IT Междучасие
Къде си, даскале, от старо време,
да издърпаш ухо, ако някой дреме,
да тропнеш по бюро с пръчка,
когато има детска глъчка,
да въдвориш казармен ред,
кой не слуша: изпит - отпред,
да ревнеш с тон на генерал,
на когото не те е разбрал,
само да свъсиш строги вежди
и да изпариш всички надежди,
да застанеш така пред децата,
че да им се разтупкат сърцата...
Къде си, даскале, от памтивека,
да ваеш с думи душата на човека,
без плазми, без екрани,
да лекуваш детски рани,
без компютри, без клип,
да трогваш до хлип,
само с карта, показалка,
да палиш душата малка,
само с огъня в очите
да си на слънцето лъчите,
само с едното обаяние
да раздаваш познание...
Къде си, даскале, с буйна кръв,
като Ботев, Левски, Волов - пръв,
луда глава, хъш - немил и недраг
да ни срещнеш на училищния праг?
"Първо и първо - учителят трябва да знае нещо повече от децата, които ще учи.
Второ и второ - когато ги той учи, или не учи, то трябва с очи да гледа долу на земята, а духът му да е издигнат горе на таванът, а сам той да не е в кожата си.
Третйо и третйо, понеже децата ги предава на учителят сам Христос, а не родителите им, то най-тежка служба на учителят е: да запази тяхната драгоценна и сладка невинност, дорде остареят, - което е най-главната цел на възпитанието, а сичко друго наоколо (пръчка, книги и др.) са колайлъци, сир. - шарлатанлъци.
Четвърто и четвърто най-после - учителят трябва да бъде: търпелив като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски просяк.".
Из "Калъп за учители", Христо Ботев
Драги ми Смехурко,
Седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е, зная, но аз си изпатих. Казано накратко, тупаха ме, братко.
Ти нали познаваш баба Цоцолана, дето бях ти писал, колко е припряна? Тя за хубостчица душата си дава. Два месеца става вечер не пропуща да не се намаже със едно мазило, дето подмладява. Баба Цоцолана от това мазило по-млада не стана. Ала то докара моето патило.
Една вечер късно баба Цоцолана уж беше заспала, а викна високо от своята стая: "Слушай, Патилане! Легнала съм вече. Дай ми от долапа малката кутийка с бялото мазило!"
Аз скочих и грабнах първата кутийка, що в долапа зърнах. Внесох я и питам:
- Свещ дали да паля?
- Хайде, вече лягай! Свещта пари струва. Баба ти си знае: и в тъмното може!
Аз бързо излязох и никак не знаех, че вместо кутийка с бялото мазило, бил съм и занесъл пак такваз кутийка с боя за обуща.
Легнах си спокойно. През стената слушах в съседната стая, как баба пъшка, пъшка, не заспива, с чудното мазило бръчките разтрива.
На сутринта рано, както всяка заран, бързоръка Дана кафе й занесе. Но още на прага, чу се страшен трясък. Тича вънка Дана, вика, та се къса: "Какво чудо стана! Кой дявол го стори? Баба Цоцолана станала мецана! Идете я вижте! Щом само я зърнах, подноса обърнах!"
Вик и олелия - махлата се смая. Котаракът скочи, кучето залая...
Но разбрах аз скоро мечката каква е. Тя ме сграбчи здраво, с чехъла заудря...
Съседи се сбраха, та ме отърваха.
Тъй, драги Смехурко, баба Цоцолана на мецана стана, ала и по мене здраво не остана. Но всичко минава. Всичко се забравя. На, сега ти пиша и смях ме задавя. Пращам ти картинки. Аз сам ги рисувах. Но щом ги разгледаш, скъсай ги веднага, че не дай си боже, баба да узнае, чехълът и страшен пак ще заиграе!...
Хайде, толкоз стига.
Поздрав най-сърдечен!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
Патиланско Царство
Ран Босилек
Един ден попитах моя японски колега, учителя Ямамота:
- Когато в Япония се празнува празникът на учителите, как го посрещате?
Изненадан от въпроса ми, той отговори:
- Нямаме учителски празник. Като чух отговора му, не знаех дали да му повярвам или не. През ума ми мина мисъл: „Защо страна, в която са развити икономиката, науката и технологиите, е толкова неуважителна към учителя, към неговия труд?“.
***
Веднъж, след работа, Ямамота ме покани да го посетя в дома му. Тъй като той живееше далеч от училище, взехме метрото. Във вечерния "час пик" вагоните на метрото бяха препълнени. След като се промъкнах някак, се изправих, здраво хванал перилата. Изведнъж дядото, който седеше до мен, ми отстъпи мястото. Не разбирайки такова уважително отношение от страна на възрастен човек, не можех да приема предложенията му, но той беше упорит, бях принуден да седна. След като излязох от метрото, помолих Ямамота да ми обясни какво е направил аксакалът. Ямамота се усмихна и посочи значката ми на учител,и каза:
- Този старец видя твоя знак на учител и в знак на уважение към статута ти отстъпи мястото си.
Тъй като за първи път отидох при учителя Ямамота, беше неудобно да отида с празни ръце и реших да купя подарък. Споделих мислите си с Ямамота, той ме подкрепи и каза, че има магазин за учители напред, където може да закупя стоки на намалени цени. Отново не сдържах емоциите си:
- Привилегии се предоставят само на учителите? Попитах.
Потвърждавайки думите ми, Ямамота каза:
- В Япония учителят е най-уважаваната професия, най-уважаваният човек. Японските предприемачи са много щастливи, когато учителите идват в техните магазини, смятат това за голяма чест за себе си.
***
По време на престоя си в Япония многократно видях как японците изключително уважават учителите. За тях има обособени места в метрото, за тях работят отделни магазини, учителите не се редят на опашки за билет за който и да е вид транспорт. Затова японските учители не се нуждаят от отделен празник, когато всеки ден от живота им е като празник.
Преразказвайки тази история, с цялото си сърце искам нашето общество да израсне до такова ниво, до такова отношение към учителя и учителите да са достойни за такова високо звание!“ Предайте това съобщение на всички ваши колеги. Нека гордостта ни бие в гърдите! Учителю пред името ти се покланям...
Можете да го прегледате по всяко време, когато поискате, но никога не можете да се отскубнете от него...
Ето как се сменят снимки по-бързо:
Тя:
- Здравей, научи ме как да сменям снимките! Омръзна ми да ги затварям и отварям следващата! Как по-бързо да става?
- А какви снимки гледаш?
- От концерта на Азис.
- На клавиатурата над стрелките има клавиш Delete. Натискаш и ще се появи следващата снимка.
- Благодаря!!!
Часовникът, който събира поколенията и спира времето за общото живеене!
Гениална идея на австралийски ресторант.
Без мобилен телефон означава намаляване на сметката с 10%.
Родителите обожават това.
Погледнете децата!
Попитали актьора Джеки Чан:
- Джеки, доволен ли сте от живота си?
Той отвърнал:
- Знаете ли, преди време чух много мъдри думи:
Твоята сложна работа е мечта за всеки безработен.
Твоето непослушно дете е мечта за всеки бездетен.
Твоят малък дом е мечта за всеки бездомен.
Твоят малък капитал е мечта за всеки длъжник.
Твоето неблестящо здраве е мечта за всеки неизлечимо болен.
Това, че Всевишният скрива греховете ти от хорските очи, е мечта за всеки, опозорен от греховете си.
Твоето сърдечно спокойствие, твоят спокоен сън, твоята достъпна храна са мечта за всеки, в чиято страна има война.
Нужно е да ценим всичко, което имаме.
Никой не знае какво ще се случи с него утре.
