История на Хидрометеорологична обсерватория – Разград (ХМО Разград)
„Лудогорието е един от районите в България, в който са открити доста пунктове за наблюдения на водите и атмосфорните явления. Около 1950г. се създават и хидроучастъците с хидронадзиратели и хидродесетници – в Разград е Димитър Дочев. По-късно се създава климатична станция в двора на Селскостопанския техникум в Разград с наблюдател Радославка Петрова.
През 1978г. РУХМ – Варна закупува от ДАП – Разград в района на ж.п.гара Разград, парцел с постройки и гаражи, които се събарят. На тяхно място група хидролози през отпуската си, под ръководството на Зограф, започват строежа на две дървени бараки. По първоначален проект освен метеорологичен парк трябвало да има и аерологична площака.
След направата на бараките (10.08.1978г.), синоптичната станция от Самуил се мести в Разград, заедно с наблюдателите си - Явор Момчев, Светла Момчева, Ганка Еребаканова и на мястото на Радка Николова идва Божанка Иванова. До тогава ОХМБ се намира на ул.“Раковски“ №50 в Разград. В него са били Димитър Дочев - хидролог и Дария Петрова - агротехник.
След преместването на бюрото в бараките, ръководител става Христо Еребаканов, дотогавашен отговорник на хидрорайон Разград, Самуил, Широково, Силистра и Добрич (Толбухин), т.е. почти цяла Североизточна България без Преслав и Варна. Бараките са построени, но няма ограда, не могат да се отопляват с твърдо гориво, защото бараките са дървени. Оказва се, че колкото са градусите навън, толкова са и в бараката, а през зимата това е лошо. Наблюдателите започват да ходят между наблюденията при дежурните в близките складове на Пътно управление, за да се топлят. На следващата година, с общи усилия, всички от станцията, иззидват отвътре бараките с тухли и през зимата вече успяват да се стоплят. Но подобренията стигат до тук - работят със стара техника (телекс), тапетите остават несменени повече от 15 години, отопляват се с твърдо гориво. Бюрата са взети от бракуваните вещи на Общинския съвет, леглата са от изхвърляните легла на хотела и т.н.
След Христо Еребаканов ръководител на бюрото е Гаврил Васев - агроном. Техник е Явор Момчев, физик е Галина Маринова, агротехник е Маринка Великова , хидролози са Иван Енчев, Трифон Трифонов, Георги Христов. От Калиакра идва и Стефан Спасов като отговорник на синоптичната станция. Агротехника Йорданка Маринова в Исперих вече е към ХМО-Разград. Обслужват се главно бившите АПК-та и общината.
От 1994г. ръководител на ХМО-Разград е Галина Маринова. Има хидролози, агротехник и четерима наблюдатели. Условията на работа са почти непроменени. Мишките се разхождат навсякъде и ние се пазим от тях, а не те от нас.
Започнаха големите промени в условията на работа и самата работа. Първо черно-белия телевизор, купен от парите, полагащи се за кафе на дежурните, бе сменен с цветен. Започна дългоочакваната компютъризация на работния процес. Най-после старите бюра бяха сменени с нови. Със собствени усилия и средства от Варна, поставихме теракот и изолации на тавана навсякъде, вътрешната баня и тоалетна зарадва всички, а кухненския бокс внесе допълнителен уют в обсерваторията. Стаята на хидролозите се комбинира с тази за гости и вече посрещаме с радост всеки.
Хидролози са Иван Иванов и Тихомир Великов, а агротехник е Теменужка Неделчева. Дългогодишните служители Явор Момчев и Божанка Иванова се пенсионираха и на тяхно място са Миглена Михайлова и Христо Терзиев.
От 1952 г. до днес Христо Еребаканов работи в нашата система (сега като климатичен наблюдател в Самуил).
Клиентите, които обслужва ХМО - Разград са много - Застрахователните компании, земеделските производители, следствието, съда и много други фирми и физически лица.
Убедени сме, че ако продължаваме да работим с упоритост и амбиции, НИМХ ще съществува и ще бъде конкурентно способен, ще оправдае оптимизма на първосъздателите си.
Галина Маринова - Р-л ХМО Разград
МАЛКО ИСТОРИЯ,
ЗА РАЗГРАДСКАТА ОБСЕРВАТОРИЯ
От директора на НИМХ към БАН – Варна: Радослава Манярова
Септември 2000 г.
Като видях първата барака
сърце ми се разплака
за хората от втората бе огледало
счупеното им стъпало.
А на работата й хала
беше ала-бала..
Ала-бала в състав:
двама хидролози-
в автосервиз - виртуози,
една Маринка
с душа като „ копринка„,
четирима метеоролози
без да правят прогнози
и една ГАЛЯ за шеф –
да си върши работата с кеф.
А, и да не забравя
накрая да добавя –
да заведем на отчет дворния клозет.
Януари 2001 г.
Сега следва големия обрат
в Обсерватория Разград:
Останахме без автотехници –
да не ни вземат малкото парици.
Лишихме се и от душа –копринка
без да плачем за Маринка.
И разработи се Галя без да отмаря:
Кеф ти мебели, тапети,
покрив с течове отнети ,
стая за гости в метеорологичното поле
за да не дремем под откритото небе.
11 май 2001г.
И доказаха , че Разград заслужава
в битките да побеждава
затова за да имат досег до света
ги дарихме с на телевизорите цвета,
а с компютъра и интернета България ще е завзета
И ТАКА ВСИЧКО СЕ ОПРАВИ
А НАЗДРАВЕ !!!
ДА СТЕ ВЕСЕЛИ, ЩАСТЛИВИ,
МНОГО РАБОТЛИВИ !
ДА НЯМА МИСЛИ ЗАВИСТЛИВИ
И БЪДЕТЕ ПО-ПЕСТЕЛИВИ !!!“
Публикациите са по повод 55 години Национален институт по метеорология и хидрология към БАН – филиал Варна. 35 години прогнози за времето и морето.
