много тежък ден с купища документи, които да прегледа.
В този момент погледнал към красивата и голяма богаташка къща пред университета и си помислил колко хубаво би било да е неин собственик. Ядосал се на себе си, че не е богаташ, който винаги да разполага с много пари и да живее луксозно.
Потопен в своите мисли, продължил да върви по широк булевард и по невнимание си изтървал документите пред строеж.
Един от работниците там му ги подал, но в този момент си казал наум:
- Ех, защо не учих, когато бях млад, както майка ми искаше. Сега щях да съм добре облечен като този чиновник, а не да стоя по цял ден по строежи в изцапани дрехи и да върша тежка физическа работа. Въпреки недоволството си човекът се върнал на работа и си отворил една бира под жаркото слънце.
В този момент собственикът на богаташката къща гледал минаващите по булеварда хора. Погледът му се спрял върху секретаря, който се разхождал в хубавото време и върху майстора, който си пиел бирата на припек. Тогава богаташът си казал:
- Ех, защо ми трябваше да се захващам със собствен бизнес. Нямам никакво време за себе си. Сега трябва да стоя затворен вкъщи и все да мисля за сделките си. Какви късметлии са хората, които могат да излязат навън, да се разходят с приятели и да се порадват на хубавото време.
Притчата за недоволните хора ни учи, че не бива да се сравняваме с другите, защото не знаем те каква цена плащат за това, което имат. Нека бъдем себе си и живеем тук и сега. Нека оценяваме нещата, с които разполагаме и сме благодарни за тях. Нека не ламтим за чуждото, защото не знаем дали изобщо ще можем да платим цената му.
В медицинския факултет професорът се обръща към студент и пита:
- Колко бъбрека имаме?
- Четири!, му отговаря той.
- Четири?!, възкликва професорът, който е бил от тези арогантни хора, които изпитват удоволствие да подчертават грешките на учениците.
- Донеси малко трева, защото в стаята имаме магаре!, наредил професорът на своя асистент.
- И кафе за мен!, допълнил студентът.
Професорът бил толкова ядосан, че го изгонил от залата.
Студентът бил писателят-хуморист и хуманист Aparicio Torelly Aporelly (1895-1971), известен като "Baron de ltararé". А на излизане отново имал дързостта да поправи ядосания си професор:
- Попитахте ме колко бъбрека имаме? Имаме четири бъбрека - два мои и два Ваши. "Ние" е израз, използван за множествено число. Насладете се на храната си и се насладете на тревата.
Животът изисква много повече разбиране отколкото знания. Понякога хора, които имат повече знания или вярват че ги имат, смятат че имат право да подценяват и унижават другите.
Световен ден на шоколада!
Колкото и да с(ъ)грешите, Backspace & Del оправят всичко!
7 юли е Европейският Ден на шоколада.
Датата е избрана, защото точно по това време през 1550 г. е доставена първата партида шоколад от Америка за Испания.
Ацтеките наричали какаовите зърна „храна за боговете” и ги използвали като платежно средство. Шоколадът е една от най-популярните храни и вероятността някога да излезе от мода е нулева. Най-новите научни изследвания потвърждават ползата от сладкото изкушение за здравето.
Австралийски учени потвърдиха ползата от шоколада срещу високо кръвно налягане. Направеният от тях анализ на 15 изследвания е показал, че едно парче на ден има същия ефект върху кръвното налягане като половин час тренировки.
Шоколадът, особено тъмният, съдържа химикали, известни като флаваноли. Те разширяват кръвоносните съдове в тялото, улесняват преминаването на кръвта през тях и понижават налягането. Всекидневната консумация на малки количества шоколад предпазва от инфаркт и инсулт.
Най-полезна е тъмната разновидност на сладкото изкушение. Черният шоколад с висок процент високомаслено какао, което е здравословната суровина в шоколада, съдържа и много магнезий, което се отразява добре и на мозъчната дейност. Затова блокче черен шоколад следобед може да бъде отлично средство срещу умствената и физическата умора, които ни хващат по това време от деня. То вдига кръвната захар и ободрява ума.
Според съвременната статистика през живота си човек изяжда средно около 10 000 шоколадови блокчета.
Гениалните Чарли Чаплин и Алберт Айнщайн се срещат за първи път през 1931 г. – на премиерата на романтичната трагикомедия „Светлините на града”.
След прожекцията на немия филм Айнщайн казва на Чаплин, който е сценарист, режисьор, изпълнител на главната роля и автор на музиката:
„Това, което най-много ме възхищава в изкуството ви, е неговата универсалност. БЕЗ ДА КАЗВАТЕ ДОРИ ЕДНА ДУМА, ЦЕЛИЯТ СВЯТ ГО РАЗБИРА!”.
Отговорът на Чаплин:
„Прав сте, така е! Вашата слава обаче е още по-голяма - ЦЕЛИЯТ СВЯТ ВИ СЕ ВЪЗХИЩАВА, БЕЗ ДА РАЗБИРА И ДУМА ОТ ТОВА, КОЕТО КАЗВАТЕ!”.
Група пишман туристи влизат в хижата и питат възрастния хижар:
- Чиче, имате ли уай-фай тука?
- Не, не... чисто е... миналата седмица пръскаха.
На върха на буркан със зърна е оставена мишка.
Тя била толкова щастлива, да намери толкова много храна около нея, че вече не изпитвала нужда да обикаля в търсене на храна. Сега вече можела да живее щастлив живот. След няколко дни наслада на зърната, мишката стигнала до дъното на буркана.
Внезапно осъзнала, че е в капан на дъното на буркана. От този момент нейният живот зависел само от това дали някой ще пусне храна в буркана. Тя нямала избор освен да живее така!
Няколко поуки, които можем да вземем от тази история :
- Краткосрочните удоволствия могат да доведат до дългосрочни капани.
- Ако нещата станат лесни и ви е удобно, значи сте в капана на зависимостите.
- Когато не използвате уменията си, не губите само тях. Губите своите свобода и независимост.
- Свободата не идва лесно и може да бъде загубена бързо. Нищо не идва лесно в живота, а ако идва лесно, може би не си струва.
Комфортът в много случаи е капан. Ние израстваме истински - не тогава, когато ни е леко, а тогава, когато преодоляваме трудности.
