Метеоролог

Имах удоволствието да работя близо 6 години в Хидрометеорологична обсерватория – Разград (ХМО Разград), която е от част от мрежата от метеорологични станции на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Координати: 43°33'58"N 26°30'27"E. НИМХ е български научноизследователски институт, част от структурата на Българската академия на науките (БАН), занимаващ се с наблюдения и изследвания в областта на метеорологията, хидрологията и водните проблеми.

ХМО Разград е едновременно синоптична, климатична и агрометеорологична станция. В метеопарка са разположени метеорологичните прибори за извършване на наблюдения и измервания на атмосферните условия с цел изготвянето на прогнози за времето и изследване на закономерностите в климата.

Тук също се извършват метеорологични наблюдения върху фазите на развитие на селскостопанските растения, състоянието им и добивите от тях, както топлинните и водните запаси в почвата.

За измерване температурата на въздуха и влажността на въздуха се използват сухи и мокри (живачни) термометри, които са поставени в специална метеорологична клетка. Тя ги предпазва от непосредственото въздействие на слънчевите лъчи и топлината излъчвана от земната повърхност, от силните ветрове и валежите.

Клетката е дървена и стените й са жалузни. По този начин се осигурява добра вентилация и свободен достъп на въздуха до метеорологичните прибори. За да не се нагрява от Слънцето, клетката се боядисва с бяла боя, а за да не попадат преки слънчеви лъчи върху приборите, а вратата ѝ е обърната на север. Тъй като въздухът се нагрява главно от повърхността на почвата, нейното влияние се отстранява, като резервоарите на термометрите се поставят на височина 2м. Затова когато става въпрос за температура на въздуха и не е дадено друго пояснение, се приема тази, измерена на височина 2м. в метеорологична клетка.

„Сухият“ термометър се използва за измерване на температурата на околния въздух. Резервоарът на другия термометър наречен „мокър“ е обвит в марля, която се поддържа във влажно състояние с помощта на фитил, потопен в съдче с вода. Както е известно, процесът на изпарение е свързан с приемане на топлина. Колкото по-интензивно е изпарението, толкова повече топлина е необходима. Това води до охлаждане на резервоара на „мокрия“ термометър, пропорционално на влажността на околния въздух. Поради това, температурата, която показва „мокрият“ термометър, винаги е по-ниска (или равна) от тази на „сухия“. С помощта на психрометричното уравнение се изчислява влажността на въздуха. Има и готови психрометрични таблици за определяне на влажността на въздуха по температурната разлика между „сухия“ и „мокрия“ термометър, температурата и налягането на атмосферния въздух.

В метеорологичната клетка в ХМО Разград освен сух и мокър термометър има и максимален и минимален термометър.

В метеопарка е разположена и втора метеорологичната клетка също на височина 2м., в която има хигрограф и хигрометър. Хигрографът е самопишещ уред за непрекъсната регистрация на относителната влажност на въздуха за определен период време – в случая тук за една седмица.

Хигрометърът също е самопишещ уред за непрекъсната седмична регистрация, с който пък се измерва относителната влажност на въздуха.

Дъждомер със самопишещ уред е стандартно разположен на 1 метър височина.

Дублиращо отчитане става и с електронен дъждомер система Вилд.

През зимните месеци дъждомерът се затваря и се използва един от двата вдясно валежомери. При валеж от сняг, количеството във валежомера се разстопява и след това се измерва.

В ХМО Разград има три ветромери, поставени на стълбове с височина 10-12м. Единият е електронен ветромер на Вилд (на снимката в средата).

В метеорологичната станция се измерва и температурата на почвата на различни дълбочини, като за целта се използват специални почвени термометри.

Прекрасната видимост от ХМО Разград дава възможност да се прецени измерването за хоризонтална видимост: това е най-голямото разстояние, на което през светлата част от денонощието може да се различи (на фона на небето близо до хоризонта) абсолютно черен предмет с достатъчно голями ъглови размери. Измерва се в m и в km.

Барометърът и барографът за измерване на атмосферното налягане са монтирани в сградата на станцията.

Има и самопишещ барометър - уред, който записва последователните изменения в атмосферното налягане.

ХМО Разград разполага и с уред за измерване на радиационния фонд.

В Хидрометеорологичната обсерватория в Разград се извършват непрекъснати метеорологични наблюдения, измервания, шифриране.

Обработените метеорологични данни се попълват в специален софтуер и данните се изпращат по интернет.

Особенните атмосферни явления се следят непрекъснато и се записват тяхното начало, край и интензивност. При възникване на такова явление веднага се подава щорм.

Такива явления са – мъгла (щорм се подава при много силна мъгла, когато видимостта е под 50 m или при умерена мъгла, когато видимостта е под 500 m), силен вятър (с пориви над 14м/s.), проливен дъжд и сняг (при валеж над 15 л/кв.м.), градушка, обледяване, поледица, навяване, зърнест и кристален скреж и др.

Едно такова красиво явление - ЗЪРНЕСТ СКРЕЖ съм заснел в ХМО Разград.

Още снимки със СКРЕЖ от тук =>

А тук е кадър от големия сняг на 5 януари 2008 год., когато снежната покривка достигна 78 сантиметра в Разград.

Още снимки от тук =>

История на Хидрометеорологична обсерватория – Разград (ХМО Разград)

„Лудогорието е един от районите в България, в който са открити доста пунктове за наблюдения на водите и атмосфорните явления. Около 1950г. се създават и хидроучастъците с хидронадзиратели и хидродесетници – в Разград е Димитър Дочев. По-късно се създава климатична станция в двора на Селскостопанския техникум в Разград с наблюдател Радославка Петрова.

През 1978г. РУХМ – Варна закупува от ДАП – Разград в района на ж.п.гара Разград, парцел с постройки и гаражи, които се събарят. На тяхно място група хидролози през отпуската си, под ръководството на Зограф, започват строежа на две дървени бараки. По първоначален проект освен метеорологичен парк трябвало да има и аерологична площака.

След направата на бараките (10.08.1978г.), синоптичната станция от Самуил се мести в Разград, заедно с наблюдателите си - Явор Момчев, Светла Момчева, Ганка Еребаканова и на мястото на Радка Николова идва Божанка Иванова. До тогава ОХМБ се намира на ул.“Раковски“ №50 в Разград. В него са били Димитър Дочев - хидролог и Дария Петрова - агротехник.

След преместването на бюрото в бараките, ръководител става Христо Еребаканов, дотогавашен отговорник на хидрорайон Разград, Самуил, Широково, Силистра и Добрич (Толбухин), т.е. почти цяла Североизточна България без Преслав и Варна. Бараките са построени, но няма ограда, не могат да се отопляват с твърдо гориво, защото бараките са дървени. Оказва се, че колкото са градусите навън, толкова са и в бараката, а през зимата това е лошо. Наблюдателите започват да ходят между наблюденията при дежурните в близките складове на Пътно управление, за да се топлят. На следващата година, с общи усилия, всички от станцията, иззидват отвътре бараките с тухли и през зимата вече успяват да се стоплят. Но подобренията стигат до тук - работят със стара техника (телекс), тапетите остават несменени повече от 15 години, отопляват се с твърдо гориво. Бюрата са взети от бракуваните вещи на Общинския съвет, леглата са от изхвърляните легла на хотела и т.н.

След Христо Еребаканов ръководител на бюрото е Гаврил Васев - агроном. Техник е Явор Момчев, физик е Галина Маринова, агротехник е Маринка Великова , хидролози са Иван Енчев, Трифон Трифонов, Георги Христов. От Калиакра идва и Стефан Спасов като отговорник на синоптичната станция. Агротехника Йорданка Маринова в Исперих вече е към ХМО-Разград. Обслужват се главно бившите АПК-та и общината.

От 1994г. ръководител на ХМО-Разград е Галина Маринова. Има хидролози, агротехник и четерима наблюдатели. Условията на работа са почти непроменени. Мишките се разхождат навсякъде и ние се пазим от тях, а не те от нас.

Започнаха големите промени в условията на работа и самата работа. Първо черно-белия телевизор, купен от парите, полагащи се за кафе на дежурните, бе сменен с цветен. Започна дългоочакваната компютъризация на работния процес. Най-после старите бюра бяха сменени с нови. Със собствени усилия и средства от Варна, поставихме теракот и изолации на тавана навсякъде, вътрешната баня и тоалетна зарадва всички, а кухненския бокс внесе допълнителен уют в обсерваторията. Стаята на хидролозите се комбинира с тази за гости и вече посрещаме с радост всеки.

Хидролози са Иван Иванов и Тихомир Великов, а агротехник е Теменужка Неделчева. Дългогодишните служители Явор Момчев и Божанка Иванова се пенсионираха и на тяхно място са Миглена Михайлова и Христо Терзиев.

От 1952 г. до днес Христо Еребаканов работи в нашата система (сега като климатичен наблюдател в Самуил).

Клиентите, които обслужва ХМО - Разград са много - Застрахователните компании, земеделските производители, следствието, съда и много други фирми и физически лица.

Убедени сме, че ако продължаваме да работим с упоритост и амбиции, НИМХ ще съществува и ще бъде конкурентно способен, ще оправдае оптимизма на първосъздателите си.

Галина Маринова - Р-л ХМО Разград

МАЛКО ИСТОРИЯ,

ЗА РАЗГРАДСКАТА ОБСЕРВАТОРИЯ

От директора на НИМХ към БАН – Варна: Радослава Манярова

Септември 2000 г.

Като видях първата барака

сърце ми се разплака

за хората от втората бе огледало

счупеното им стъпало.

А на работата й хала

беше ала-бала..

Ала-бала в състав:

двама хидролози-

в автосервиз - виртуози,

една Маринка

с душа като „ копринка„,

четирима метеоролози

без да правят прогнози

и една ГАЛЯ за шеф –

да си върши работата с кеф.

А, и да не забравя

накрая да добавя –

да заведем на отчет дворния клозет.

Януари 2001 г.
Сега следва големия обрат

в Обсерватория Разград:

Останахме без автотехници –

да не ни вземат малкото парици.

Лишихме се и от душа –копринка

без да плачем за Маринка.

И разработи се Галя без да отмаря:

Кеф ти мебели, тапети,

покрив с течове отнети ,

стая за гости в метеорологичното поле

за да не дремем под откритото небе.

11 май 2001г.

И доказаха , че Разград заслужава

в битките да побеждава

затова за да имат досег до света

ги дарихме с на телевизорите цвета,

а с компютъра и интернета България ще е завзета

И ТАКА ВСИЧКО СЕ ОПРАВИ

А НАЗДРАВЕ !!!

ДА СТЕ ВЕСЕЛИ, ЩАСТЛИВИ,

МНОГО РАБОТЛИВИ !

ДА НЯМА МИСЛИ ЗАВИСТЛИВИ

И БЪДЕТЕ ПО-ПЕСТЕЛИВИ !!!“

Публикациите са по повод 55 години Национален институт по метеорология и хидрология към БАН – филиал Варна. 35 години прогнози за времето и морето.

Христо Терзиев - метеоролог

Най-голямата снежна покривка, която измерих в близо 6 годишната ми работа в Хидрометеорологична обсерватория – Разград (ХМО Разград), е 78 сантиметра. Валежът бе на 5 януари 2008 год. Имаше и навявания.

В близо 6 годишната ми работа в Хидрометеорологична обсерватория – Разград (ХМО Разград), която е от част от мрежата от метеорологични станции на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) съм видял и подал сигнал за множество щормове от най-различно естество.

Едно такова красиво явление - СКРЕЖ съм заснел в ХМО Разград.

Скрежът е бял, сипкав, подобен на сняг валеж, със зърнест или кристален строеж и се отлага по клоните на дърветата и храстите, по жиците, издатините и ъглите на сградите. За разлика от росата и сланата той може да се образува по всяко време на денонощието и върху вертикални, изложени на вятъра повърхности.

Зърнестият скреж се образува при бързо замръзване на преохладените капки на мъглата, което става обикновено в планински райони.

Кристалният скреж представлява лек слой от кристали, които се образуват върху обветрени вертикални предмети, най-често при мъгла и слаб вятър.